понеделник, 19 Ноември 2018, 15:43
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
18 Мар 2011 12:13 | Интервюта

Срещите-дискусии със земеделските производители у нас ще ни помогнат по-добре да защитим интересите им по отношение на ОСП

Мария Неделчева – евродепутат и член на Комисията по земеделие в Европейския парламент

Срещите-дискусии със земеделските производители у нас ще ни помогнат по-добре да защитим интересите им по отношение на ОСП
Мария Неделчева
Оцени статията
|

- Г-жо Неделчева, започна ли работата по изработването на цялостна стратегия за българското селско стопанство в контекста на бъдещата ОСП?

 - В момента изработването на българската позиция относно бъдещата ОСП е един от приоритетите на моята работа. По моя инициатива се организира серия от кръгли маси в различни райони на страната. Целта им е да се популяризира дебата за реформата на ОСП и да се проучи мнението на българските земеделски производители относно конкретни въпроси, по които България ще трябва да вземе ясна позиция. На края на всяка кръгла маса участниците попълват анкетни карти и отговарят на въпроси като например: Как според Вас трябва да бъде дефиниран терминът „активен фермер”? Трябва ли да има горен и долен таван при определяне на субсидиите?

Щастлива бях да констатирам, че на първата кръгла маса, която се състоя на 18 февруари в Благоевград, много участници бяха попълнили анкетните карти и бяха направили ясни предложения. Тази информация ще ни помогне да защитаваме по-добре интересите на българските селскостопански производители – аз в Европейския парламент, а министър Найденов – в Съвета на министрите.

- Когато говорим за европейска солидарност, дойде ли време и новите страни членки на ЕС като България да се възползват от нея?

 - На прав път сме, но има още много какво да се желае. На първо време ни трябват еднакви критерии за определяне на помощите. Първа стъпка в правилната посока е отменянето на историческия подход, който облагодетелстваше старите страни членки. На второ време обаче стои по-сложният въпрос – за изравняване на помощите. Засега пълното им изравняване не изглежда възможно, защото старите страни членки се противопоставят поради съществуващите разлики в разходите на земеделските стопани в старите и в новите страни членки и в икономиките им като цяло. Естествено, не може тази ситуация на неравенство да продължава вечно. Старите страни членки знаят това и това е една от причините, поради която страна като Германия, която допринася най-много за бюджета на ЕС, се опитва да предложи трансфер на 20% от средствата от Първи към Втори стълб. И в доклада на Алберт Дес, и в Съобщението на Комисията ясно се отхвърля възможността за пълно изравняване. Въпреки това ще има частично приравняване, което ще бъде компромисно решение. Сегашното предложение в доклада на Алберт Дес е всяка държава членка да получи най-малко две трети от средната за ЕС стойност на преките плащания.

 - Вярвате ли, че държавите, които и сега получават високи субсидии, ще се съгласят на равноправното им разпределение за земеделие между отделните страни членки?

 - Няма да е лесно да спечелим на наша страна страните членки, които в момента получават високи субсидии. Въпреки това в момента се наблюдава препозициониране на много страни членки. Испания и Португалия бяха напълно против предложения от Алберт Дес трансфер на средства от Първи към Втори стълб. Възможно е те да търсят нашата подкрепа и в замяна да ни дадат тяхната. Франция също променя своята позиция. На заседанието на членовете на ЕНП от Комисията по земеделие и развитие на селските райони моят колега Мишел Дантан сам повдигна въпроса за изравняването на субсидиите между старите и новите страни членки.

 - Кои са основните аргументи и инструменти, с които може да им се въздейства?

 - Както казах по-рано, може да се възползваме от това, че страни като Испания, Португалия и Франция се противопоставят на голяма част от предложенията в проектодоклада на Алберт Дес. Искрено се надявам, че тези страни може да станат наши съюзници, за да запазим силен Първи стълб. Иначе изравняването на директните плащания няма да има същия ефект, какъвто би имал иначе.

 - А възможно ли е изравняването да бъде обвързано по някакъв начин с процент и с ефективност на усвояемостта и други такива индикатори?

- За момента подобна възможност не е била обсъждана. Лично аз поставям въпроса за усвояемостта пред моите колеги под съвсем различен ъгъл. В България има мерки във Втори стълб, в които усвояемостта е толкова добра, че средствата са изчерпани – например мерки 121, 112, и други, по които няма усвояемост. Новата ОСП трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се избегне подобно блокиране на средства. Това може да стане, ако страните членки имат по-голяма свобода при дефиниране на приоритетите си във Втори стълб и ако има възможност неусвоените средства от него да бъдат прехвърлени към Първи стълб.

 - Оказа се, че нашите тютюнопроизводители са тотално неподготвени за преструктуриране на сектора. Какви безспорни аргументи трябва да представи България, за да получи някаква помощ от ЕС за тях?

- В момента основната цел на политиката за тютюнопроизводство в Европейския съюз и съответно в България (защото няма как ние да прилагаме друга политика) е да се спрат помощите за тютюнопроизводството и да се насърчава търсенето на алтернативно производство тогава, когато такова съществува. Ние можем да се възползваме от факта, че тютюнопроизводителите в България са съсредоточени в уязвими региони. Сега започва прилагането на нова схема за специфично подпомагане за овце майки и кози майки в икономически уязвими райони. Това подпомагане става по член 68 от Регламент 73/2009, който има за цел да подпомага уязвими райони, какъвто е Югозападният регион в България. Схемата на подпомагане ще се финансира със средства  на Европейския съюз и цели да се стимулира отглеждането на овце и кози като алтернатива на производството на тютюн. Съобщението на Комисията за Общата селскостопанска политика към 2020 г., освен че предвижда запазването на член 68, също така предлага да се включи специален компонент към директните плащания, който да бъде насочен към уязвимите региони в Европейския съюз. Много е вероятно тютюнопроизводителите в България да могат да се възползват от създаването на подобен компонент в директните плащания.

 - Как виждате бъдещето на т.н. „позеленяване” на ОСП политиката на българска почва?

 - Всичко това зависи от опцията за „позеленяване” на ОСП, на която ще се спрем. Европейската комисия предложи вариант, според който селскостопанските производители да бъдат възнаграждавани за техния принос към опазването на околната среда. Ако това се случи, ще има специален „зелен компонент” в директните плащания и на опазването на природната среда вече няма да се гледа като на бреме. Подобна перспектива би била благоприятна за селското стопанство в България. В Европейския парламент обаче Алберт Дес предлага „позеленяването” на ОСП да се осъществи чрез прехвърлянето на средства от Първи стълб за „зелени” мерки по Втори стълб. В този случай „позеленяването” на ОСП може да има не много благоприятни последици за селското стопанство в България. Всички ние знаем колко по-трудно е да се усвоят парите от Втори стълб и да се намерят пари за кофинансиране на проектите.

 - Какво трябва да се случи, за да се почувстват българските животновъди равностойни като субсидиране и конкурентоспособност на европейските си колеги?

- Един от главните проблеми на българското животновъдство е, че около 90% от животновъдите не могат да се възползват от европейските помощи, защото не са собственици на земя. Съответно те трудно могат да модернизират стопанствата си и да отговарят на европейските стандарти. Така те биват изправени пред голям конкурентен натиск на вътрешния пазар. Това е проблем, за който колегите ми чуха за първи път от мен и в момента той се дискутира, за да може да му бъде намерено решение. Друг съществен проблем за българското животновъдство е повишаването на цените на фуража. Участвах в изготвянето на резолюция на ЕП, която третираше тази тема и цели именно да насочи вниманието на Комисията към този проблем, за да се намери решение на европейско ниво. В момента в Европейския парламент докладчикът по ОСП към 2020 г. г-н Алберт Дес предлага член 68 от Регламент 73/2009 да се използва и в полза на животновъдния сектор. Този член дава възможност да се подпомагат чувствителни сектори, какъвто в България е животновъдният сектор.

 

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     


    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker