Ваня Григорова, директор на Изпълнителната агенцията по околна среда към МОСВ
- Как оценявате екологичния портрет на България в последния доклад на Европейската агенция по околна среда?
- България е една нормална страна с екологични параметри около средата, сравнена с другите членки на ЕС. Има някои негативни тенденции, има и положителни. Четири са приоритетните теми за Европа и по една от тях - климатичните промени, се отчита, че намаляването на емисиите парникови газове в България е значително по ред причини. От 1988 г., която е нашата базова година, България е намалила емисиите си с 42%.
- Заради срива на икономиката. И когато презентирахте доклада, изтъкнахте още една положителна тенденция - големия процент защитена природа в България. И двете обаче са резултат не на държавна политика, а по-скоро на слабо развита икономика.
- Не мога да се съглася, защото това е резултат и от политика по околна среда. Ако оставим хората сами да определят границите на защитените територии и зони и ограничителните режими в тях, няма да има такъв резултат. Постиженията ни в областта на опазването на природата и биологичното разнообразие са плод на една агресивна защитна политика.
От 1991 г. досега двойно се е увеличила площта на защитените територии – национални и природни паркове, резервати, защитени местности и природни забележителности. Колкото до защитените зони от "Натура 2000", ние имаме един от най-високите проценти – 33.8. Много от развитите страни са изгубили това биоразнообразие, наша задача е – чрез държавната политика главно, да запазим този процент защитена природа.
Най-унищожително спрямо местата от "Натура 2000" например е криворазбраното развитие на туризма и пътищата. Защото тези места са навсякъде и не са компактни като защитените територии. За да запазим местата, където има открити ценни местообитания, птици и т.н., трябва да спазваме ограничения, невинаги забрани. Това означава да се ограничават, където се налага и както вече става, дори инвестиционни намерения за ветроенергийни паркове – един съвсем "моден" сектор.
- Една от негативните констатации за България е голямото превишение на нормите за прах. Възможно е да се стигне и до европейския съд, понеже сме в наказателна процедура и повече от година общините не успяват да актуализират програмите си за качество на въздуха. Тези програми спазват ли се въобще или са чисто формални документи?
- Общинските програми за качество на въздуха са мярка, която се прилага в политиката за чистотата на въздуха от години. Агенцията не е компетентна за контрола върху тези мерки. Ние наблюдаваме качеството на въздуха чрез стационарни и мобилни станции.
Мерките на общините обаче се контролират от министерството на околната среда. Програмите са много стара мярка и общините са длъжни да разполагат с такива, но в годините са подценени мерките в тях, те не са изпълнявани и не са контролирани. Иначе като стратегически документи са много добри.
Ако говорим за праха, т.нар. фини прахови частици, това е най-разпространеният замърсител – той е проблем и в още 20 от страните членки на ЕС. Източниците му са големите горивни инсталации (индустрията и въглищните централи), където контролът е по-лесен, защото знаем кои са операторите, можем да налагаме санкции и това се прави.
Но освен тях говорим за отоплението на домакинствата, които заради кризата масово преминават на твърдо гориво, както и за транспорта (който пък е източник и на азотни оксиди, по които също не сме в благоприятно състояние). От прах е засегнато не само населението на големите градове, но и на малките, защото не се почистват улиците, не се поддържат както трябва строителните обекти и др. Мерките, които могат да намалят запрашаването, са много прости – някои от тях не изискват пари, а организация и стриктен контрол от общините.
- А кой контролира общините дали си спазват програмите за въздуха?
- Регионалните инспекции по околна среда (РИОСВ).
- Тоест те са органите, които могат да глобят кмет или общински съвет за това, че не са издали съответните предписания или не контролират спазването им?
- В най-общия случай да, но все пак вие знаете, че има закон за местното самоуправление. Както политиката по управление на отпадъците е задължение на общините и кметовете се санкционират при нарушения. При отпадъците тези нарушения са очевидни, докато за въздуха крайният резултат от изпълнението или неизпълнението на мерките не е така видим. Затова не му се обръща и голямо внимание.
- Знаете ли дали до момента има глобена община за неспазване на програмата си за чистота на въздуха?
- Не мога да ви кажа. Такива данни има специализираната дирекция за въздух в министерството.
- От доклада стана ясно, че във всички пунктове за следене качеството на въздуха в страната превишенията на денонощните норми за фин прах са над 35 годишно. В някои даже са над 200, т.е. през повечето време от годината хората там дишат прах. Очертава ли се някъде тези замърсявания в близко бъдеще да бъдат сведени до лимита?
- Силно се надяваме. За да се избегне рискът от наказателна процедура обаче, това трябва да стане в следващите месеци, до половин година - в момента министерството води срещи с общините, правят се моделирания на източниците на прахови замърсявания, за да могат да се прогнозират нивата им. Тези модели ще влязат в програмите им за качеството на въздуха.
- Министър Нона Караджова наскоро спомена, че една от мерките за изчистване на градския въздух може да е ограничаване на автомобилния трафик. Не е ли парадоксално, че тази мярка се възприема като непопулярна в българските градове – ограничаване на автотрафика за гражданите в името на собственото им здраве?
- Зависи от транспорта в различните градове. В София, както и в Пловдив, е най-сложно да се направи тази организация на зелената вълна например. В София метрото все още не е построено изцяло, очаква се то да облекчи значително потока от коли. И все пак от огромно значение е поведението на хората. Прогнозите са, че когато метрото бъде завършено, то трябва да се ползва от десетки хиляди хора всеки ден, за да се стигне до реално облекчаване на автомобилния транспорт. Дали това ще стане обаче зависи и от хората – от индивидуалното им желание да си карат колите или да ги заменят с метро.
По отношение на претоварения трафик София не е по-различна от други столици на Балканите. Атина също е чудовище. Макар че са въведени дни само за автомобили с четни и само с нечетни номера, там е допуснато още по-голямо пренаселване и застрояване в кварталите, по-голяма обезлесеност има, по-топло е и затова прахът там също е налице.
Отчитаме, че тук голям процент от населението е изложено на наднормен прах. Понякога имаме и проблем заради информираността – когато хората знаят точните проценти на замърсяванията, започват да се питат защо е така.
- Променило ли се е отношението на хората към това, което дишат, откакто има информационни табла за състоянието на въздуха в градовете?
- Предполагам, че има такъв ефект, макар че не правим допитвания по този въпрос. В градове с промишлени замърсявания, където източникът е добре известен, смятам, че монтирането на такива табла през общините доведе до успокояване на населението.
- Или пък до други тревоги - доколко е възможно данните за замърсявания да се манипулират от предприятията замърсители?
- Не мисля, че може да се манипулират. Всички предприятия са длъжни да разполагат със собствени непрекъснати системи за мониторинг на въздуха. Това означава непрекъсваемост на информацията, предаване в реално време и си личи, ако има манипулиране на данните.
- Отстранени ли са всички недостатъци на системата за инвентаризация на емисиите парникови газове в страната, заради която ни беше отнета акредитацията за търговия с емисии? Смятате ли, че ще ни я върнат през февруари (когато въпросът ще се разглежда от секретариата по климата на ООН в Бон, Германия – б.а.)?
- Очакваме да ни бъде върната. Спазили сме всички препоръки към системата. От май до септември успяхме да подобрим качеството на инвентаризацията. Международната проверка през октомври в София и докладът на чуждите експерти показа, че вече имаме добре работеща система за инвентаризация на емисиите.
- Проверката през 2009 г., в резултат на която ни отнеха акредитацията, беше установила, че по изчисляването на емисиите в България работи един-единствен експерт, при това тя беше в майчинство. Събрахте ли експертен екип?
- Да. Отделът за инвентаризации е от трима души, работим и със секторни експерти от другите ведомства - от Националния статистически институт, от агростатистиката в Министерството на земеделието, от агенцията по горите. От министерството на околната среда привлякохме секторен експерт по емисиите от индустриалните процеси от отдела за комплексни разрешителни на предприятията, от регистъра на транзакциите на квоти, от дирекцията по отпадъците. Досега просто не е направена тази вътрешна връзка.
- Ако в Бон акредитацията на България бъде върната, реално кога ще може да стартира отново търговията с емисии?
- Предполагам, че търговията ще стартира почти веднага, както почти веднага беше спряна, когато ни отнеха акредитацията.
- Какви прехвърляния между българските компании са направени след затварянето на регистъра?
- От 1 юли м.г., когато беше затворен регистърът, до 18 януари т.г. са извършени 44 транзакции и са прехвърлени 3 950 000 квоти.
- Мониторингът за кафявата мечка в Родопите, в който участвахте показа, че в района около Смолян живеят 95 – 105 мечки. Според данните популацията е доста голяма, но доколко може да им се вярва?
- Числеността беше определена с масиран мониторинг през септември-октомври, координиран от нас. Обходени са 64 маршрута с 96 участници – обучени хора от горските и ловните стопанства в страната и експертите по биологично разнообразие от регионалните екоинспекции.
Тази година акцията ще се повтори. Методът, по който е изчислен броят на мечките, е ДНК анализи - пробите генетичен материал бяха изпратени в Германия, защото в България нямаме такива лаборатории. Така че смятаме данните за достатъчно надеждни. Какво ще се прави оттук нататък с тази голяма популация – дали ще има разселване и т.н., ще бъде решение на министерството и неговата дирекция за защита на природата.
- Кога ще бъде готов регистърът на масово разпространените отпадъци (от опаковки, електронно оборудване, автомобилни гуми, батерии и др.), който планирахте, и каква е целта на този регистър?
- Още в началото на миналата година успяхме да намерим пари за възлагане на този регистър. На търга се явиха двама кандидати, избрахме изпълнител, но другата фирма обжалва. Очакваме Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе бързо – доколкото знам, до края на януари ще има решение.
Този регистър е много необходим, за да се знае кои са операторите (фирмите), какви видове и колко отпадъци генерират, за да може самите те да са наясно към какви годишни цели по събиране и оползотворяване трябва да се стремят. Сега например те ни обвиняват, че тъй като няма поддържана централизирана информационна система, не знаят какви са им целите.
- Колективните организации по оползотворяване на отпадъци не са ли наясно - все пак целите са ясно разписани в закона за управление на отпадъците по години?
- Тези отпадъци не случайно се наричат масово разпространени, защото почти всички фирми генерират такива. Но никой не може да ги задължи да членуват в колективните организации. Чрез тази система трябва да осигурим подаване на информация от всички оператори – всички, които пускат опаковки на пазара например, ще присъстват там с името на фирмата, количеството и вида опаковки, които пуска. Така фирмата лесно ще може да изчисли какво трябва да свърши.
- Работи ли вече лабораторията за изследване на генетично модифицирани организми в околната среда? Има ли някакви поръчки?
- Гръмко наречената ГМО лаборатория всъщност е нашата лаборатория за биологичен мониторинг. Миналата година я оборудвахме напълно. През септември-октомври набрахме проби от цялата страна - от 48 площи, от растения и почви. До края на март ще излязат резултатите от всички проби. За момента около 30% са в процес на обработка, десетина вече са обработени. Досега няма открити ГМО в околната среда. Нямаме частни поръчки засега. Таксата за тях е 200-300 лв. за изследване.
