понеделник, 19 Ноември 2018, 15:50
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
10 Ное 2008 15:19 | Интервюта

Има смисъл да се кандидатства по Националната пчеларска програма

Ганчо Ганев – председател на Български пчеларски съюз

Има смисъл да се кандидатства по Националната пчеларска програма
Оцени статията
|

- Г-н Ганев, наскоро се състоя кръгла маса, на която бяха обсъдени процедурите за облекчаване на кандидатстването по Националната пчеларска програма. Смятате ли, че идеите, които бяха обсъдени, ще бъдат ефективни и пчеларите ще бъдат улеснени, а средствата по програмата по-пълно усвоени?

- Да, смятам че кръглата маса ще даде своето отражение, и пчеларите ще бъдат улеснени при кандидатстването по пчеларската програма. Ще излязат съответните изисквания и инструкции от РА, а пчеларите ще бъдат обстойно запознати с тях. Изказвам благодарност на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ г-н Ангел Кинанов, на г-жа Мая Трифонова, на г-жа Петя Йорданова за оказаната помощ. С тяхната упорита работа успяха да се изчистят много от проблемите. Благодаря и на г-жа Светла Бъчварова и г-жа Мариета Нейкова, защото всячески се стремят да подпомогнат пчеларството.

- Това е втората година, в която програмата ще действа. Каква е Вашата оценка за протичането на първата година, с какви проблеми се сблъскаха пчеларите и как оценявате действието на програмата през този период?

- Оценката ми е положителна. Средствата, които са усвоени, са приблизително около 30%, т.е. това са между 790-800 хил. лева. В това отношение ние не се различаваме съществено от другите страни членки на ЕС, когато са усвоявали средства през първата година по тази програма. Мога да твърдя, че българското пчеларство е в крак с европейското. Разбира се, през първата година имаше проблеми. Но това винаги се получава, когато няма комуникация между бранша и хората в държавните институции - имам предвид РА. Хората от нашия бранш предложиха преди стартирането на програмата да се срещнат с експерти от РА, да кажат своето мнение, да предложат какви да бъдат процедурите по усвояване на средствата. Такава среща се състоя през октомври миналата година, но тя не даде необходимия резултат, който аз очаквах. Оттам започнаха мъките на пчеларите, и на нас като бранш - с докладни, с писма както до МЗХ, така до НВМС, до РА и така „в крачка" разрешавахме проблемите. Някои от нещата, които бяха заложени като процедури в самата програма, не се изискват и по регламент. Имаше фрапиращи неща, като например при проверки на място или при заявките за плащане всички документи да бъдат в оригинал. Това е една сложна административна мярка, защото, ако пчелинът по място на инвестиция е примерно на 100 км от ОРА и пчеларят не е уведомен, че трябва отново да се носят документите в оригинал, той трябва да се върне два пъти. Съгласете се, че това се отразява финансово на всеки. Някои от пчеларите дори се отказаха да кандидатстват по програмата.

- Според Вас тази програма от полза ли е за всички пчелари или само за определени кръгове от бранша? Имаше такива обвинения от страна на колегите Ви.

- Много неща се казаха и изписаха по тази програма. Аз смятам, че тя е за всички пчелари, които искат да кандидатстват по нея. Вече по изчистената процедура се подава едно заявление, а не се правят проекти, което е голямо улеснение за пчеларите. Има смисъл да се кандидатства, защото тя дава възможност на дребните пчелари да бъдат финансирани, а това, което е по-голямо като инвестиция, е предвидено в ПРСР. Чрез това подпомагане ще се окрупнят земеделските стопанства, в частност пчелините. Това е смисълът на програмата. Преди имаше и някои ограничения - кои могат да кандидатстват по програмата, откога трябва да им бъде регистрацията. Сега новото е, че може да си се регистрирал вчера като пчелар земеделски производител и утре вече да кандидатстваш по програмата.

- Каква е Вашата оценка за състоянието на пчеларския бранш в момента, за качеството на продукцията и за самото производство?

- Пчеларският бранш е в подем през последните години, но като добив и реализация картината не е много розова. Последните четири години бяха неблагоприятни в климатично отношение и добивите, които дадоха пчелните семейства, бяха много слаби. В относително добри години средно в България се добива 17-20 кг мед от пчелно семейство. Миналата година добивът се движеше между 5 и 8 кг най-много. Всяка една стотинка, вложена като инвестиция в пчелоотглеждането, в кошери, пчеларски инвентар и отводки започва да се връща след третата година. Докато с програмата инвестициите могат да се върнат след година, година и половина. От тази година по програмата ще се признават 80% от направените разходи от пчелар, което не е никак малко. Това ще даде тласък на бранша. До 2007 г. са били регистрирани 2100 пчелари. В момента тяхната цифра е 13 хиляди.

- Как стоят нещата по отношение на пазара? Къде се реализира по-голямата част от продукцията?

- По-голямата част се реализира на външния пазар, което не е много добре. Какво имам предвид - в различните години медът за експорт е варирал между 3 и 6 хил. тона. България не може да бъде играч на международния пазар, защото там продукцията се предлага във варели и така не се получава високата цена. Докато на вътрешния пазар нещата са други. Винаги медът на вътрешния пазар е бил с по-висока цена, отколкото е експортната, и тук е мястото на бранша да се създадат необходимите условия за реализиране на продукцията.

- По какъв друг начин Вие като председател на браншовата организация ще съдействате на нейните членове да печелят от своята дейност?

- Доста са пътищата, по които организацията може да съдейства на членовете си. Най-елементарното е да получат компетентни съвети къде и как да устроят пчелините си. Дали районът, в който ще бъде разположен пчелинът, ще им донесе необходимия приход? Това е едното. Другото е нормативната база - важно е тя да бъде подобрена, за да гарантира печалба. Трябва да не се създават спънки пред хората. Това са едни от основните цели на нашата организация.

- Какви са проблемите пред българските пчелари?

- Основният проблем, с който се сблъскват, е финансовият. Също така срещат трудности при добива на мед и реализацията му. Това би могло да се регулира от технологичния процес, който ще възприеме пчеларят. Друг момент е здравният статус на пчелните семейства. Разпространяват се много болести по пчелните семейства - както у нас, така и в Европа. Цялата схема на здравеопазването на пчелите трябва да се смени и аз се надявам, че това ще се случи. Сега се работи по Наредба №30. Друг проблем е натравянето на пчелите. Допреди 2-3 години нямаше такива масови натравяния, защото земеделието не беше развито толкова интензивно. Сега се обработват големи площи и пострадалите пчелни семейства за миналата година са около 12%. От общо 750 хил. семейства в страната, това не е малка цифра.

Винаги съм казвал, че пчеларската наука е в дълг на производителите. Трябва да се намери начин методологията на пчелното отглеждане да има широк достъп до тях. Учените в България са съвсем малко, а младите хора нямат желание да се занимават с такава дейност.

- Как виждате българските пчелни продукти на европейския пазар и извън него?

- Българските пчелни продукти като качество са отлични. Нашата страна е на пето място по видово разнообразие на растителност в Европа. Вкусовите качества на меда се ценят много от европейците. Българските търговци трябва да търсят по-малките пазарни ниши, за да успеят в реализацията на пчелните продукти, които предлагат. Искрено се надявам, че всичко ще се развие в положителна посока.

- Вашият коментар за тази пчеларска година - какво е произведеното количество мед и как се движи цената му?

- Нямам точни данни от цялата страна, но като цяло годината е добра. Очаквам средният добив за страната да е между 15-17 кг от пчелно семейнство. Цената, на която се изкупува медът, варира между 3,60- 4,00 лв. Ако тя се запази през близките години и се работи по въпроса за пазарите - външните и вътрешните, това ще даде силен тласък на бранша ни. Пчеларството у нас има любителски характер и винаги българинът го е използвал като допълнително занимание за допълване на доходите си. Българските професионални пчелари са около 1-2%, докато в Европа са 4%. Големи са перспективите и пред биологичното производство на мед.

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker