1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Можем да настояваме за изравняване на субсидиите от момента, в който покажем, че секторът е реформиран

Можем да настояваме за изравняване на субсидиите от момента, в който покажем, че секторът е реформиран

Снимка:

Мария Неделчева – евродепутат, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент

- Каква позиция на България защитавате Вие по отношение на новата ОСП?

- Позицията на България и тази на моята партия – Европейската народна партия, която има мнозинството в Европарламента, е ясна. Земеделските производители имат много отговорности, те не просто произвеждат продукт. Грижат се и за околната среда, участват и в доставянето на обществени услуги. Ето защо, ние сме категорични, че трябва да се запази сегашния бюджет на ЕС за земеделие – не можем да изискваме повече от производителите, а да намаляваме финансирането им.

Няма логика. Другият важен дебат е запазването на директните плащания. Чуха се вече остри критики от някои страни членки, като Испания и Португалия, имаше и предложение от европейските социалисти – да отпаднат като цяло. Мисля, че предстоят тежки преговори, но се надяваме на подкрепата на новите държави членки, а и на част от старите, като Германия и Франция, които защитават позицията ни за запазване на директните плащания. Ще трябва обаче да се преосмислят критериите, да се опростят и да бъдат ясно дефинирани. Във връзка с директните плащания е и въпросът – запазваме ли сегашната структура с двата стълба. Когато говорим за Втория стълб – отново наблягаме върху опростяването на процедурите и повече гъвкавост. Знаем за случаите в България, когато по дадени мерки са изразходвани средствата, но има качествени проекти, които не могат да бъдат финансирани. А в същото време по други мерки няма все още проекти, които да отговарят на стандартите и там средствата не се изразходват. Затова ще настояваме да може да се прехвърлят пари от една мярка в друга, в някакви допустими граници. Всички знаем за 10-те процента, които могат и сега да бъдат използвани, но от западните ни колеги разбрахме, че при тях има много по-голяма гъвкавост. Много важно при Втория стълб е да защитим и позицията си за преходните периоди, които ще ни позволят да изпълним изискванията на ЕС.

- Какви са мотивите на страните членки, които искат да отпаднат директните плащания?

- Те се базират на една основна критика – за начина, по който се усвояват средствата и процента на усвоямост. 2010 г. е средата на всеки бюджетен период в ЕС, в случая говоря за 2007–2013 г., затова се прави ревизия, от която се виждат добрите и лошите „ученици”. Страните с висока усвояемост имат всички шансове да получат неусвоените средства от онези, които не са се справили. И за съжаление, в България, спрямо други държави като Франция, Чехия, Полша, процентът на усвояване е много по-малък.

 - Кои от Вашите идеи за бъдещата ОСП очаквате да бъдат приети и кои – отхвърлени?

- Мисля, че имаме големи шансове да запазим приблизително сегашния бюджет, както и двата стълба. Франция и Германия излязоха с обща позиция, а това означава, че тя има още по-големи шансове. Запазваме и директните плащания, но трябва да внимаваме за новите критерии. По-голям проблем ще е изравняването на субсидиите между старите и новите държави членки по-рано от предвиденото, който за България е 2016 г. Месеци наред настоявам за срок до 2013 г., защото новият бюджетен период е от тогава до 2020 г. На този етап обаче това среща голяма съпротива и критика от старите членки. Отново – заради неусвояемостта на средствата, нереформирания сектор. На първия, за щастие, незаконодателен доклад на колегата ми Джордж Лайън дори беше вписана 2020 г. за крайно изравняване на всички мерки.

 -Как поддържате диалог с неправителствените организации в България? При срещите си с асоциации и земеделски производители какви въпроси поставят пред вас?

- Ние, в Европейския парламент, не можем нищо да направим без диалога със земеделските производители и неправителствения сектор. Мога само да им благодаря за това и да ги призова към още по-голямо сътрудничество при представянето на нашата позиция за реформата в ОСП след 2013 г. Идеите, които представят, са изключително полезни за дебата с моите колеги и си пожелавам това да продължи.

 - Лесно ли се приемат в Европейската комисия предложения от България?

- Трудно е, още повече, че това не е само проблем на България. Има нужда от по-голяма солидарност при защитаване на позицията на новите държави членки. Старите членки са като гранитен блок, когато защитават позицията си. Това все още не го наблюдавам при новите. При нас всеки дърпа чергата към себе си, а трябва да разберем, че когато позицията ни е обща, имаме сила. Има още доста да се прави. Нужен е повече диалог със страните, които имат същите проблеми като нас – Румъния, Полша, Словакия… Трябва да осъзнаем, че сме по-силни, когато сме всички заедно.

 - Снизходително ли се отнасят старите еврочленки към България? Какво мислят за нашите проблеми?

- Част от проблемите изобщо не ги познаваха. Ето, схемата за плащане на площ – не бяха дори чували за този проблем. Когато говорим за изравняване на субсидиите, някои от тях имат огромни предразсъдъци. Но когато им дадем конкретни цифри – виждат, че всъщност разликата е огромна. Основно в това си съсредоточих усилията – да общувам повече с колегите, за да мога да разчитам на тяхната подкрепа, когато дойде време за важен за България вот. Това е част от невидимата работа в Европейския парламент, но без нея няма как да не се случи каквото и да било. Понякога французи и германци се разбират с един поглед.  Вижда се на вота – с пръсти си показват как да гласуват. Затова ви привличам вниманието към общата позиция на Франция и Германия, защото макар и в нея да има хубави неща, за изравняване на субсидиите трябва да забравим – ясно е казано, че са категорично против, с нов аргумент: размерите на субсидиите да са според вноската на страните членки в бюджета на ОСП. Нали разбирате, че веднага сме елиминирани. Франция дава най-много пари за ОСП, заедно с Германия. И ако тръгнем от тази презумпция – къде е европейската солидарност?

Това е много опасен сигнал. Ето за какво трябва да се говори – ако това залегне в ОСП, изкривяваме цялата идея. Нали тя е именно общите средства да бъдат, поне на първоначален етап, в полза на тези, които имат нужда повече да се развиват. А сега фактически Франция и Германия връщат колелото с 30 години назад и казват: не, ще получавате толкова, колкото давате! Това никога не е било… По същия начин България трябва да каже за няколко други области – че даваме вноска за борба с климатичните промени, но не сме все още на дневен ред, не разполагаме с технологиите, които са финансирани от ЕС в други страни, като северните. Много е опасен дебатът, който се заражда.

 

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.