1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. До края на 2010 г. фермерите ще получат подпомагане на глава животно

До края на 2010 г. фермерите ще получат подпомагане на глава животно

Снимка:

Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните

 - Кога земеделските производители ще получат субсидиите за обработваемите площи и за глава животно? Каква е сумата, предвидена за тях в националния бюджет и гарантирана ли е тя?

- Сумите в бюджета са гарантирани с Решение № 442 от 28 юли 2010 г. на Министерски съвет (МС). В него са записани и националните доплащания за единица обработваема площ в размер на 293 млн. лв. приблизително, както и за животновъдите – 74 млн. лв. Тези средства са гарантирани в бюджета. Специално за животновъдите парите ще бъдат получени преди Нова година, т.е. от началото на декември до края на тази година. Плащанията на площ най-вероятно ще станат след Нова година, което беше разписано в споразумение с Националната асоциация на зърнопроизводителите. В това отношение има яснота и всеки от земеделските производители може да си прави съответните разчети, финансови и времеви, до края на годината. Около Нова година говедовъдите имат за получаване един допълнителен пакет от 23 млн. лв. Това са европейски средства от субсидиите за единица площ за икономически уязвимите ферми, за фермите в необлагодетелствани райони и за фермите в нитратно уязвимите зони.Тези три категории животновъди най-вероятно ще получат парите си в рамките на декември–януарии

- Във връзка с финансовите стимули какво представляват помощите за трите нови сектора в животновъдството, които ще дава ДФ „Земеделие”?

- Това са решения на УС на ДФЗ от 7 октомври. Първото е, че на биволовъдите по временната мярка, неправилно наричана от българите де минимис, им се отпуска още веднъж сумата, която веднъж вече получиха преди няколко месеца. Това е временна мярка за преодоляване последствията от кризата. Целта е тази помощ да компенсира липсата на подпомагане на биволите по схемите за директните доплащания. УС на ДФЗ реши в обхвата на тази временна държавна помощ да се включат и секторите на птицевъдството и свиневъдството, тъй като те не бяха подпомагани през настоящата година. Схемата ще се прилага след одобрението на Министерски съвет. Общият размер на средствата по трите помощи е 3,7 млн. лв., които трябва да бъдат оползотворени до края на тази година. Отделно на птицевъди и свиневъди разрешихме и нисколихвени кредити за закупуване на фураж преди зимата. Опитваме се да бъдем максимално справедливи, подпомагайки и други сектори в животновъдството, не по-малко засегнати от кризата, така че обществените средства да бъдат оптимално разпределени за всички, които плащат данъци в тази държава.

- Основателни ли са реакциите на животновъди от някои региони на страната за неизплатени субсидии на глава животно и заплахата за организиране на протести?

- Плащанията ще се извършат така, както беше миналата година и съгласно регламента на ЕС – стартират през декември. Цифрите за сумите са обявявани нееднократно пред животновъдите. Всички знаят какво се получава на глава животно. Нека погледнем данните, които имаме от подадените заявления за субсидиите на глава животно. Според тях, при говедата например се получават 150 лв. на глава животно, плюс, ако евентуално това животно е от месодайна порода и са подадени заявления за 40 000 крави, се дават допълнително някъде 100–120 лв. Ако говедото е от млечна порода и попада евентуално в необлагодетелстван район, нитратно уязвима зона или е от икономически уязвими ферми, се прибавят между 140 и 190 лв. на животно. Ако направим сметка, реално по-голямата част от говедовъдите, които обхващат около 150 000 крави или половината от говедовъдството у нас, ще получат на глава животно общо около 300 лв. Това е гарантирано като плащане с решението на Министерски съвет и няма нужда от създаване на излишно напрежение. Мога да потвърдя, че парите ги има в бюджета на Държавен фонд „Земеделие” към днешна дата. Единственият проблем е, че е нужно да се изчака срока, до който трябва да бъдат извършени задължителните проверки от ДФЗ и да започнат плащанията. Информационната система на Националната ветеринарномедицинска служба работи и проверките вече се правят по-лесно.

- Какви са нагласите и потенциалните възможности за преориентиране към овощарство и месодайно животновъдство на регионите с досегашно тютюнопроизводство? До тази ли алтернатива за нов поминък на хората там стигнахте на кръглата маса в Кърджали?

- За тези региони с тютюнопроизводство в Родопите, Рила, Пирин, включително и в населени места в Стара планина, не може еднозначно да се каже, че някои ще отглеждат само маслини, круши или месодайни говеда. Във всеки регион си има някакви особености. Точно това обсъждахме в Кърджали. В Кърджалийска област например, ако имаме една добра хидромелиоративна система, може да се отглеждат зеленчуци с много добро качество и там има такива традиции. Има региони като Кърджалийският, където над 140 000 дка са пасищата. Не твърдя, че всички те са подходящи за отглеждане на животни, но поне половината стават за отглеждане на месодайни породи. Защото е очевиден проблемът в този регион с изкупуването на млякото, особено зимно време. Там трябва да се залага на продукция, която в определени периоди на годината може да издържи, да изчака седмица, месец, а при млякото не е така. Възможностите не са еднозначни, не е само една. Нашата роля като държава е да идентифицираме част от тях, да им ги подскажем в програми. А ние междувременно, докато те извършат тази трансформация, да поддържаме техния доход. Защото всяка една инвестиция изисква време. Аз много се зарадвах като видях в Кърджали нови маслинови насаждания, но си давам сметка, че един земеделски производител, за да се храни от тях, трябва да минат 15–20–30 години, когато е пълното плододаване на дръвчетата. Затова ние се опитваме през този период да им осигурим някакъв доход.

- Значи по одобрената от ЕК нова схема за подпомагане на дребните овцевъди в районите с тютюнопроизводство средствата за тях ще са два пъти по-големи?

- Почти два пъти. Това е една сума, която се разделя на брой производители и ние говорим по прогнозни данни. Ако другите получават за една овца 30 лв., те ще вземат към 40–50 лв. По-важното е, че тази помощ обхваща един сегмент на по-дребните производители. По линия на заплащането на глава животно се подпомагат стада, които са от 50 животни нагоре, а тук обхващаме сегмента под 50 животни. Защото нашите предварителни проучвания показаха, че голяма част от тютюнопроизводителите в тези райони поддържат малки стада животни, които не попадат в рамките на директните плащания. Нашата цел е да помогнем на този стопанин да живее пълноценно, да си нахрани семейството, да си изучи детето. Дали парите му ще са от тютюн, овце или нещо друго, в крайна сметка това не го интересува толкова, важно е да има гарантиран доход.

 - Защо се забави Наредбата за специфични изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход?

 - Първо, защото трябваше да бъде променен Законът за храните. Това ни отне близо три месеца и оттам нататък от май месец бяхме в постоянни, ежемесечни, да не кажа ежеседмични преговори с Европейската комисия. В крайна сметка на 5-ти октомври получихме писмо от ЕК, което казва, че нямат забележки и ние можем да пуснем наредбата в Държавен вестник, за да влезе в сила. Имаше текстове, в които ние бяхме искали повече, отколкото е възможно и това забави разрешението. Един от текстовете касаеше количествата мляко, пчелен мед, меса от зайци и от птици, които могат да се предлагат от един производител. Ние бяхме вдигнали доста обемите и те надвишаваха едни определени норми, приети в целия ЕС. Целта на наредбата е да подпомогне малките фермери, а не да подпомага фермерството по принцип. Следствие на това намалихме количествата на някои суровини, други увеличихме и постигнахме баланс. Смея да твърдя, че с тази наредба към настоящия момент сме държавата, която има най-голям процент общо от всички страни членки за продажба на такива продукти от фермите. Може би сме след Холандия, която специално при млякото е първенец с 33%. Ние пък в някои сегменти имаме 40 процента.

- Оптимист ли сте, че наредбата ще заработи?

- Оптимист съм дотолкова, доколкото хората я искаха. Оптимист съм дотолкова, доколкото тя ще бъде един пазарен механизъм, който ще регулира ценообразуването. Защото това е начинът, по който може да се регулират цените на меса, на яйца и др. храни. Все пак тази наредба е баланс между потребители и производители. Тя не може да бъде нито много отслабена откъм контрол, нито пък много завишена. Това е един разумен баланс – да дава възможност на земеделеца да произвежда и да продава, но като спазва правилата за безопасност и качество.

 - Ще бъде ли оказана някаква помощ или дадени нисколихвени кредити на кандидатите за директни продажби при вида на строгите санитарно-хигиенни изисквания за местата на директно предлагане на малки количества суровини и храни?

- По линия на фонд „Земеделие” и в момента има кредити на референтен лихвен процент. Допълнително обаче сме в преговори с Европейската комисия за нотификация на държавна помощ за тези, които ще правят директни продажби, т.е да получат допълнително финансово подпомагане, за да могат да се справят. Все пак това са ферми, икономически не много укрепнали и нуждаещи се от допълнителна финансова помощ. Ние пък като общество имаме нужда те да уредят така производството си, че храната, която излиза от тях, да е качествена и безопасна. А щом го искаме като общество, трябва и да платим за тази работа.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.