Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, какви са основните изводи след проведеното заседание на Консултативния съвет по зърното?
- В момента официално приключи жътвата на пшеница. Равносметката е - изключително добра житна реколта, с много добри хлебопекарни качества на зърното. Общият добив е 4 123 000 тона. Това количество е напълно достатъчно за вътрешния пазар и се очаква близо половината от него да бъде изнесено. Над 68% от пшеницата е с много добри хлебопекарни качества, което е с 13% повече от миналата година.
Тревожно е състоянието на царевицата и слънчогледа, но все още има възможност природата да даде своето, защото селското стопанство е рисков сектор. Никога няма гаранция, че очакваният краен резултат ще бъде постигнат. Наблюдава се динамичен пазар на зърното в световен аспект и в Черноморския басейн. Очаква се с нетърпение 8-ми август, за да стане ясно какво ще реши Русия.
Цената на хляба в България ще бъде достъпна и гарантирано ниска за всеки български потребител. Добрата новина е, че хлябът е с изключително високо качество и ще продължи да бъде най-евтиния хранителен продукт в Европа.
- Каква е цената му в момента?
- В търговската мрежа цената на хляба е в много широк диапазон. Доставната му цена обаче е в много малък периметър- между 0.55 лв. и 0.65 лв. Говорим за масов хляб, при който тази цена не е променяна в последните 10 години.
- Какви гаранции имаме, че ще ядем хляб точно от полученото качествено зърно, и че то няма да бъде изнесено, а ние да ядем хляб от вносна, по-нискокачествена пшеница?
- Темата за това, от какво зърно правим нашия хляб, биха могли да я коментират по-добре зърнопроизводителите, но ние като хлебопроизводители я дискутираме вече няколко години. Никой зърнопроизводител на отглежда отделно фуражно зърно за животните и зърно за хляб. Пшеницата има определени показатели. Хората, които я изкупуват, преработвателите, следят какво качество и какви показатели има прибраната пшеница и в зависимост от това дават и съответната цена. Просто влошаването на реколтата понякога води до определени категории и групи пшеница. Всеки се стреми да работи с по-доброто зърно, с по-качествената пшеница, която има и по-добри хлебопекарни качества. Тази година реколтата, както казах, е с изключително добри хлебопекарни качества. Не бива да има притеснения, че доброто зърно ще напусне България и ние ще си ядем лошата пшеница. Такава тема не съществува изобщо. Пшеницата, която може да бъде изтъргувана извън страната ни до края на реколтната 2012 година възлиза на 1 804 хил. т.
- Какви са изкупните цени на пшеницата в момента?
- Средните цени на пшеницата с високи хлебопекарни качества за реколта 2012 година са в рамките на 420 до 460 лв./т. За същия период на предходната година, средните цени на пшеницата с високи хлебопекарни качества са били в границите на 280 – 330 лв./т. без ДДС, при средна цена за страната от 307 лв./т без ДДС. При пшеницата с ниски хлебопекарни качества средните изкупни цени реколта 2012 година се движат в диапазона 390 – 420 лв./т без ДДС. За сравнение през миналогодишната реколта, средните цени на пшеницата с ниски хлебопекарни качества бяха в рамките на 260 – 290 лв./т без ДДС.
- На какво основно дължим високото качество на зърното тази година?
- По отношение на качеството на пшеницата не може да се отговори еднозначно. Това, което се случи с реколтата тази година, е комплекс от фактори. Факт е, че зърнопроизводството е един от водещите отрасли, който става все по-стабилен. Прилага се все по-добра агротехника и все по-добро хранене на растенията. Подобрява се също и сортовият състав. Навлизат европейски сортове пшеница, които са с много добри показатели. И не на последно място качеството на пшеницата се определя от това добра ли е била или не годината. Но когато направиш това, което трябва, резултатът винаги е добър.
интервю на Валери Станев
