неделя, 18 Ноември 2018, 20:58
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
04 Юли 2013 15:21 | Интервюта

Ако българските продукти се продават само на пазарите, брутният национален продукт от земеделие ще остане все така свит

Явор Гечев, зам.-министър на земеделието и храните

 Ако българските продукти се продават само на пазарите, брутният национален продукт от земеделие ще остане все така свит
Явор Гечев
Оцени статията
|

- Партида от близо 10 тона некачествени домати, внесени от Гърция беше спряна от продажба на борсата в Първенец. Това е първият резултат от масираните проверки на вносните плодове и зеленчуци по стоковите борси в страната. Господин Гечев, това са краткосрочни мерки, какви действия в дългосрочен план ще предприеме земеделското министерство за защита на българските зеленчукопроизводители?

- До голяма степен да. Имах възможност да чуя малко от предишния ви разговор със зеленчукопроизводителите. Всъщност до голяма степен спряхме моментния внос, но амбицията ни е тези проверки да продължат поне месец, след това да бъдат удължени и да се търси постоянно решение. До края на този месец ще анализираме всичките резултати по отношение на вноса, от която и да е външна държава, на цените включително, на ниските фактурни стойности. Идеята е наистина тази група да продължи постоянно да работи като направим постоянна система за контрол по границите за вътрешнообщностните доставки и нерегламентираният внос. Тоест наистина време е трайно този въпрос да се реши.

-  Всъщност, доколкото разбрахме тези проверки на границите са комплексни, участват представители на различни институции. Как точно се извършват проверките?

- На самите КППТ-а, там, където сме на европейска граница, след КППТ-ата на определено разстояние. Агенцията по храните е Водещaта институция, която на практика определя обхвата на проверките и всичките други неща. Тя проверява произхода на стоката и качеството, защото едно от големите съмнения на българските потребители е, че вносните стоки не са чак толкова качествени. Разбира се НАП проверява финансовите документи, включително и всички, които са свързани с произхода, ако има такива, фактури и всичко останало, което е в техните правомощия. Но уникалното е, че за един ден събрахме екипа от 4-5 институции, които работят в добра симбиоза. Въпросът е, тази симбиоза между организациите да продължи, да бъде изготвена в не чак толкова дълъг период от време обща система за обмен на данни и проследимост на всеки от продуктите, които влизат в страната. Това са добрите модели. Имаме добрата база - Румъния въведе такъв тип система и там даде много добър резултат, всъщност - хазната бързо се понапълни. Това осигури, как да кажа, комфорт на румънските производители и мисля, че е време наистина в България също да стане това, съжалявам, че не е станало по-рано.

- Ясно е, че когато става дума за неизрядни документи процесът е логичен и обясним, но какво означава некачествена продукция да бъде спряна и да се ограничи нейният внос? Има ли законово основание за спиране на некачествена продукция?

- Да, разбира се, ако не отговаря на качествените стандарти, ако има остатъци на пестициди, или каквито и да е други химикали, които противоречат на българското законодателство, разбира се, че е така. Съответно взети са страшно много проби, които в момента допълнително се изследват, тоест акцията продължава и след самото спиране на автомобила. В момента вървят и изследванията, които са взети на взетите проби на плодове и зеленчуци, изискват се допълнителни документи. Там, където не могат да бъдат представени, съответно всяко нарушение бива санкционирано.

- Тоест за качествата на зеленчуците и плодовете не се съди само по външния им вид, а се взимат проби и стоката се изследва?

- Взимат се проби от Агенцията по храните, които се изследват в лабораторията.

- Разбрахме от зеленчукопроизводителите в Петрич, че днес имат среща в Министерството на земеделието и очакват обезщетения. Има ли готовност министерството да отдели средства за обезщетения?

- Ще видим днес. В министерството се прави анализ на възможностите и аз мисля, че не трябва да са извънредни тези срещи, а постоянно трябва да продължават с всеки от браншовете. И когато се търси трайно решение, за което ви казах преди малко, то трябва да е с участието, разбира се, на земеделските производители. Всъщност наистина трябва да се осигури една прозрачност на работата на министерството, защото всяко нещо, което се прави се прави за две неща – за българските производители и за българските потребители.

- Всъщност големият проблем като цяло е въпросът с европейските субсидии, които за нашата страна са по-малки, отколкото за другите страни-членки на ЕС. Има ли шанс България да се пребори за равни субсидии?

- Има шанс, ако се повишават до наваксването на размера на европейските нива. За съжаление с влизането на този екип в Министерство на земеделието на практика преговорите бяха приключили, тоест вече са ясни финансовите рамки и 2015 година ще е вече изравняването. Още една година ще взимат българските производители по-малки субсидии, но аз мисля, че и това не е най-големият проблем. Знаете ли, ако решим проблема с вътрешнообщностните доставки и нерегламентирания внос, то създава допълнителни условия на българския пазар за продукти, продадени в България, включително и в големите магазинни мрежи. Тоест, ако ние по някакъв начин регламентираме пазара, ние имаме ясната идея как това ще компенсира по-ниските директни плащания на българските производители. Всъщност не е само механизмът в директните плащания, аз мисля, че това и самите земеделски производители го разбират, но ще ползваме компенсаторни мерки, за да може да наваксаме тези неща.

- Има ли логика в твърдението, че всъщност вносните продукти трябва да се продават само в големите магазини, а българската земеделска продукция да се предлага на пазари и тържища?

- Не, няма такава логика, защото пазарът в България, може би голямата част от него 70%-80% вече е в големите вериги. Ако българските продукти се продават само на пазарите, то на практика брутния национален продукт от земеделие ще остане все така свит. Въпросът е да намерим механизмите за подкрепа на държавата и съответната организация, за да може държавата да гарантира примерно през големите вериги производството на повече зеленчуци в България и тяхното продаване в големите магазинни мрежи. Не знам дали бях достатъчно ясен, но проблемът е и такъв. Големите магазинни мрежи, голямата част от тях, са на общо доставяне. Примерно при една от големите фирми, която и да вземете, се продават по 2-3 тира домати дневно. Няма почти земеделски производители в България, които да могат да освободят такива количества и то за целия период от време, затова наистина трябва да търсим и други варианти, включително и на сдружаване на земеделските производители, които поотделно да гледат собствената си продукция, но общо да я пласират на пазара и това да става наистина с подкрепа на държавата.

- Приоритет на ръководството на земеделското министерство при предишното управление беше въвеждането на стандарти при производство на храни. Ще продължите ли тази традиция, как гледате на темата „Стандарти”?

- Българските граждани трябва да знаят какво консумират, но аз мисля, че трябва да минем на следващото стъпало. Трябва от пръв поглед българския потребител да може да различи стоката, дали е българска, дали са вложени български суровини в нея, за да може да избере. Тоест това е един от начините да формираме продажбата на български стоки, когато българските потребители лесно могат да ги различат, защото в момента не е точно така. Всъщност качеството на продукцията е основното нещо, защото то значи здравеопазване и превенция, и здравословен начин на живот и всичко останало. Включително и възможностите за биоземеделие в България са изключително големи и може би следващата седмица аз ще инициирам среща с браншовите организации, които се занимават с биопроизводство, защото и там може бързо да се направят резултати.

-  Междувременно обаче разбрахме, че ще бъдат силно намалени субсидиите за развитие на селските райони, което безспорно ще създаде трудности през следващия програмен период 2014-2020 година?

- Всъщност парите горе-долу са същите с малко повишаване на директните плащания. Като мерките, за които ще се кандидатства са малко по-различни от сегашните, но обхватът се запазва. И тук има един спор, който ще трябва да го изчистим тази седмица за обхвата на програмата, тоест кое да мине за финансиране по програмите на регионалното министерство и кое на Министерство на земеделието. Всъщност, ако обхватът е по-малък, то парите могат да се окажат и повече на глава от населението в селските райони. Въпросът е да се намери баланс между различните оперативни програми и различните министерства. Това е голямото предизвикателство в момента, защото до края на годината трябва да бъдат изработени всичките рамки на Оперативни програми. Следват срещи с колегите и от другите министерства, за да уточним обхватите. Всъщност пари ще има достатъчно в следващия рамков период, но аз бих казал и нещо друго. Според мен до голяма степен е сбъркано държавното участие в икономиката, ако мога да се изразя така. Тоест в сектор „Земеделие” са влезнали страшно много пари дотук, недостатъчно, разбира се, но страшно много, горе-долу около 10 милиарда са средствата, като минем през САПАРД и завършим с програмите за „Развитие на селските райони”. Но всъщност Брутният национален продукт от земеделие си остава все същият, особено в секторите „Зеленчукопроизводство”, производство на плодове, „Животновъдство”. Всъщност това са допълнителните сектори, които могат да напомпат икономиката, но тези неща не стават за два дена, защото едно племенно стадо, примерно, се гледа доста дълго време. Затова мислим, че тези политики бързо трябва да почнат да се прилагат, за да дадат резултат в максимално кратък срок. При зеленчуците това може да стане частично още догодина, но на втора, трета, четвърта година дава резултат, ако сега се почне работа в сектор „Животновъдство”.

- Секторът като цяло изисква дългосрочна политика, както подчерта и министърът?

- Да, защото спецификата на сектора е такава.

Водещ: Господин Гечев, вие всъщност сте на поста зам.-министър на земеделието трети или четвърти ден, нали така?

- Трети да.

Водещ: Ако трябва да изразите с две изречения приоритетите, които ще следвате в работата си, какви ще са те?

- Вдигане на Националния продукт от сектор „Земеделие”. Подкрепа на българските производители за пазарната мрежа вътре в България, за да може да реализират собствената си продукция. Постоянна комуникация и работа с браншовите организации. Не поотделно да ги информираме, а постоянно трябва да са в час какво всъщност правим ние и да го правим заедно с тях.

Източник:
  • Радио „Фокус”
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker