1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Единственият начин да се увеличи печалбата е земеделският стопанин да намали себестойността на продукцията

Единственият начин да се увеличи печалбата е земеделският стопанин да намали себестойността на продукцията

Динчо Кунчев – земеделски производител, гр. Стрелча, община Панагюрище

 

- Кога решихте да се захванете с отглеждането на етеричномаслени култури?

- По принцип аз имам квалификация в областта на строителството. През 1976 г. завърших специализирания в това направление техникум в Брацигово. В момента имам частна строителна фирма и до преди десетина години нещата вървяха добре. Но постепенно обемът на строителството се сви, почти нямаше обекти и през 1998 г. реших да се занимавам с етеричномаслени култури. Пък и целият ми живот е минал в Стрелча - тук съм роден, тук е семейството ми децата, имотите, тук има и традиции при тези растителни видове. На първо време създадох една нива от 50 дка, после още 25, и още 15 дка. В момента заедно с новите насаждения имам 100 дка с лавандула. Смятам, че имам потенциал да изградя още сто декара през следващата и по-следващата година.

- Какви са природните дадености в Стрелча за отглеждането на етеричномаслени култури?

- Тук за тези видове те са невероятни. Мои приятели се шегуват, че Господ е благословил стрелчани, затова, че са се родили на тази земя. Ние се намираме в полите на Средна гора, на 14 км от Панагюрище и на 24 км от Копривщица, където природата е създала невероятни предпоставки за маслодайната роза и за лавандулата. Климатът е мек, през зимата почти няма сняг, а Слънцето грее продължително в рамките на една година. Чел съм едно изследване, където се споменава, че сме на пето място в страната по слънчеви дни - по този показател бием даже Сандански и Петрич. Тук районът е подходящ и за трайните насаждения - особено за сините сливи. Между другото Стрелча е доста старо селище, тук има могили с гробници от тракийско време. Изобщо розите и сливите са били характерен поминък за местото население. Както и овцевъдството. Въпреки трудностите традицията не се загуби и хората започнаха да отглеждат рози частно на по няколко декара за отделните стопани. И се грижат за тях с много голяма любов. Розите са тънката струна за стрелчани. Има хора, които реколтират по 2-3 тона от декар розов цвят, но цените... В момента, може би, в землището на Стрелча се отглеждат 4-5 хил. дка с рози, а лавандуловите насаждения са към 500-600 дка. Други  етеричномаслени култури няма.

- Откъде тръгнахте?

- Аз съм много благодарен на ст.н.с. Величка Топалова, с която се запознах в Опитната станция в Дъбово. Това е човекът, който ми е казал какво трябва да правя през целия технологичен процес - всичко от „а" до „я". Каквото ме е посъветвала, абсолютно всичко съм го приложил. Но практиката е най-добрият учител.

- При създаването на насажденията, ползвахте ли средства по държавни програми?

- Не. Всичко съм изграждал със собствени средства. Ето защо трябва да е ясно на всички, които се интересуват, че през първата и втората година си на загуба. Всичко е консумативи, торове и ръчен труд. На третата година инвестицията се „прескача" и вече може да се мисли за печалба в перспектива.

- Как ще коментирате изкупните цени?

- Старото поколение вече си отива, а по-младото не иска да гледа рози, защото изкупните цени не са стимулиращи. Освен това тази дейност е много трудоемка. Сутрешното ставане всеки ден в 4 часа по време на брането просто не е за всеки. До 10-11 часа може да се  издържи, но ако отидеш малко по-късно, слънцето така напича, че става непоносимо тежко. И понеже хората не могат да смогнат сутрин, принуждават се да берат вечер. При това положение пада рандеманът на розата. При лавандулата нещата са съвсем други. Тя подлежи на машинна обработка и нейното отглеждане може да се рационализира.

- В какъв смисъл?

- След създаването на първото насаждение, за да затворя технологичния процес, направих една инсталация за извличане на маслото. Успях да се сдобия с част от технологичните елементи от една организация, която щеше да ги предаде за старо желязо. За съжаление не успях да взема всичко, иначе подобна инсталация, на символична цена би могло да бъде полезна и на други производители. Поръчал съм да ми направят машина за жътва, имам и техника за обработка на почвата. Изобщо материята по отглеждането на лавандулата ми е позната в детайли и затова мога да преценя какво ми е необходимо и как да се сдобия с него.

- Какви са добивите от лавандулата и доволен ли сте от постигнатото?

- Да не звучи самохвално, но при мен от млада лавандула на втората година, аз съм получавал от 36-40 кг лавандулово масло. Говоря за новите елитни сортове Севтополис, Рая, Юбилейна. При по-старите сортове като Хемус например от 70-75 кг суровина получавам килограм масло. Но качеството на продукта е различно. Старите сортове са по-нискодобивни, но качеството на маслото е много по-добро. То мирише по-фино и е по-леко като аромат. Използва се в сапунената, парфюмерийната и лекарствената индустрия. През тази година получих около 450 кг масло.

- Това количество от колко тона суровина се постига?

- Трябва да се има предвид, че този резултат е постигнат от 70 дка, тъй като не всички насаждения са в пълно плододаване. При Севтополис и Рая получавам някъде към 13 кг от декар масло. Не съм мерил колко суровина е отишла - жъна и хвърлям в казана. Средният добив на цвят обикновено е 350-400 кг/дка.  

От сорт Хемус получавам 4,5-5 кг максимум от декар масло, но както вече споменах, то е по-качествено. Новите сортове са на Института по розата, етеричномаслените и лекарствените култури в Казанлък. В техните материали, където е описана технологията на отглеждане, може да се прочете, че при тази селекция максималният добив на масло е 15 кг/дка.

- За Вас това ли са перспективни сортове?

- Да, защото търся добивните сортове, тъй като ми се плаща на килограм масло. Друг е въпросът, ако пазарът се обърне и започне да търси качеството. Но преди всичко става въпрос за цена, която в момента не е диференцирана според спецификата на маслото.

- При какви цени реализирахте през 2008 година и каква е себестойността на продукцията?

- Цената ме удовлетворява. Маслото продадох за 40 евро на килограм масло, което е достатъчно за покриването на производствените разходи и за получаването на задоволителна печалба. Благоприятното при мен е, че имам собствена дестилерна, което ми дава възможност да затворя цикъла.

При увеличаване на производството, ще се опитам да отида на директни контакти с предприятията за преработка. Засега нямам представа какво количество е необходимо, за да постигна това по-високо равнище на реализация, което, предполагам, ще ми донесе по-голяма печалба. Просто пазарът ще покаже.

- Какви са вариантите за рационализиране на отглеждането на лавандуловите насаждения?

- Смятам чрез косачка за лавандула да сваля още себестойността, защото плащам солидна сума за заплати на работниците. Тя няма да ми излезе доста скъпо, но ефективността от нея ще бъде много голяма. Има една сентенция, която съм прочел някъде и се опитвам да я прилагам като принцип в работата си. В общи линии нейният смисъл е, че на практика ти си никой на пазара като производител, изцяло си зависим от търговската конюнктура. Единственото нещо, което можеш да направиш, е да свалиш себестойността.

- Кога се откъсват летораслите на лавандулата, за да се създаде ново насаждени?

- Някъде към края на март-началото на април. След това ги залагаме в лехи, покрити с найлон, за да произведем маточен посадъчен материал. Цяло лято се поливат и се „подстригват". През есента - в края на октомври, ги изваждаме от лехите и ги засаждаме на постоянно място. Те се слагат на 35 см корен от корен, а между редовете разстоянието е 1,40 м. През първата и втората година се налага да се използва ръчен труд при окопаването на растенията, защото те са млади и се конкурират от плевелите. На третата година лавандулата се събира, образува естествена сянка и необходимостта от обработка остава само в междуредията.

За торене използвам калий, фосфор и азот и магнезий през февруари-март, като при второто оране се слага още малко азот. Отиват около 20 кг на декар изкуствени торове. При самата обработка слагането на тора е концентрирано така, че хранителните вещества попадат точно до коренчето на растението и лястовицата на машината за обработка ги зариват. За около три месеца те се усвояват напълно от почвата и растенията, и при активното плододаване те вече са усвоени изцяло.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.