вторник, 17 Юли 2018, 12:47
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
28 Юли 2011 15:51 | Интервюта

В 90% от случаите българският потребител се интересува от най-ниските цени

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

В 90% от случаите българският потребител се интересува от най-ниските цени
Кирил Вътев
Оцени статията
|

- Г-н Вътев, съвсем наскоро на една среща със земеделския министър Мирослав Найденов казахте, че продажбите на български храни падат за сметка на чуждите. Логично тогава зададохте и въпроса кой ги проверява тях, след като българските минават на много стриктен контрол. Наистина ли има такава тенденция и на какво се дължи тя?

- Тенденцията е факт. В големите търговски вериги вече можете да видите същите продукти, които се произвеждат извън България, и се продават с български етикет, на който пише, че производителят е Чехия, Полша, Германия, Италия и къде ли не. Обикновено става дума за доста евтини продукти. Всичко това е функция от централните договори на големите търговски вериги. Все пак те са мултинационални компании, присъстват в цяла Европа, и си имат доставчици в страни с много големи производствени мощности.

- Имате ли сигнали, че има проблем с подобни храни по отношение на безопасността?

- Тъй като при нас се контролира много стриктно водното съдържание, мастното съдържание, солта и какво ли още не, ние искаме да бъдем равнопоставени и не искаме да има привилегии за чуждите храни. Много често се говори, че едва ли не българските храни са боклуци, но виждаме как има вносно сирене за 1,9 лв. в търговската мрежа. То от какво е направено, кой ще каже?

- С колко са паднали продажбите на български храни и за какъв период?

- Отговорът на този въпрос е сложен. Не мога да дам проценти, но спадът се усеща от всички колеги. Без изключение е факт, че на всички продажбите ни се свиват, от най-големите български производители – до най-малките. Това е масово явление – всички роптаят, че продажбите им се свиват.

В същото време се вижда как нарастват и се появяват все повече чужди продукти. Нашето предложение е всички продукти от небългарски произход да бъдат контролирани по същия начин, по който са контролирани и българските храни. Защото напоследък се говори само за българските производители – как искали да станат милионери за един месец, как влагали вода в колбасите и пилетата. А всичко това е световна практика, с която на нас ни се прави дъмпинг от продукти, произведени в други страни на ЕС. Това е проблемът.

- Как се получава този дъмпинг? Явно не сте конкурентоспособни, че да провеждате по-евтини храни.

- Логичният въпрос е наистина как се постигат по-евтини храни. Това може да стане по два начина–единият начин са големите производства по обем, които снижават производствения разход от постоянните производствени разходи, което е съвсем нормално.

От друга страна обаче основната тежест в калкулацията на една храна идва от суровините и когато тези суровини се заместват с по-евтини, се получават по-евтини продукти. Или пък, когато в един продукт се вложи повече вода, или не се извади достатъчно вода от продукти при сушене, се получава по-евтини продукт.

Освен това трябва да приемем и че тези продукти пътуват отдалече до България и имат допълнителни разходи.

Така проблемът възниква от това, че при нас има контрол, но не и при тях. Ами ние занесохме в агенцията по безопасност на храните продукти, произведени от производители извън България, като вдигнеш опаковката, тя половината плува във вода.

- Какво сте занесли в агенцията?

- Опаковка кренвирши от Чехия, която плува във вода до половината. Но пък бяха доста по-евтини.

- Хората такива храни ли предпочитат да си купуват?

- Очевидно сме я докарали дотам, че вместо да насърчаваме потреблението на български продукти, за българския потребител е известно, че в 90% от случаите се интересува от най-ниските цени. Как ще си обясните това, че при откриването на някой от обектите на големите търговски вериги имаше бой, линейки, пострадали хора – ниски цени, ниски цени. Покажете ми една верига, която по някакъв друг начин привлича клиентите си, освен с посланието за ниски цени. Това естествено не е само в България.

- Ниските цени задължително ли убиват качеството?

- За голямо съжаление – да. Ниските цени израждат стоките. Това е оценка и на Европейската асоциация за хранителна и питейна индустрия (CIAA). Натискът е върху производителите за все по-ниски цени, тъй като веригите са в жестока конкуренция помежду си.

Тоест конкуренцията е нещо градивно, кара те да ставаш по-добър, но не на 100%. Има обаче и случаи, при които неконтролируема конкуренция става пагубна. Ето, в производството на все по-евтини и по-евтини храни се появи лудата крава, появява се и диоксиновата криза, появяват се и какви ли не аномалии в какви ли не храни. За щастие в България все още не сме достигнали чак до там, но в развитите страни виждаме, че настават много сериозни проблеми в храните, благодарение на господстващото положение на ниските цени на пазара. За да оцеляват по цялата хранителна верига, всички производители и за да може търговските обекти да оцеляват в жестоката конкуренция помежду си, се получава „израждането” на хранителните стоки.

- Има обаче още един елемент в цената на храните – търговската надценка. Да не би тя да вдига цените на родните храни?

- Формирането на крайната цена на рафта е много сериозна тема, която човек трябва да познава, за да я коментира много коректно, защото големите търговски обекти нямат никак малки разходи. Аз мога да спомена само един факт, който може да бъде лесно проверен. Вижте дали има производители, които имат свободни финансови ресурси на депозит в банки и вижте дали търговски вериги имат кредити. Всичките са на депозити в банки. Това определя при кого остава голямата търговска надценка.

- Какво може да помогне на родните производители в битката за потребителя? Какво конкретно предлагате да се извършва върху чуждите хранителни продукти? Трябва ли да подлежат на някакъв допълнителен контрол в България, при положение, че вече са проверени в страната членка, от която идват?

- Всяка страна си определя собствената политика по отношение на храните на пазара и по отношение на насърчаването на родните си производители. Това е въпрос на много сериозна политика и, за съжаление, нашата държава няма нужния ресурс да осъществява този контрол в такъв мащаб, какъвто се изпълнява в други страни. Абсолютно всички страни много ревностно пазят собствените си производители, а у нас най-много се плюе по тях. Ние искаме чуждите храни, които се предлагат в търговската мрежа, да подлежат на същия контрол, на който подлежат българските продукти.

- При положение, че те един път вече са проверени, защото пак да се проверяват?

- Никой не ни забранява като държава да проверяваме всички храни, които се предлагат на българския пазар. Така, както се проверяват българските производители, е редно да се проверяват и продуктите, които не са произведени в България. Няма бранш от хранителната промишленост, който да не настоява за тази мярка. Там, където тарифните ограничения не са позволени, всички държави прилагат политика на нетарифни ограничения, което означава контролни изисквания към храни, специфични национални разпоредби и т.н. България може би е държавата, която е най-разграденият двор за това откъде какво влиза. Занимаваме се с 2 тона месо от Гърция, а тук говорим за много големи мащаби на готови продукти.

- Разкритията за внос на месо с изтекъл срок на годност навеждат на мисълта потребителите, че се случва да се използва стара суровина за производство на колбаси. Всички знаем какво представлява разваленото и старото месо. Какво ще кажете на потребителите по този повод?

- Всички производители, които стоят на пазара с името си, които са абсолютно изрядни, сред тях няма такъв, които да си позволи да се компрометира с месо с изтекъл срок на годност. Това се случва във фирмите, които никой не контролира, които работят „на тъмно”. Жалко е обаче, че когато стане такъв инцидент, каквито широко се огласяват в медиите, в общи линии се накърнява доверието към фирмите, които работят законно и пълнят бюджета в тази държава. Такова месо обикновено е предназначено за контрабандни канали и няма как да отиде в изрядните фирми.

В момента в бранша за месопреработка текат масови данъчни проверки и нека да е така. Но не е нормално да се наказват изрядните производители за сметка на някой неизряден доставчик по веригата. В момента законни производители са принудени да плащат санкции заради неизрядни доставчици, вместо държавата да се захване и да ги намери. Оправданието е, че не можела да ги намери. Стига се обаче до запори на сметки на фирми.

- Защо като са изрядни ги санкционират?

- Това се получава заради доставчици, които не са си внесли ДДС-то, а то е отразено на фактурата. Как може един производител да контролира дали доставчикът му си е внесъл ДСС-то? При ревизия данъчните инспектори не признават на производителя ДДС, което негов доставчик не е внесъл. Вместо да санкционират доставчика, санкционират само производителя. Данъчните власти твърдят, че в повечето случаи не могат да открият доставчиците.

Ние обаче ги откриваме веднага и се оказва, че са изрядни и, че никой не ги е търсил. Това не е един случай. Така се оказва натиск върху прозрачни фирми, а никой не се занимава с фирмите, които работят „на тъмно” – дали това е полезно за българската икономика, питам аз.

- Тоест в сектора текат процеси на преструктуриране и оцеляване, така ли се?

Кирил Вътев: Мисля, че това, което се случва в момента, неминуемо ще доведе до преструктуриране и до оцеляване, защото натискът е жесток. От една страна, битува мнението, че българските храни са лоши, от друга страна пък сега и данъчно изрядни фирми се санкционират.

 
 
 


ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни интервюта

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker