Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, защо настоявате националните доплащания за зърнопроизводителите да се дават предимно за качествено произведена пшеница, която да е с хлебопекарни качества?
- В момента се правят стандартите за трите вида хляб – бял, „Добруджа” и типов. В тях е заложено, че брашното за хляба по стандарта трябва да се произвежда от първа, втора и втора Б група пшеница, която е с най-добри хлебни показатели. По последни доклади на Консултативния съвет по зърното тази пшеница е 23,8% от реколта 2010 г. Това количество е достатъчно за производството на хляб, но в същото време започва да става все по-недостатъчно. В периода 1989 г. – 1990 г. първа група пшеница е представлява 2,6% от общия добив на пшеница, втора група – 23,3%, а втора Б група е била 38,1%. Сумарно това е над 55% от общото добито зърно.
Не случайно ние имаме спомени за някогашния хляб, защото той се е произвеждал предимно и само от пшеница от тези групи пшеница, които са с хлебопекарни качества. Тъй като в момента ситуацията е различна на пазара, ние от федерацията ще инициираме на Консултативния съвет по зърното България да изработи стратегия за своите национални доплащания към зърнопроизводителите, приоритетно най-много да се финансират тези, които сеят сортове пшеница с най-добри хлебни показатели. Това предложение се подкрепя и от другите организации на хлебопроизводителите.
- Значи не става дума за начин на отглеждане на пшеницата, а за групи пшеница?
- Начинът на отглеждане е свързан, защото при тези групи пшеница е необходимо да се проведат повече мероприятия, да има повече специализирана земеделска техника, тоест необходими са повече инвестиции.
- Тоест – разходи в случая.
- Разбира се. Но ние добиваме пшеница, която съответно ще има и по-добра цена за производителя. Но при всички случаи тази цена ще бъде възможна, за да може да се слага тази пшеница при производството на брашно за стандартизиран хляб. В момента няма такова разделение. Всички получават равни национални доплащания, независимо какви групи пшеница отглеждат.
Искам да дам само един пример. Франция е известна със своите традиции, със своя стаж в демокрацията. Не случайно работи и има национална стратегия по отглеждане на тази групи пшеница. Ние трябва да се възползваме от добрата практика, да я приложим и в България. Към днешна дата посевите вече са факт. Но по принцип трябва да мислим за утре и понеже европейските доплащания не са нещо, което може да бъде променено и дискутирано, тук е моментът да се обърне внимание на националните доплащания кой как и за какво ги получава. Затова ще предложим да се нотифицира тази наша инициатива, за да има коректност и прозрачност.
- Вие задължителен елемент ли искате да се вкара за националните доплащания? Всеки зърнопроизводител сам все пак преценява какво да сее.
- Нотификацията няма да доведе до пожелателност, а до правото на избор на зърнопроизводителите коя група пшеница ще отглеждат. Но в същото време трябва да гарантираме, че България отглежда все повече и повече количества от групите пшеница, които имат цена и защитено качество. Не трябва да забравяме, че тези групи са свързани със стандартите, които ще въведем в защита на потребителя и които ще гарантират качеството на изделията на крайния продукт.
- Кога ще бъдат готови тези стандарти? Те няма да са по БДС, а ще са браншови, нали така?
- Те ще са браншови стандарти и ще са разписани от д-р Йордан Войнов. Работната група, която изготвя стандартите за трите вида хляб – бял, „Добруджа” и типов, вече е на финала. В края на месеца се очаква те да бъдат разписани. След това е въпрос на кратко време процедурата да се довърши от ръководството от Българската агенция по безопасност на храните. Важно е те да са възможни, реални и лесно проследими по веригата – зърно – брашно – хляб.
- И качеството на зърното ви притеснява в случая?
- Не качеството на зърното ни притеснява. Нас ни притеснява това, че много малка част от реколтата – например тази от 2010 г., се пада на пшеницата от първа, втора и втора Б група с добри хлебопекарни качества. Този процент намалява с всяка изминала година. Затова федерацията предлага националните доплащания към директните европейски субсидии да бъдат давани приоритетно на тези зърнопроизводители, които произвеждат пшеница с хлебопекарни качества.
- Как ще коментирате забележката на премиера Бойко Борисов, че цената на зърното пада, а тази на хляба – не?
- Прав е, господин премиерът, днес чух и господин Найденов да казва същото. Нека да погледнат в мелниците и да преценят дали се е намалила цената на брашното. Все пак ние, хлебопроизводителите, не потребяваме зърно, а брашно”. Очакванията са, че мелничарите ще реагират на тенденцията на спад на цените на зърното, но това все още не е факт.