понеделник, 19 Ноември 2018, 15:11
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
11 Окт 2010 16:23 | Интервюта

България се движи със средноевропейски темпове по усвояването на еврофондовете

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз

България се движи със средноевропейски темпове по усвояването на еврофондовете
Томислав Дончев
Оцени статията
|

-Отказва ли Европейската комисия да плаща на експертите на Световната банка за усвояването на евросредсвата, както се твърди след срещите Ви в Брюксел?

- На срещите с комисаря по регионална политика Йоханес Хан не съм чул такова нещо. Подобен коментар не е имало. До месец в България ще има среща на представители на правителството, Европейската комисия и международните финансови институции (МФИ) – Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). На нея ще станат ясни конкретните сфери на подкрепа от страна на МФИ при използването на европейските средства. Ще се чуят и вижданията и готовността на всички партньори.

България има нужда от подкрепа по проектите в сферата на транспорта и околната среда. По околна среда целта е да засилим сътрудничеството по линия на инициативата "Джаспърс" и ЕИБ. Ще искаме от МФИ подкрепа от експертни екипи. Акцентът е върху достъпа до качествени юристи, инженери специалисти по ФИДИК (международни правила в строителния сектор). Това ще бъдат експертни пулове, които ще се ползват не толкова по подготовката на проектите, колкото при тяхното изпълнение.

-Как ще се плаща на тези експертни пулове?

- След разговорите в Брюксел отворени останаха два въпроса, които са технически и са свързани с възлагането и с т.нар. одит. Това, което е ясно, е, че заплащането е с европейски пари в рамките на съществуващия ресурс за България. Категорично няма да теглим нови външни кредити и да ползваме средства от националния бюджет, за да им плащаме. Механизмът как точно това ще се случи трябва да си го изяснят представителите на МФИ с Европейската комисия.

България има нужда от помощ за двете проблемни звена – Агенция "Пътна инфраструктура" Национална компания "Железопътна инфраструктура". Основното, което коментират в Брюксел, са незадоволителните резултати на двете агенции въпреки всичко, което се прави – строителството на магистрала "Тракия", софийското метро и отворения наново търг за жп магистралата Пловдив – Бургас, по който очакваме да имаме избран изпълнител в началото на 2011 г.

Въпреки всичко това България продължава да има ниска усвояемост в транспортния сектор, който се финансира от Кохезионния фонд. Ниската усвояемост не е проблем само за България, тя е проблем и за Европейската комисия, защото показва лошо планиране и неизпълнение на бюджета.

-Обсъждахте ли с еврокомисаря Хан бъдещата кохезионна политика на ЕС?

- Не сме обсъждали този въпрос, но имах срещи в Европейския парламент, където дискутирах с различни представители основните предизвикателства пред бъдещата кохезионна политика. До момента само три страни са представили официалните си позиции, като България все още не го е направила. Полша има интересна позиция, като повечето от нещата, които предлага, ги приемам. Според мен България заедно с Полша, Румъния, Гърция и другите нови страни членки трябва да имат обща позиция за бъдещето на кохезионната политика на ЕС.

Дебатът в момента върви на много нива. Едното е за разпределението на средствата между трите фонда - Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, в цялата рамка за подкрепа. Дискутира се дали трябва да има гарантиран дял за социалния фонд в цялата рамка за подкрепа. Има искане част от парите да бъдат запазени за задължителни мерки, свързани с Европейския социален фонд. Текат разговори и за географския обхват на мерките по отношение на страните с по-нисък брутен вътрешен продукт от 75% от средното за съюза, където попада и България.

Стои и въпросът за ефективността на кохезионната политика - колко пари се дават за мерки на сближаване и колко за развойна дейност. ЕС дава много пари за развойна дейност, но въпросът е какъв е резултатът.

Има страни, които се отказват от директното финансиране на частни фирми. Тезата е, че ако ти инвестираш в публична инфраструктура – път, пречиствателна станция, канал, по-добро административно обслужване, повече образование, за да имаш подготвени човешки ресурси, това носи по-големи и дългосрочни ползи на фирмите. Защото по европрограмите не може да дадеш на всички фирми - даваш на някои да си купят машини.

В България може би е добре да се проведе дискусия по въпроса. Какво иска бизнесът - инвестиции в публичната инфраструктура или директна подкрепа за фирмите. Едва ли ще има еднозначни становища от всички браншови организации. Според някои директното финансиране на фирми действа демотивиращо и развращаващо дотолкова, доколкото фокусира усилията им в друга посока. Отклонява ги от основната цел - да имат по-голям пазарен дял.

В един момент се оказва, че една част от мениджмънта на фирмата мисли как да спечели европейски проект, как да си подготви отчетните документи, така че да си получи веднага плащането. Европа се стреми за бизнеса да прилага инструменти като фонда за дялови инвестиции "Джереми" – нисколихвени кредити, финансов инженеринг, кредит, гарантиран с дялово участие.

Със сигурност през следващия програмен период ще има допълнителни средства, свързани с енергийната ефективност. В документа "Европа 2020" единият от приоритетите са зелената икономика и зелените инвестиции.

-Къде е България спрямо другите страни в ЕС по усвояването на евросредствата?

- България се движи със средноевропейски темпове по усвояването на еврофондовете. Стоим зле само по отношение на Кохезионния фонд, от който се финансират проектите в областта на транспорта и околната среда. Но голяма част от европейските страни също изпитват затруднения с усвояването на средствата от този фонд.

-Как гледате на искането на министър Плевнелиев за двойно повече пари за пътища и магистрали през следващия програмен период, при условие че има вероятност да получим по-малко пари, защото не се справяме сега?

- Колко пари ще получи България през следващия програмен период 2014 – 2020 г. зависи от общата финансова рамка на ЕС, както и от това какво страната ни е успяла да направи през настоящия период. Една ниска усвояемост през този период или в края му може да бъде аргумент да получим по-малко пари. Искайки повече средства, трябва да докажем, че може да ги усвояваме.

-Въпросът с евросредствата в бюджет 2011 г. решен ли е вече?

- Тревогите са двустранни. От една страна, Министерството на финансите се притеснява някой да не поиска повече пари, а реално да плати по-малко. От друга, управляващите органи на оперативните програми имат претенции за повече ресурс, за да могат да плащат повече. Споразумението, което беше постигнато, е, че няма да има проблем да се платят повече средства от заложените в бюджета, ако по някоя оперативна програма има повече сключени договори. Министерството на финансите обаче поиска гаранция от управляващите органи, че ще платят поне заложения минимум в бюджета. Оказа се, че за 2010 г. управляващите органи не изпълняват плановете за разплащане с евросредства, въпреки че някои отчитат преизпълнение, което според финансите го няма.

Има забавяне при плащанията, но договарянето на евросредствата върви по план. Данните показват, че към края на август "Човешки ресурси" са договорили почти 80% от заложеното, изпълнението по "Регионално развитие" е почти 79%, по "Техническа помощ" - 75%, по "Административен капацитет" – 72%, по "Конкурентоспособност" – 65%, и по "Околна среда" – 57%. При плащанията "Конкурентоспособност" вече дори са преизпълнили плана си на 103%, но това е основно заради фонда за дялово инвестиране "Джереми". "Транспорт" е с 40% изпълнение на годишната прогноза за плащане, а "Регионално развитие" е с повече от 25%. Най-малък е обемът на разплатените средства по "Околна среда" – 14% от годишната задача, но това не е проблем, защото им предстои плащане по много сключени договори. 

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker