понеделник, 21 Май 2018, 04:02
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
21 Юли 2010 09:49 | Интервюта

Практическото обучение в Аграрния факултет и в родните агрофирми е водещо в образователния ни процес

Проф. дсн Радослав Славов – декан на Аграрния факултет при Тракийския университет – гр.Стара Загора

Практическото обучение в Аграрния факултет и в родните агрофирми е водещо в образователния ни процес
Оцени статията
Брой гласове: 2 Рейтинг: 4.5
|

 

- Имат ли бъдеще амбициозните и вече професионално ориентирани Ваши възпитаници от Клуб „Млад фермер" към Аграрния факултет с образованието, което им давате?               

- Разбира се, че имаме положителни очаквания за тяхната реализация, защото те вече са хора от реалния бизнес като последователи на своите родители, създали семейни ферми за аграрно производство. Надявам се и останалите студенти да намерят реализация в земеделския сектор, след всичко, което им даваме като знания и практика. За нас ще бъде голямо удовлетворение и ние работим в тази насока.

-Какви други примери за близка връзка на образованието в Аграрния факултет при Тракийския университет с практиката на земеделското производство бихте посочили?

- Ние работим много добре с агробизнеса като използваме всички възможности да сключваме договори с фирми, които са в аграрния сектор. Пример за това са организаторите и изложителите на международното изложение за агротехника „БАТА АГРО". Ние имаме договори с фирмите „Булагро", „Златекс", „Бултрекс", „Агроконсулт", „Римекс" и др. Провеждаме много разговори, от които ще произтекат конкретни договори и взаимни ангажименти и с други аграрни фирми. Това правим с една единствена цел - да подпомогнем развитието и професионалното израстване на нашите студенти. Искаме да им дадем добър старт за практиката, за да се реализират по най-добрия начин в живота. Да оползотворят в максимална степен времето, което прекарват при нас. Ще се радваме на тяхното оставане в България, за да работят за просперитета на нашето аграрно производство. Имаме много примери за наши студенти, които се реализират отлично като мениджъри по света, което за нас също е голямо удовлетворение. Щом успяват да преодолеят конкуренцията в Европа и Америка, значи са добре подготвени и мотивирани. Живеем с тайната мисъл, че един ден, когато нещата у нас се подредят, тези наши момичета и момчета ще се върнат обратно, за да работят за България.

- Средно колко от Вашите възпитаници изтичат на пазара на труда извън България?

- Не мога да кажа какъв е техният точен брой, както и колко след завършването работят по специалността си, защото има разлика между това, което човек иска да работи и това, което му предоставя пазара на труда, както у нас, така и по света. Примерите за реализирани наши студенти в чужбина са за високо квалифицирани дейности в областта на мениджмънта на аграрни предприятия в Америка, Англия, Германия, Франция, Ирландия и др. В момента изготвяме регистър на студентите, завършили Аграрния факултет при Тракийския университет. Получаваме много писма от наши възпитаници, работещи в чужбина, изразяващи носталгията им по България, за желанието им да общуват с факултета и помежду си, благодарение на готвения регистър, и същевременно поздравления и благодарности за полученото образование тук, в Стара Загора.                         

 - Тази година имате юбилей...

- Да, през тази година честваме 15-годишнината от създаването на Тракийският университет. Той е един от младите университети в страната, но историята на някои от структурните звена, които участват в създаването му, никак не е малка. Аграрният факултет, например, е с почти 90-годишна история. Университетът е създаден през 1995 г. Има пет факултета -

Аграрен, Ветеринарномедицински, Медицински, Педагогически и Стопански факултет, Медицински колеж и Технически колеж. Това е една структура, която по наше мнение, отговаря напълно на определението за университет. Думата „Universum" означава универсалност и предполага по-голяма широта от научни области, в които би трябвало да се обучава в един университет. Само в Аграрния факултет обучаваме в четири научни области.

- Кажете нещо за предстоящата кандидатстудентска кампания в Аграрния факултет?

-  С удоволствие ще споделя, че държавната поръчка, която имахме през изминалата учебна година, се запазва като брой на студентите, които ще приемем и през учебната 2010/2011 г. Кандидатстудентската кампания е свързана с посещение на кандидатстудентски борси в различни градове на страната, както и на средни селскостопански училища в системата на Министерството на земеделието и храните, за да ориентираме учениците в тях да продължат образованиета си, свързано със сектора. Специалностите, които предлагаме в Аграрния факултет на Тракийския университет, са пет - „Зооинженерство", „Агрономство", „Екология и опазване на околната среда", „Аграрно инженерство" и най-новата специалност - „Рибовъдство и аквакултури". „Зооинженерство" е новото и по-точно наименование на известната доскоро специалност „Животновъдство". Действително работата с животните, изискваща познания по генетика, репродукция, хранене, развъждане, строителство на животновъдни сгради, както и изготвяне на технологични проекти, е и инженерингова дейност. Затова и квалификацията, която се получава е „Зооинженер". За специалността „Агрономство" квалификацията е агроном, като съответно за тези две специалности приемът се извършва и с тест по биология или с оценката от матурата от Държавен зрелостен изпит по биология или химия. Предпочитана специалност в Аграрния факултет е и „Екология и опазване на околна среда". За нея броят на кандидат-студентите е много голям. И тук, като в горните две специалности, обучението в редовна и задочна форма. Кандидатстудентският изпит е тест по биология или по математика или оценките от матурите. „Аграрно инженерство" е сравнително нова специалност и за нея се кандидатства с тест по математика или тест по биология. Формата на обучение засега е само редовна. Най-новата ни специалност „Рибовъдство и аквакултури", за която приемаме студенти за втора година, става достъпна за студентите след тест по биология или с оценката по биология от матурите. Обучението е в редовна и задочна форма. Всички специалности в Аграрния факултет са акредитирани, което означава, че студентите могат да бъдат обучавани на образователно-квалификационните степени „Бакалавър", „Магистър" и „Доктор".

- Признават ли се извън България дипломите, които получават Вашите студенти?

- Досега не сме имали проблеми по отношение на легитимността на дипломите от Аграрния факултет на Тракийския университет в чужбина, както и по отношение на знанията и квалификацията, които имат нашите студенти, реализирали се зад граница.

- А каква е реализацията им у нас при сегашното състояние на земеделския сектор?

- Затруднения в реализацията на специалистите, завършили висше образование у нас, има във всички области, но нашите студенти разбраха една много важна истина за изискванията на фирмите, които биха могли да ги наемат - трябва да имат много добри знания в професията, за която са учили, да знаят поне един западен език, да имат много добри компютърни умения, да бъдат с високо ниво на комуникативност и да имат умение за работа в екип. Всичко тези неща им ги обясняваме още в първи курс, когато изучават и дисциплината „Въведение в аграрните науки". В нея им разясняваме ролята на аграрното производство и аграрната наука. Там им даваме готовите формули за това как трябва да работят по време на своето обучение, за да бъдат конвертируеми на пазара на труда и след дипломирането си, на какво да обърнат внимание, за да излязат подготвени за него.      

- Искате да доближите студентите до бъдещите им реални професии. Каква е практиката на Аграрния факултет в тази посока, отдавна търсена като стил на образование от младите хора?                      

- Нашата мисъл и действия са насочени преди всичко към това нашите студенти да са максимално подготвени за практиката. Затова според нас е изключително важно възловите разговори с тях да се провеждат още в първи курс, когато не всички са добре ориентирани за своето бъдеще. Затова първите неща, които правим в дисциплината „Въведение в аграрните науки" е да обясним всичко това. Внасяме яснота какво ще прави студентът в нашия факултет по време на следването си и какво след като се дипломира. Осъзнавайки това, че не е нужно възпитаниците ни да имат само теоретична подготовка, а им е нужна голяма база от практически умения, сме преценили, че трябва много често, буквално всяка седмица, да влизат в конкретни производствени ситуации. Затова сключваме договори с агрофирми от различни сектори на земеделието, с научно-изследователски институти в областта на аграрния сектор. За всяко едно направление сме се насочили към едни от най-добрите фирми в страната, за да може нашите студенти да се докоснат до това, което трябва да следват като най-добър образец. По време на семестъра те изпълняват част от практическите си занятия във фирми - фуражни заводи, фирми за техника, селекционни центрове, научно-изследователски институти. Формата е посещение и конкретна работа. Провеждаме опознавателни практики и обиколки в страната в обекти, които трябва да видят, за да излязат подготвени за практиката, за да станат добри професионалисти. Това е в рамките на задължителното обучение през семестъра, а през лятото във всеки един от курсовете имат едномесечна практика. При завършването си студентите от всички специалности имат преддипломен стаж, който е в реалните условия на съответната специалност. След приключването му пишат доклад, в който описват аналитично всичко, което са извършили според предварително зададения план. Летните практики и преддипломният стаж се защитават пред комисия от преподаватели от съответната област.     

- Има ли агрофирми, които директно договарят кадри при вас?

- Агрофирмите в болшинството си са настроени да инвестират в студенти по време на тяхното следване. Ние имаме взаимна договореност с тях, когато им изпращаме студенти на летни практики, те да ги тестват, да им възлагат определени задачи и дейности и ако преценят, че могат да инвестират в тяхното образование (чрез стипендии) и в реализацията им, след като завършат следването си, по възможност, да го направят. Вече имаме немалко такива случаи, при които фирмите си харесват наши студенти по време на лятната им практика, инвестират в тях и им осигуряват работни места, след края на следването. Студентите обаче получават конкретни задачи, за да специализират това, което ще им бъде необходимо после като работещи във фирмата. Това става в рамките, както на задължителните, така и на т.н. „свободно избираеми дисциплини" или в курсове за професионално и следдипломно обучение.

- Кои от тях са най-желани от студентите?     

- Чисто практическите, свързаните с новите технологии и насоки за развитие на отрасъла, с лозарството, зеленчукопроизводството, със селекцията в областта на растениевъдството, животновъдството, с биологичното производство на растениевъдна и животинска продукция, преработката на месо, мляко и други продукти. Немалко наши студенти например са се реализирали като технолози в месо- и млекопреработването. За нас е важно, че бизнесът оценява добре нашите специалисти и ги наема на работа. Това става именно по линия на практиката в агрофирмите, при която мениджърът инвестира в нашите студенти и после ги наема на работа. Това е формулата, към която се стремим. Работодателите трябва да се грижат и за следдипломното обучение и квалификацията на младите си аграрни специалисти. Аграрният факултет предлага обучение по 22 магистърски програми и повече от 70 курса за следдипломно и професионално обучение.

- Дали не черпите опит за този гъвкав тип обучение и по линия на международните контакти на факултета?

- Те наистина са мащабни. Едно от важните неща, с които се гордеем напоследък, е създаването на Консултантската служба в направление млечно животновъдство. Това е проект, с който ние кандидатствахме и спечелихме чрез фондация „Америка за България". Тя финансира проекти в аграрния сектор. През миналата година голяма група наши преподаватели беше за 10 дни в Щатския университет в Айова и в доста ферми от района на университета в този щат. Почерпихме и опит от колегите в Аграрния факултет и консултантската служба, която е в университета. От проведените разговори разбрахме, че сме се насочили правилно и ни предстои много работа. Смятам, че всеки един университет в аграрния сектор трябва да има такава консултантска служба. В нея ще работят преподаватели, които са авторитети в своята област на земеделската наука и биха могли да помагат за аграрния сектор по подходящ начин. Знаем, че у нас има Национална служба за съвети в земеделието, която е със заслужено място, но тези към университетите биха били значими с компетентността на учените в тях по конкретни проблеми за отделните сектори на земеделското производство. Проектът е тригодишен. Сега сме във втората му година. През юни ще дойде голяма група американски студенти и преподаватели по линия на този проект, за да обменим на място американския опит в наши ферми, които ще посетим заедно. Договори имаме и с Университета по аграрни науки и технологии в Токио, както и с Аграрния университет в гр. Кобе - Япония. С тези два университета имаме договорености за обмен на студенти и преподаватели. Вече подготвяме и наши възпитаници да отидат на обучение там.

- Какво е мнението Ви за изложението „БАТА АГРО" в Стара Загора?

- Просто съм очарован от организацията и мащабите на това международно изложение. Това, което видях на него, надмина моите  очаквания и ми дава надежда, че България ще се превърне в страна с високотехнологично и наситено с модерна техника земеделие. Радваме се, че изложението се провежда в Стара Загора и се надявам, че това ще бъде ежегодно и традиционно. Аграрният факултет, работейки тясно с много от фирмите от БАТА, е с надеждата за разширяване на съвместната ни дейност. В същото време сме готови в следващи издания на „БАТА АГРО" да бъдем съорганизатори на изложението според нашите възможности. Още повече, че тази година, при дебюта на изложението, на щандовете на много от големите фирми работят наши студенти.                

- Съгласен ли сте с членовете на УС на БАТА, че състоянието на техниката диктува до голяма степен конкурентоспособността на земеделското производство?

- Да, разбира се. Това, което каза г-н Бунарджиев, за лошата техническа въоръженост на нашето земеделие в момента, е наистина доста тревожен факт. Наистина не бихме могли да очакваме да бъде повишена конкурентоспособността на българското земеделие, ако не се постигне по-високо ниво на техническа обезпеченост със съвременни селскостопански машини. Впрочем, техника в България се внася достатъчно, трябва обаче да се направи необходимото стопаните да имат по-големи възможности за нейното закупуване. Но аз имам надежда. Трябва все пак да излезем от тази криза. Надявам се да има възможности и за прехвърляне на средства от други мерки от ПРСР към мярка 121, което ще даде възможности за разработване на още проекти за закупуване на нова агротехника.

- Къде сме ние в ОСП на Европейския съюз?

- Считам, че България трябва да развива и усъвършенства своето земеделие. Още повече, че у нас има много опит в това отношение. Просто трябва да възродим традициите и да направим така, че българите да се отнасят с респект към хората, които са ангажирани с прехраната на населението. Считам, че освен с традиционното за България земеделие, имаме уникалния шанс да излезем на европейския и световен пазар с продукти на биологичното земеделие и с автентични български месни и млечни продукти, пчелен мед, вина и други. Неминуемо положителните промени в българското земеделие ще са свързани със знанията и уменията на аграрните специалисти с висше образование. Нашата мисия е да обучим и подготвим такива специалисти.

Виж видео по темата

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     


    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker