понеделник, 19 Ноември 2018, 16:20
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
18 Мар 2013 13:42 | Интервюта

Завишаването на подпомагането, обвързано с производството, е добра перспектива в промените на ОСП

Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

Завишаването на подпомагането, обвързано с производството, е добра перспектива в промените на ОСП
Ивайло Тодоров
Оцени статията
|
Ключови думи: АЗПБ, Ивайло Тодоров, ОСП

- Какво набелязахте за ускореното усвояване на евросредствата на първата тематична среща по ПРСР и последните промени на политическо ниво ще се отразят ли върху нейната работа?

- На първото заседание на първата тематична работна група общо взето бяха разисквани правилата за нейната работа, графикът и сроковете на заседанията. Бяха представени общи анализи и статистика, върху която ще се работи, така че да бъде изготвена стратегията за Програмата. Поднесена беше информация, върху която ние, като браншова организации в земеделието, трябва да разсъждаваме и да дадем своите предложения. А те естествено ще са и на базата на проекторегламентите, отдавна представени от Европейската комия, и ясни в общественото пространство. Първото заседение, като всяко начало, даде основата за работа на тематичната работна група и аз разчитам, че всички колеги, участващи в нея, ще бъдат достатъчно активни, за да е ефективен резултатът от дейността ù. Ние, като Асоциация, сме участвали в разработването и на предходната ПРСР, давали сме своите мнения и становища. Сега смятаме да бъдем също така активни в този важен процес. Що се отнася до политическите промени, разчитаме и ще настояваме да няма сериозни рокади в експертните екипи, които извършват този процес и работят по създаване на програмите, преговорите с Брюксел от последните 4 години. За нас ще бъде важно тези екипи да продължат да работят и в обстановка на избори и да може след тях, дай Боже, да има една приемственост и всичко да бъде в рамките на нормалното.

- Как ще се преодолее проблемът с агроекологичните схеми и мерки по Втора ос в настоящия програмен период? Очаквате ли увеличение на кандидатите по тях през 2013-а след взетите, макар и със закъснение мерки?

- Надяваме се, че вече има предизвикан интерес по схемите и мерките на агроеколотията. Бяха възприети някои предложения на АЗПБ. Те бяха свързани с облекчаване на условията за кандидатстване, както и с увеличаване на плащанията, т.е. на ставките, които се полагат за съответното компенсиране на ангажиментите по съответните схеми на агроекологичната мярка. Надяваме се, че в следващия програмен период ще имаме по-голяма чуваемост, защото ние, както казах, участвахме в разработването на предходната програма и още тогава давахме своите предложения за по-високи ставки, т.е. по-добри компенсации, така че да има по-сериозен интерес към тези мерки. Всичките ни предложения са били на база от допустимите от Регламента възможности. Тогава предлагахме да няма ограничение на ниво земеделски площи, защото имаше такива в схемите, които са за необлагодетелстваните райони. Те казваха, че не може да има плащане над 1000 дка обработваеми площи. Нашето предложение за липса на такова ограничение беше в самото начало, но за съжаление тези промени бяха направени доста късно. Ако бяха възприети още когато се разработваше програмата, сигурен съм, че нямаше да имаме настоящите резултати. Същевременно, като Асоциация, направихме доста за популяризиране на някои възможни схеми в мярка Агроекология и виждаме, че през 2012-а имаме почти 10 пъти повече плащания по нея в сравнения с предходни години. Това е резултат от възприетите и направени промени, разширяването на обхвата и въвеждането на мярка НАТУРА. Надяваме се, че тази година този процес ще се задълбочи и ще имаме доста повече кандидати и по-голямо усвояване на евросредства. Разчитаме, че администрацията ще си вземе поуките и в следващия програмен период няма да има нужда от такова преходно време, а ще стартираме от самото начало с едно добро усвояване на парите по тези мерки. Така ще се минимизират рисковете от загуба на евросредства, които се очаква да са повече от настоящия програмен период.

- Очаквате ли проблеми в новия програмен период на ОСП с т.нар. „позеленяване” на земеделието и свързаните с него плащания на земеделските производители?

- Очаквам проблеми като при всяко едно ново нещо, защото това ще бъдат нови изисквания не само за България, а и за целия ЕС и няма да има опит, от който да се възползваме. Надявам се обаче искрено, че опитът, който имаме досега с директните плащания, ще ни помогне. Дай Боже, тази година да има повече колеги, които приключват агроекологичните мерки и схеми. Те ще им бъдат от полза за покриване на изискванията на това „позеленяване”, за което говорим. Участвайки в настоящите схеми по агроекология, те ще покриват тези изисквания, и колкото повече хора се включат в тези схеми сега, толкова по-лесно ще им бъде изпълнението на новите изисквания. Както вече споменах, това зависи до голяма степен и от администрацията и подготвения от нея нов допустим слой, включващ всички онези естествени компоненти от ландшафта, които ще бъдат допустими за подпомагане, за да могат земеделските производители да се възползват от тази възможност. Трудно ще бъде може би въвеждането на 7% угар, т.е. 7 на сто от земята да бъде оставена под угар, което е алтернатива на поддържането на тези естествени площи – полезащитни, синори и т.н. Иначе докато няма точно и ясно разписани изисквания и правила за спазване на тези екологични изсквания към земеделците, няма как да говорим конкретно. Другото обаче, вече с конкретика, е диверсификацията на културите, при която трябва да се спазва сеитбооборот поне от 2 или 3 култури, в зависимост от големината на стопанството. За него отчитаме, че предложението на Европарламента, което въвежда това изискване за по-големите производители, с параметри обработващите над 100 дка да имат ротация на поне 2 култури, а тези над 300 дка – на три, е доста по-добро от предложението на Европейската комисия. Надяваме се именно то да бъде въведено, защото в България имаме монокултурно земеделие. То е най-вече в зеленчукопроизводството, при картофопроизводителите, производителите на етеричномаслени култури, производителите на розов цвят, лавандулопроизводителите. За тях ще бъде много трудно да направят тази диверсификация на културите. Това означава те да наемат нови площи и да ги включат към стопанството си. Но в крайна сметка, ако се възприеме предложениетона Европарламента, при което с това изискване ще трябва да се съобразяват стопаните с над 100 дка, аз смятам, че няма да бъде драматично за България. Надявам се МЗХ, а и ние настояваме, в Съвета на министрите да бъде защитавана именно тази позиция, като дори и по-големи стопанства да бъдат засегнати, може би над 200 дка, за да сме сигурни, че това изискване няма да повлие на нашите производители, като ги затрудни изключително много.

- Трябва ли държавата и общините да отдават под аренда дългосрочно стопанисваната от тях земеделска земя, примерно за 10 години, както предложи изпълнителният председател на БСК г-н Божидар Данев?

- Като Асоциация, сме напълно съгласни и мисля, че сме давали подобни предложения държавата и най-вече общините, като доста по-голям собственик, да отдават дългосрочно тези земи – за 10 и над 10 години, така че тези, които ги наемат чрез съответните процедури, да имат предвидимост и сигурност за своето производство. Именно това беше един от големите проблеми за неусвояване на средствата по агроекология, където знаете, че трябва да бъде поет дългосрочен ангажимент в рамките на 5 години. Именно несигурността в ползването на земята и краткосрочните договори, които дават както частните, така и обществените структури, беше една от причините да не се усвояват тези средства. Колкото по-дългосрочни са договорите, сключвани между ползвателите и собствениците, толкова по-добре за усвояването на средствата и изобщо за работата на земеделските производители.

- Структурата на земеползване у нас създава ли сигурност на земеделския производител и защо последните ни правителства не направиха очевидно належащите промени в Закона за арендата?

- Смятам, че беше направено доста за това да се дадат добри възможности на земеделските производители да се организират и да се разберат помежду си, така че да ползват земята окрупнено и да може да имаме една комасация при ползването. А и няколкото промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дават тази възможност. За съжаление, все още практиката е лоша, в доста случаи е и малка, тъй като сме имали само 2 години, за да се изработват такива споразумения. Наложиха се промени в сроковете, наложиха се извлечения, за да се правят изменения, но всъщност идеята е добра и ако може тя да се ползва така, както е предвидена първоначално, ще бъде изключително добре за земеделските производители. Лошото е там, където колегите не се разбират помежду си, там, където има голям брой ползватели в едно землище, там, където има недобросъвестни собственици, вторачени в субсидиите, получавани от земеделските производители и считащи, че те трябва да бъдат дадени на собствениците на земя. При тези случаи не се получават споразуменията, но все пак се вижда една добра тенденция на разбирателство в тази посока и се надявам тази година да има доста по-успешни споразумения за голяма част от землищата в страната.

- Дали фермерският регистър, който ще съдържа информация за земеделските земи, фермерите и собствениците, обещан като изпълнение от управляващите през 2012 г., би решил основните трудности със земеползването у нас?

- Фермерският регистър е една добра идея и тя се възприема от по-голямата част от производителите като възможност за слагане на ред във взаимоотношенията между ползватели и собственици на земеделски земи. По принцип обаче колкото по-малък е броят на регистрациите и всички необходими действия, които правят земеделските производители, за да могат да вършат дейността си, да участват по програми и да се възползват от субсидиите, толкова по-добре. А на практика фермерският регистър ще намали заетите в административната дейност по тяхното обслужване и самата административна тежест в сектора.

- Предвиждате ли увеличение на цената на земята и на заплащаните ренти за нея през тази година?

- Лично аз считам, че няма причина да се увеличава цената на земята. Обикновенно цената на един дълготраен актив зависи от неговата доходност. Виждаме, че доходността от единица площ не се е увеличала особено много тази година, за да не кажем, че въобще не се е увеличила. Няколкото добри години, които наблюдаваме, не са подобрили финансовото състояние на замеделските производители. Виждаме, че субсидиите не се увеличават кой знае в каква степен. Де факто средната рента за страната е по-висока от субсидиите, което означава, че целият размер от субсидиите, които се получават от земеделските производители, се преразпределя към собствениците на земеделска земя. Това от своя страна означава, че би трябвало да не наблюдаваме повече нарастване на рентата, въпреки че има такава тенденция. Нормално е собствениците да искат да получават по-голям доход от собствеността си, но в крайна сметка това зависи и от печалбата и финансовите резултати на ползвателите. Няма как ние да дадем повече пари на собствениците под формата на рента от това, което изкарваме.

- Какво е най-важното за нас като очаквания от перспективите пред ОСП?

- Най-позитивната промяна, която се предвижда в ОСП, това е завишаването на подпомагането, обвързано с производството, т.е. тези 15%, които ще бъдат заделени за подпомагане на чувствителни за страната сектори, които ще бъдат определяни от страната членка, и ние ще настояваме да бъдат внимателно преценени секторите, които към момента са в криза. Това е производството на плодове и зеленчуци, на етеричномаслени култури, на тютюна. Така че това е една от добрите перспективи в промените на ОСП.

- Умишлено забравен или трудно осъществим от законодателната власт у нас се оказа отдавна планираният Закон за браншовите организации и по-ефективна ли ще е АЗПБ при неговото наличие?

- Аз смятам, че нищо не пречи на браншовите организации в земеделието да бъдат ефективни, да работят в полза на своите членове и на цялото земеделско производство и без Закон за браншовите организации. Ние поне досега не сме настоявали за такъв закон, защото считаме, че никой не ни пречи, когато имаме достатъчно добри предложения, да ги даваме. Както виждаме, те и без закон, когато са достатъчно адекватни, се приемат. Въпросът е да има същинска инициатива, за да може да има истинско експертно мнение, т.е. да бъдат давани адекватни и изпълними предложения. Аз считам, че земеделското производство е твърде специфично, то е изключително полярна структура – много едри и много дребни производители, много различни производители, много голям брой производители, което прави земеделието много различно като сектор. Няма икономически сектор в страната, който да има такъв брой контрагенти. Земеделските производители са 300 000 и повече и е нормално те да имат повече браншови организации от сферата да кажем на строителството, например. Има колеги и структури, които настояват за въвеждането на закон. Очевидно искат да има някакво съкращаване на броя, на обема на организациите в бранша. Всеки има право на мнение, но досега поне в рамките на 10 години, в които аз следя политиката и развитието на целия сектор, не е имало успешно предложение за Закон за браншовите организации в него. В последния си вид той изключително обслужваше администрацията, т.е. даваше възможност на министъра да избере няколко организации, с които да си общува и по този начин да игнорира всички останали – нещо, което не бива да се допуска. Не трябва да се дава възможност на който да е министър да си избира с кого да общува и чии предложения да приема. Не бива да се забравя, че само за да се събере тематичната работна група, се наложи да се променят изискванията на МС, които бяха наложени за всички Оперативни програми, т.е. за да може да се включат повечето браншови организации от сектор земеделие и за да може ние пак да сме по-различни и да се променят изискванията, които са различни за останалите сектори. Аз не виждам нищо лошо да се включат повече мнения. Те са условие и за по-голям брой добри предложения.

                                                               интервю на Мариела Илиева

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker