сряда, 21 Ноември 2018, 03:45
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
20 Яну 2012 11:16 | Интервюта

Пещерата е перфектното място за отлежаване на виното

Таня Николова, куратор на Музея на виното в Плевен

Пещерата е перфектното място за отлежаване на виното
Таня Николова
Оцени статията
Брой гласове: 1 Рейтинг: 5
|

- Г-жо Николова, каква е историята за създаването на музея на виното в Плевен и има ли той аналог по света?

- Музеите на виното не са много по света, има едва няколко в Европа. Държа да отбележа, че всяка винарна си има своя колекция, но тя не може да се нарече музей на виното. Там идеята е съвсем различна. Пещерни музеи на виното има един или два в световен мащаб. На Балканския полуостров нашият е единствен. Идеята за него е изцяло на Пламен Петков и се ражда преди 20 години. Оттогава той събира вина и става един от най-крупните колекционери в България. Петков създава огромната си колекция с идеята да я предостави един ден на държавен музей на виното. Но понеже такъв няма в продължение на тези двадесет години, решава да създаде свой собствен. Така през есента на 2008 г. в красивия плевенския парк „Кайлъка” официално отвори врати нашият музей.

- Едно от нещата, които правят музея особено оригинален е ситуирането му в пещера. Случайно ли стана това?

- Самата пещера е била създадена да бъде музей. Тя е дело на ген. Иван Винаров, който я прави във формата на кръст с идеята тя да бъде музей на руската бойна слава. Предвиждало се е Панорама „Плевенска епопея” да е система от пещери, като тази е централната. Но влагата се оказва пречка за концепцията и по тази причина пещерата пустееше докато ние не я наехме и не започнахме работа по нашия музей на виното.

- Как е организирано пространството?

- В музея има 5 тематични зали и в тях се коментират различни неща. Първата зала е за посрещане на рецепция, където човек може само да влезе, да опита чаша вино, да си закупи от него и да си поговори за вино с екипа на музея. Това е един мини винен бар. Следва залата с бъчвите, която всъщност е малката романтична дегустационна. Другите зали са историческата и залата с вината. А тук, където се намираме, е голямата дегустационна зала. Тя е особено атрактивна. Оригиналната кръгла маса е изработена от френски и български интериорни специалисти с много символика и е една от малкото такива в България.

- Какво включва беседата, която изнасяте пред групите?

 - Държа да отбележа, че подхождаме индивидуално към всяка група. Макар че си имаме сериозни основи в концептуално отношение за посрещането на гостите и самата беседа, понякога тя е коренно различна в зависимост от интересите и потребностите на групата. Основно им говорим за ролята на бъчвата, кой е нейният откривател, тя европейско дело ли е или не, както и за други любопитни подробности. Запознаваме посетителите с историята на виното, а ние тук имаме сериозен капацитет. Защото се намираме в града, в който са формирани винените институции, поставили началото на съвременната винена история на България – като първото и единственото по рода си лозаро-винарско училище в страната, петият по ред открит в света Институт по лозарство и винарство, първата модерна винарска изба на Балканите – все сериозни винени институции. Така че напълно логично е и музеят на виното да е тук.

- Какво могат да видят посетителите в историческата зала?

- В историческата част на музея има снимки, реплики и оригинали. Любопитното, според мен, е самото им представяне. Защото много малко хора знаят за съда от Вълчитрънското съкровище с трите скачени листа и за различните предположения за употребата му. За мен най-интересното от тях е, че това е обреден блендер за вино, който смесва три различни сорта и то 30 века преди французите да изобретят бордо-бленда. Малко хора знаят интересни факти и за формата на амфората. Въобще много любопитни неща могат да се научат тук.

- Какво следва след историческата част?

- След историческата зала е винената, където се говори за типичните сортове по лозаро-винарски райони и се изнасят интересни факти за някои от българските сортове. Наблягаме на любопитните неща и на малко известните факти за това в каква атмосфера трябва да отлежава виното. И тук е моментът да кажа, че пещерата е перфектна за това. Влагата, постоянната температура, липсата на слънчева светлина – всичко това определя пещерата като рай за отлежаване на вино.

Като говорим за вино, колко бутилки имате в музея?

- Над 10 хиляди са бутилките в музея в момента. Държа да отбележа, че в залата с вина е експозирана една малка част от тях. Повечето се съхраняват в пещерен ръкав, където достъпът е ограничен поради съображения за сигурност.

Най-старото ви вино?

- Най-старото ни вино в момента е 100-годишно. Имахме и 105-годишно, но то беше закупено и вече е в друга колекция. Разполагаме с няколко бутилки 100-годишни вина от български сортове.

- Каква е цената на едно толкова отлежало вино?

- 105-годишното беше купено за 2 хиляди лева. Цената на 100-годишното е една идея по-ниска.

- Едно толкова старо вино става ли за пиене или има преди всичко колекционерска стойност?

- Зависи. Зависи кой е човекът, който го отваря. При виното има много силен хазартен момент. Независимо дали е младо или е отлежало, то винаги може да демонстрира дефект. Никой не може да даде сто процента гаранция какво има в бутилката преди да я отвори. Защото това е жив организъм, виното е магия, затворена в бутилка, но никой не може да каже тя бяла ли е или черна, преди да го опита. Особено пък когато е отлежало. Само човек, който е запознат, който е ценител, който има усета и сетивното богатство, той ще оцени цвета, аромата… Всичко това ще му носи много информация.

- Какъв е интересът към дегустацията в музея и какво включва тя?

- Дегустацията при нас е с претенцията да бъде образователна. Предлагаме малка или голяма. Малката дегустация включва две бели и две червени вина, а голямата – четири бели и четири червени. Вината са подбрани лично от мен, така че да са с типични сортови аромати, да обогатяват винената култура на човека. На посетителите се обяснява къде и защо се държи чашата, какви са спецификите при темперирането на виното, температурата му при сервиране. Обясняваме влиянието на почвата и климата върху ароматите и след това върху вкуса на виното. Изобщо опитваме се за краткото време, в което сме с нашите гости, което понякога е повече от час или два, максимално да възбудим сетивния им интерес. Далеч съм от мисълта, че можем да обхванем науката, изкуството, магията вино за това кратко време. Но определено гъделичкаме любопитството на гостите.

- Печеливша инвестиция ли е един такъв музей или това е предимно хоби?

- Музеят на виното е предимно пиар. Неговият собственик е и производител на вина. Има над 2 000 декара с лозови насаждения край Плевен и Славяново и около 500 декара с Мавруд в Южна България, близо до гр. Септември. Музеят е частен и се самоиздържа. Което за музей в границите на България е една сериозна претенция, но е факт! Защото реално и „Лувър” не се самоиздържа. Плащаме и наем. Нашите заплати не са от джоба на данъкоплатците, което ни поставя в постоянна конкуренция със самите себе си. Ние трябва винаги да сме добри, за да се връщат хората тук. И те се връщат!

 
                                                                    Интервю на Валери Станев

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker