Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България
- Г-н Тодоров, какви са Вашите наблюдения върху пазара на земеделски земи. Ще бъдем ли свидетели на следващия „балон”?
- Има едно известно отдръпване на пазара, но то е от външни играчи. Става въпрос за хора, които не разбират от земеделие и не са в сектора. Имаше доста такива, които решиха да инвестират в земеделски земи, защото имаше информация, че тя ще повишава цената си през годините. В крайна сметка обаче си пролича, че има оптимални стойности и на цената на земята, и на размера на рентата. Много хора дадоха сериозни суми за декар земя, но възвръщаемостта им не е такава, че в рамките на 10 години да бъде върната инвестицията само от рентите.
- Очаквате ли разпродаване на земи, ако в крайна сметка бъде одобрено ограничението на субсидиите за големите производители?
- Смятам, че всички ще потърсят начин, за да получат максимални средства за земята, която използват, без да я отдават на друг или да се освобождават от нея. Хората, които работят действително, са доста ефективни и те няма да се откажат от земята, която обработват, само защото няма да получават максимална субсидия за нея.
- Каква политика на субсидиите всъщност може да спре обезлюдяването на селата?
- Със сигурност трябва да се стимулира интензивното производство - животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслените култури за райони, където няма алтернативи, както и тютюнопроизводството. За отглеждането на тютюни трябва да се стимулира и неговото заместване, защото рано или късно това производство няма да бъде повече субсидирано. Това е начинът – стимулиране на производства, които осигуряват по-голяма заетост, повече работни места.
- Зърнопроизводството е търсено от големите производители, но може ли то да осигури тази заетост?
- В зърнопроизводството има голяма механизация, обработват се големи по обем площи, но с малко работна сила. Това е резултат от развитието на технологиите. Това производство няма как да стимулира заетост. Но от друга страна в момента голяма част от производителите започват да инвестират в добавяне на стойност и изграждат преработвателни заводи – за ронене на слънчогледа, мелници за зърното и т.н., което създава работни места. Така че, ако има инвестиции към преработката на зърното, дори и зърнопроизводството би могло да помогне за спиране на обезлюдяването на селата.
- Трябва ли да има промяна по отношение на разпределението на субсидиите?
- Ние като асоциация, която обединява интересите и на производителите на плодове и зеленчуци, винаги сме настоявали, че трябва да има по-различно подпомагане. Виждаме, че има първи стъпки и тази година бяха подпомогнати производителите на качествени плодове и зеленчуци. Това е тенденция и целия Европейски съюз, защото начинът на подпомагане е по европейски модел и той стимулираше конюнктурно най-вече зърнопроизводството.
Това не се случваше само в България. Именно заради това Европейската комисия въвежда плащане на продукция, обвързано с производството. Заложено е плащането за производство да бъде максимум 10% от общия пакет на плащанията.
Предложението на Европейския парламент е плащането да бъде до 15%. Дано при обсъждането в „триалога” в крайна сметка бъде бъдат договорени 15%, защото е доста сериозна сума и би могло да стимулира развитието и на нови производства, да се създадат нови градини и т.н. Така че в следващия програмен период ще има диференцирано заплащане, т.е по-различно подпомагане за интензивните култури, които изискват повече средства, повече работна ръка. Предвидени са европейски средства.
- Накъде да поемат производителите с малки площи?
- Много по-изгодно е да се гледат интензивни култури. Те неслучайно се наричат така – произвеждат повече продукция от единица площ.
- Има ли нагласа да бъде стимулирано това?
- Да, има такива настроения. Сериозен пробив е, че тази година за първи път бяха разпределени средства за допълнително подпомагане на качествени плодове и зеленчуци. Вероятно така ще бъде и занапред, защото, когато говорим за единица продукция, стимулирано трябва да бъде и качеството. От разговорите ни с политическите партии преди изборите виждаме, че почти всички са предвидили в своите платформи допълнително стимулиране на производството на плодове и зеленчуци и политики за възстановяване на тези сектори.
- Често земеделските стопани се оплакват от проблеми с „Напоителни системи” . Каква точно е ситуацията там?
- „Напоителни системи” е държавно дружество и всички проблеми идват от това. Нашето мнение е, че то се управлява неефективно, не е бизнес ориентирано. Има изключително големи загуби както на вода, така и на енергия, не се стопанисва имуществото както трябва и се наблюдават постоянни кражби. Оттам идват и невъзможността да се извърши нормална услуга към земеделските производители. Оттам идва и скъпата услуга за земеделските производители.
Имаме енергоемка услуга и цена на „гравитачна” вода от 23 стотинки за куб. метър и 40 стотинки за добиваната с помпи вода. Това е много скъпо и производителите не могат да си го позволят и като следствие идва невъзможност за поливане. По тази причина и намаляват площите със зеленчукови култури. С две думи в „Напоителни системи” имаме безстопанственост и лошо управление от години.
Това е много сериозна тема за селското стопанство. Има малки стъпки, които могат да бъдат направени. Трябва например да се направят облекчени условията за създаване на собствени кладенци. В България водата е на малка дълбочина и може да се добива чрез сондажи. Да не говорим за загубата на вода, оставяйки реките ни да текат към Гърция и Турция. Там поливат изключително много с речна вода, която идва от Струма, Места или Марица. С просто око си личи как водата от тези реки в Гърция и Турция се използват за поливане.
