Целта на Любен Ушев е да отглежда разсад, да събира семена и да създаде големи запаси от изчезващата билка.
Безработният допреди време миньор Любен Ушев днес е превърнал в малка чаена плантация буренясалите брегове на река Черна пред блока си почти в центъра на Смолян. Петчленното му семейство, в което двамата му синове са безработни, се прехранват с отглеждане на лечебната билка мурсалски чай.
Преди 8 години Любен решил да се пробва и да засее малко семена, донесени от Триград. Растението се среща в естествен вид единствено там, но през последните години е подложено на унищожение. На следващата година, след като посял семенцата, Любен се стреснал, защото поникнало едно-единствено коренче. Той обаче заградил малко пространство край реката, изнесъл всички камъни и боклуци от пустеещата земя, която преди това била буквално сметище на блоковете. Превърнал я в райска градина, като докарал кубици плодородна почва от далечни места. За да вирее чаят в почти сходна до естествената си среда, е необходима планинска пръст.
"Най-голямото ми щастие е в това, че успях да изпълня обещанието си, което бях поел пред семейството, и да произведа голямо количество разсад", развълнувано разказа Ушев. Точно от коренчето, засято преди 8 години, сега са завъдени 1 млн. стръка. Собственикът им е категоричен, че вместо да се оплаква от държавната политика и да мрънка колко е зле, решил да промени живота си. Философията на плантатора е, че ако не си помогнеш сам, никой няма да го стори. Сега Любо пласира билката, която напоследък доби славата не само на лечебно растение, но и като родопската виагра, по 50 ст. за китка от 10-ина стръкчета. Но ако се купува в по-големи количества, той ги дава по-евтино - за 30-40 ст. Макар че на пазара цените на лечебното растение с превъзходен аромат достигат до 2-2,50 лв.
След като успя да създаде плантацията за разсад на мурсалски чай, мечтата на Любо е да подпомага сираците в социалните домове "Стойките" и "Широка лъка". Неговата идея е да продава на държавата разсада, който е произвел, и между 20 и 30% от средствата да дарява на сираците. "За да помогна, трябва да намеря пазар на коренчетата и да се продадат. А в момента имам разсад, с който могат да се засадят 100 дка с чай пресмята Ушев. Коренчетата трябва да се засеят, но земеделецът няма собствена земя и понеже край града има в изобилие, бай Любо се захванал с това дело. Огромното му желание е билката да се разпространи в цялата страна, защото е убеден в лечебните й свойства. Много съм здрав, казва той, въпреки че съм работил 7 години и половина в рудниците. Чаят ми действа безкрайно добре, откакто се помня, не знам какво е главоболие.
За лечебната билка той научил много от баща си, който я познавал и брал в диво състояние още през 1950 г. Тогава той ходел специално в Пловдив, натоварвайки казан с вода, и тръгвал да показва на пловдивчани какво е то лечебен чай. Продавал го в центъра на Пловдив, но пътуванията му секнали през 1966 г., когато билката била поставена под строга забрана за бране.
Има хора по селата, разказва Любен, чиито земи пустеят. Те са безработни и непрекъснато се вайкат и се чудят как да оцеляват. Тяхната алтернатива е да засеят мурсалския чай, който не изисква никакви грижи - нито да се копае, нито да се полива. Всъщност трябва да се засее и да му се даде влага два-три пъти. Есента се реже, в никакъв случай не се скубе а после се суши. Това е цялата философия, която може да помогне на много семейства да си изкарват прехраната.
Той с удоволствие разказва как става рано сутрин преди изгрев и започва да бере билката, защото тогава ценното масло е най-сгъстено. "Трябва да се бърза, за да не ме изпреварят пчелите и да оберат нектара", разкрива част от майсторлъка в отглеждането бай Любо. Той не се оплаква, че понякога хората му задигат немалко коренчета, надява се, че поне един от тях ще бодне стръкче в градината и ще се зарази в отглеждането й.
Целта на Любен Ушев е да отглежда разсад, да събира семена и да създаде големи запаси от изчезващата билка, за да може един ден тя да не бъде вече със забранителен режим./standartnews.com
