вторник, 17 Юли 2018, 12:51
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
12 Мар 2013 12:11 | Интервюта

Максималното запазване и използване на български породи е наш дълг

Проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Максималното запазване и използване на български породи е наш дълг
проф. д-р Васил Николов
Оцени статията
|

- Какво успяха и къде се препънаха или изкушиха съществуващите развъдни организации у нас?

- Къде успяха? Започнаха да работят. Къде по-добре, къде по- лошо, но работят. Почти всички, с изключение на една-две. Работят спокойно, без излишен административен терор. Къде се препънаха? В безпаричието. Особено говедовъдните и биволовъдните организации. От самото начало подпомагането на развъдната дейност при тях не беше определена правилно. Не успяхме да актуализираме средствата въпреки предложенията на Националния съвет по генетични ресурси в тази насока. Оттам дойдоха и изкушенията – ако може да се спести някоя контрола или пробите да се окачествяват с портативен прибор в хола на апартамента. И пак поради липса на средства се превърнахме в пласьори на чужда сперма в собствените си развъдни организации. Вместо да произвеждаме бици и да продаваме собствена сперма. Това е един голям проблем.

Друг проблем при комерсиалните породи, при които няма специфично подпомагане за фермерите, извършващи развъдна дейност е, че те не спазват развъдна дисциплина, не изпълняват решенията на развъдните организации. Аз обвинявам развъдните организации, че не съумяха да убедят фермерите в ползата от развъдната дейност. Но сам прекрасно разбирам, че това не става с убеждение, нито за 2–5–10 години. Необходими са стимули. Не ги създадохме. Едно от първите ми предложения като изпълнителен директор на ИАСРЖ беше диференциране на плащанията на глава 1:2:4 – съответно за стокови животни, за животни от контролираната част на популацията, за животните от генофонда. Не се прие – било дискриминация, било скрито подпомагане на бизнеса и не знам какво. А да влагаш огромни средства и труд в полза на обществото и да получаваш същото, каквото и този, който не прави нищо, а само защото реве по-силно на площада. Това не е ли дискриминация? Ще кажете, че като бивш председател на развъдна организация и в близко бъдеще член на такава, се опитвам да ги защитя. Не, но не мога да говоря, че някой има вина за нещо, когато сам не съм успял да защитя идеите си.

И все пак Вие чухте какво казах в доклада си на конференцията. На настоящия етап основна заплаха пред комерсиалните породи е липсата на производство на мъжки животни. Особено негативно е лансирането на идеята, че за България това въобще не е необходимо. А необходими ли са тогава развъдни организации след като се знае, че генетичният прогрес в животновъдството се дължи основно на използването на елитни мъжки разплодници? Някои развъдни организации не могат да наложат изпълнение на случните планове. Фермерите, голяма част от които нямат специализирано образование и не ползват специалисти, сами избират мъжки животни за осеменяване, привлечени от гланцовия блясък на фотошопирани каталози. При този избор фирмите-доставчици на семенен материал, а оттам и страните и популациите, от които е произведена спермата, постоянно и хаотично се сменят. Няма как система, в която постоянно се внася хаос, да придобие стабилност.

Ясно е, че сме изостанали, че първоначален внос на животни за разплод беше необходим. Но се внесе достатъчно генетичен материал. Имаме стада с годишна млечност 7 000, 8 000 и дори 9 000 литра. А бикопроизводителки няма. Какво пречи да се произвеждат бици и да се създават национални ресурси? Явно не искаме да има. По-лесно и по-печелившо е да се пласира чужда сперма. Но след първоначалния внос и кръстосване (да, кръстосване – нека цвета на космената покривка не ни заблуждава), е необходим последователен и упорит труд за отсейване на най-жизнеспособното в нашите условия. Време е ясно да се каже – липсата на производство на мъжки разплодници е липса на селекция, а липсата на селекция обезсмисля съществуването на развъдните организации.

Оправдание да не се използват бици от националните ресурси е и това, че те „не са преценени”. В момента в България не се използва нито един преценен бик. Развъдната стойност на животното е динамично свойство и се определя като отклонение от средното за популацията. Какво отношение има тогава преценката на биците в САЩ, Германия, Франция и т.н. към нашата черношарена популация например, още повече пък, че тя е абсолютно разнородна.

По същия начин стоят нещата в млечното овцевъдство и козевъдство. Отново увлечение по различни чужди породи, отново безсистемно и безкрайно кръстосване в търсене на „най-удачния” вариант, отново неглижиране на възможностите на местните породи, като Черноглавата плевенска, например.

Пред автохтонните породи най-голямата заплаха е продължаване на съществуването на 2, 3, 4 развъдни организации с различни развъдни програми за една порода. Необходима е промяна в Закона за животновъдството – за всяка изчезваща или застрашена от изчезване порода, трябва да се разработва единна национална развъдна програма, да има една племенна книга, еднаква форма на документация, а после – ако щат и сто развъдни организации да изпълняват тази програма.

- Кои местни аборигенни породи не подлежат на подпомагане по линия на мярка 214 на ПРСР и кои от тях са пред фактическо изчезване с критичен минимум популация?

- В съответствие с класификацията на ФАО, за застрашени от изчезване се считат породи, при които се контролират по-малко от 1 000 женски и по-малко от 20 мъжки животни в разплодна възраст. Според Регламент 1974/2006 на ЕС обаче се счита, че породата е в опасност, когато „броят на женските животни за разплод от една порода, пресметнат за всички държави членки на Европейския съюз, които са на разположение за чистопородно развъждане на породата и са вписани в признати племенни книги в държавите членки съгласно зоотехническото законодателство на Общността”, е по-малък от: говеда – 7 500; овце и кози – 10 000; еднокопитни – 5 000; свине – 15 000 и птици – 25 000.

Тъй като нашите местни породи са уникални, а броят на контролираните животни при по-голямата част от тях е под тези граници, то се подпомагат почти всички местни породи. Грешката ни е, че сме обвързали опазването на породите с агроекологията и един куп изисквания в тази връзка. Породите трябва да се опазват сами по себе си, като се създадат най-добри условия само за тази цел и не се поставят никакви ограничения извън регламента по отношение на броя на отглежданите животни, наличието на пасище, регистрация на собственика като земеделски производител и т.н. Това трябва особено да важи за породите, които наистина са под определения от ФАО праг на застрашеност. Това са Плевенският кон, при който под селекционен контрол са само 60 животни, Дунавският кон (267), Източнобългарският кон (600), Родопското късорого говедо (698 крави), Калоферската дългокосместа (724) и Виторогата (727) кози, Местната карнобатска овца (265 овце), Старопланинският цигай (235), Старозагорската (694), Тетевенската (711), Брезнишката (836) и Бялата маришка (798) породи овце. Близко до границата са Копривщенската (1068) и Западностаропланинската (1097). Искам да отбележа, че всички тези породи се субсидират по мярка 214 и популациите постепенно се стабилизират, както стана с Каракачанската овца, Медночервената шуменска, Дъбенската, Българското сиво говедо и т.н.

Грешното разбиране, че се подпомагат само автохтонни породи, лишаваше от подпомагане ценен генетичен ресурс като Карнобатската тънкорунна порода, при която се контролират 224 животни, Тракийската тънкорунна (204), Североизточнобългарската тънкорунна овца, Българското родопско говедо (983), Българската бяла млечна коза, Дунавската свиня. По решение на Съвета по генетични ресурси сме предложили тези породи да бъдат включени за подпомагане като застрашени, но не се включват. Нямам обяснение защо.

- Ако промените в законодателството на България през 2010 г. създадоха оптимални условия за изпълнението на ангажиментите на държавата за съхранението на генетичното разнообразие от селскостопанските животни, къде се коренят причините за все още неслучилия се подем в животновъдството у нас?

- Зависи какво разбираме под подем. Определено считам, че отчетената за 2011 г. средна млечност на крава от породата Черношарено говедо под контрола на АРЧПБ – Добрич – 6 454 кг, от породата Монбелиард – 5 840 кг, на Българското родопско говедо – 3 991 кг, 12,50 прасета в прасило, 97% носливост при родителските стада кокошки от яйценосно направление и т.н., никак не са за подценяване. Да, все още се контролира малък брой животни, но само за три години – от 2009-а, броят на кравите под селекционен контрол е нараснал с 36,9% и е достигнал 45 972. Контролираните овце и кози са нараснали със 17,5% и сега наброяват съответно 158 903 и 5 022. Контролират се 4 669 биволици, 33 908 свине-майки, 651 хил. птици, 11 625 пчелни семейства. Това е пътят. И тези фермери, които са осъзнали нуждата и смисъла от селекцията, ще останат на пазара. С увеличаване броя на контролираните животни постепенно ще нараства продуктивността. Това е валидно не само за комерсиалните породи, но и за автохтонните. Когато излязат от границата на застрашеност, в част от популацията могат да започнат да се прилагат и по-интензивни методи на селекция, които ще доведат и до нарастване на продуктивността.

- Каква е практическата помощ за фермерите у нас на Националната генетична банка за селскостопанските животни, която се управлява и поддържа от ИАСРЖ?

- На първо място, че стокираната сперма активно се използва от фермерите. Годишно продаваме около 90 000 дози семенна течност от националните генетични ресурси, което не е малко. С дейността, която извършваме, до голяма степен регулираме и пазара на сперма. Търговците на чужда сперма не могат да продават кой знае колко над нашите цени. Ние пък не можем да влизаме в сговори, защото като държавна структура нямаме право на печалба. Това, разбира се, е косвен ефект. Най-важното е, че от нас всеки фермер може да купи сперма от бици, чиито майки са показали най-добра продуктивност в конкретния регион, където той отглежда животните си. Може да потърси сперма от „по-стари” бици, когато популациите са били безспорно по-устойчиви и са се отглеждали при по-екстензивни условия. Е и продуктивността е била по-ниска. Но това също е добре. Все говорим за алтернатива. В момента на пазара алтернативи колкото щете. Въпросът е фермерът правилно да оцени възможностите си на отглеждане, на хранене. Много пъти съм казвал – ако крава, която има заложби за 5 000 литра мляко годишно, я храните за 4 000, тя ще ви даде 3 500. Но ако в същите условия поставите крава със заложби за 10 000 литра, тя ще ви даде 2 000. Колкото по-високопродуктивно е едно животно, толкова условията, в които може да се реализира тази висока продуктивност, са по-тесни.

- ИАСРЖ разполага с информация в областта на млечното ни овцевъдство и скоро потвърди готовността си за сътрудничество с консултантска фирма, работеща в неговата област в страните от Средиземноморския басейн. Какви резултати очаквате от това сътрудничество?

- Нищо не може да се случва без наличието и обмен на информация. Ние може да имаме огромни успехи, да имаме чудесни генетични ресурси, но ако никой не знае за тях, те си остават само за наша консумация. Фирмата, която поиска информация от нас, работи в редица страни в Европа, като обслужва конкретни потребители на информация. Очевидно е, че информацията за нашето млечно овцевъдство ще достигне до потребителите в тези страни и може да предизвика определен интерес. В поисканата информация има един много съществен момент. Бяха поставени въпроси – колко от животните се контролират от развъдни организации, какви признаци се контролират и т.н. Ние продължаваме да страдаме, че фермерите все още не разбират смисъла на развъдната дейност. Но ето още една – искаме ефект и ползи от развъдната дейност днес и сега. Няма как да стане. Ето ви и конкретния случай. Представете си, че нямахме развъдни организации. Какво щеше да отговорим на поставените въпроси? Кой щеше да ни приеме насериозно? И тук идва членството ни в ИКАР с изискването да изпълняваме международно утвърдени методи и стандарти за развъдната дейност.

Развъдната дейност е сложен процес, който се извършва по строго определени правила, по точна последователност, която изключва поставянето на каруцата пред коня. Първо идентификация на животните, после доказване на произхода, регистрация, контрол на продуктивните качества – години. А после колекциониране и натрупване на информация; обработка; оценка на развъдната стойност – пак години, особено на мъжките производители; избор на животни за възпроизводство, извършване на подбор и т.н. Късането на която и да е брънка от тази верига, неточното или неграмотно изпълнение на която и да е от тези и свързаните с тях дейности обрича целия труд на стотици хора на неуспех. Ние трябва да сме наясно, за съжаление, че отново, за кой ли път полагаме фундамента на развъдната дейност у нас. И трябва да го положим на здрава основа – без прибързаност, без фалш, без истерия, без хаос – бавно и последователно. И тогава ще дойдат успехите.

                                                             интервю на Мариела Илиева

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker