сряда, 26 Септемрви 2018, 09:21
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
07 Яну 2014 14:17 | Интервюта

Нямаме индустриално земеделие, а малките производства са трудни за контрол

Проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)

Нямаме индустриално земеделие, а малките производства са трудни за контрол
Оцени статията
|

- Проф. Моллов, как мислите от позицията на изпълнителен директор на БАБХ – в кои от елементите на хранителната верига у нас контролът е най-труден и случва ли се по тази причина като фиктивен или с по-ниско качество?

- По начало в цялата хранителна верига има проблемни елементи. Бих казал, че това, което е записано в европейския Регламент 882, е основополагащо и в известен смисъл не е добре покрито от БАБХ. А именно – изискването за мултидисциплинарност на екипите, които да извършват контрола. Агенцията разполага с много високоспециализирани специалисти в областта на здравеопазването на животните, ветеринарномедицинската дейност, контрола на храните от животински произход. Доста по-слаба е компетенцията в областта на растителната защита, контрола на плодове и зеленчуци и растителните продукти или най-общо казано неживотинските храни. В областта на преработвателната промишленост има ясен дефицит на кадри, в смисъл, че броят на хората с технологично, с инженерно образование е символично малък на фона на общия брой работещи в Агенцията. Доста символична е бройката и на кадрите с агрономическо образование, с икономическо образование, с други сфери на компетенция, които също са полезни и необходими, включително финансови експерти, които могат да проследяват определени процеси. В този смисъл това е една от областите на модернизиране на БАБХ, която предстои да се случи. За съжаление, на този етап е по-скоро идея или позиция, защото в деня на моето идване влезе в сила нов устройствен правилник за Агенцията, който изискваше да съкратим 135 души по линия на бюджета. По силата на това обстоятелство аз в момента нямам буферна способност да променям състава ù.

- Оставаме ли тогава просто с позитивните резултати от по-високото професионално ниво на работа на служителите на БАБХ, вече преминалите курсове за квалификация или преквалификация в катедрата по контрол и безопасност на храните в Университета по хранителни технологии в Пловдив, откъдето ни информираха за двустранните контакти в името на по-ефективния контрол?

- В известен смисъл на мен ми е познат този процес, защото и аз обучавам подобни кадри. Не съм преустановил преподавателската си дейност, която е точно в областта на безопасността и регулацията на храните. Имаме такива кадри от БАБХ, които искат да се преквалифицират, т.е. очевидна е необходимостта от подобни знания и подобна експертиза в рамките на Агенцията. Това обаче ще става с ясни стратегически стъпки. Разбира се, аз имам визия какъв трябва да е балансът, но това ще изисква време. На този етап съм се ограничил до това да не бъдат съкращавани при никакви обстоятелства хора, които имат познания и опит.

- В крайна сметка да разбирам ли, че трябва да се повиши качеството на тяхната квалификация, но и да не се редуцира броят на работещите в Агенцията?

- Да, така е. Трябва да се надгражда контролът, трябва да се издига статутът на специалистите, които работят в Агенцията. Трябва да се подобри тяхната мотивация, включително и финансовото заплащане, което е необходимо, за да бъдат неподкупни и компетентни служителите.

- А ще Ви осигурят ли средства?

- Аз ще се боря за това. Това е моя визия и цел. В крайна сметка аз съм дошъл, за да направя тази Агенция един ефективен контролен орган. Дали ще успея? Да, винаги човек има малко по-големи желания, отколкото възможности, но принципно, когато се следва една програма, тя може лека-полека да бъде изпълнявана. Така че ще работя в тази посока – издигане статута на служителите и уплътняване на контрола, както аз го наричам, т.е. обхващане с компетенции съответните области на хранителната верига, които изискват подобрение на контрола. Къде е по-трудно в нея? Навсякъде е трудно. В първичното производство, в селското стопанство, където се създават аграрните продукти, има един тип проблеми. Те са свързани с ниското ниво на производство. Ние нямаме индустриално земеделие. Нашето земеделие е по-социално. Има единици индустриални земеделци. Те са главно зърнопроизводители. Когато обаче говорим за производство на животни, на различни растителни суровини и т.н., това са едни производства, които не са много индустриализирани. Няма и големи производители. Проблемите идват от малкия мащаб, защото малките производства са трудни за контрол. От друга страна, идват преработвателните предприятия, които в по-голямата си част работят с вносни суровини. Това е също проблем. Предприятията не са малко, но много голяма част от тях нямат ефективно действащи системи за управление на безопасността и качеството. Аз неслучайно казах на една от пресконференциите, без да изключваме необходимостта от контрол и от подобряването му в търговската верига, че ние имаме нужда да го направим по-ефективен и в преработвателните предприятия. Не можем да контролираме 100% от продукцията, не е възможно физически.

- Тогава разчитате ли на самоконтрола?

- Той е основното, на което се разчита. Самите производители могат да гарантират, че самоконтролът при тях, системите, които са въвели, са ефективни. Те трябва наистина да имат внедрени ефективни системи и то не е въпрос на заклинание и на декларация.

- Не е ли въпрос на средства и на желание „да си в час“?

- Въпрос понякога на елементарна организация, за която аз съм убеден, че някои от тях дори и нямат представа какви ангажименти и отговорности поемат, предлагайки продукти със съмнително качество на пазара. За да се променят този тип мислене и поведение, ще са необходими промени и в нормативната уредба, и в други неща, но всичко това ще върви паралелно.

- Лесно осъществима ли е връзката на българските потребители с контролните звена на БАБХ и увеличават ли се сигналите до тях, за какво най-често алармират?

- Тази връзка е изключително важна, защото всъщност на пазара има три партньора. Единият партньор са производителите, търговците, доставчиците въобще. Другият партньор е в лицето на компетентните власти, контролните институции. Третият партньор са потребителите. Гаранцията за потребителите се явява Българската агенция по безопасност на храните. И тя ще работи за това да подобрява доверието на потребителя с адекватни действия. Потребителят няма друг механизъм да научи това, което се случва, освен през сайта на БАБХ и през медиите. За съжаление, сайтът на Агенцията не е потребителски ориентиран. Той е професионално ориентиран, но не е полезен за обикновения потребител.

- В тази насока ще направите ли нещо?

- В тази насока ще разработим потребителски портал. Ще видоизменим въобще концепцията му и това се подготвя и ще стане. Задължително този портал трябва да е удобен за потребителите, да е лесно откриваем, достъпен, достатъчно разгласен и т.н.

- Трябва ли Агенцията по храните да премине на подчинение на Министерския съвет, да бъде с по-висок ранг, или е по-добре да бъде надведомствена, независима от политическата конюнктура, за да е по-ефективна в услугата си към всички потребители, както споделят някои представители на браншовите организации от хранителната индустрия?

- Винаги съм го казвал, още в първия момент, през 2002-2003 г., когато произнесох словосъчетанието „общ контролен орган“ и обявих, че трябва да е със статут на държавна агенция. И винаги съм считал, че това е правилно, но смятам, че в момента това не е най-актуалният въпрос. Тази Агенция може да придобие този статут след като политическите сили, които вземат решението за подобно нещо, се убедят, че БАБХ наистина има нужда да ù бъде издигнат статутът. А за да бъдат убедени в това, трябва да се извършат някои стъпки, някои действия, които да предпоставят тази необходимост. Да покажат точно необходимостта и функциите да станат видими. За съжаление, Агенцията, с нейното създаване, е превърната в една механична смес от различните съществували преди това служби, обединени в една структура. Реално тя в момента няма как да е ефективна и аз мога да казвам, че искам това, но няма кой да ме разбере. Когато обаче извърша определени стъпки и покажа значението и възможностите на тази агенция, тогава вероятно мисленето ще се промени и аз тогава ще поставя въпроса за нейния статут. Още веднъж казвам – на този етап този въпрос не стои на дневен ред или по-точно – не е най-важният.

- В каква посока трябва да са основните предвиждани промени в Закона за храните и с мненията на кой ще бъдат сондирани те?

- Според мен Законът за храните трябва да е един рамков закон. Имам доста опит с правенето му и съм убеден, че трябва да е рамков, т.е. да е кратък като обем, но да е съдържателен и ясно да дефинира с кои регламенти е съобразен и какви европейски политики прилага, както и какви национални особености отразява. Важното е да дава достатъчно възможности за подзаконови нормативни актове за актуализиране на определени направления – с наредби да се изчистват всички специфични проблеми на бранша у нас. Това е оптималният вариант, за да не се получава това, което е в момента Законът за храните – като едно кошче с боклуци, в което всеки хвърля нещо и вади нещо. И в крайна сметка той в момента е изключително сложен и труден за четене. На една среща, провела се наскоро, коментирахме някои области на законодателството и със сигурност аз ще имам предвид техните бележки. Разбира се, имам и собствени виждания. Разбира се, БАБХ със своите дирекции също има отношение към него – работата им все пак касае Закона за храните. Но трябва да помним и това, че той се прави на няколко стола – основно в Министерството на земеделието и храните, след това в Народното събрание, т.е. ще трябва да устояваме позициите си на няколко нива. Вече е създадена работна група и смятам, че до 2-3 месеца трябва да бъде изработен неговият проект. Има някои технически въпроси, които ще бъдат изяснени на първите заседания на работната група. Има и едно изискване на Правилника на Народното събрание с всички комисии да се съгласува този проект на закон, което ще удължи времето на неговото приемане. Аз зная какъв трябва да бъде, а какво ще стане – зависи от много хора и много инстанции. Надявам се, че ще намерим разумно решение.

- Какви допълнителни изследвания на храните ще осигури новата референтна лаборатория, предвиждана да се построи, по думите на зам.-министър Гечев?

- Ние обсъждаме темата с г-н Гечев. По принцип аз ще споделя моето виждане, защото това ще изисква дискусии и тогава ще се вземе решение какво да бъде. Ние не можем да си представим референтната лаборатория като една нова сграда, на която ще натрупаме едни уреди и ще сложим едни хора и ще им дадем продуктите да измерват и определят. Не е това принципът. Според мен има нещо, което трябва много добре да бъде разбрано. Държавата не може да бъде конкурент на частния бизнес, по никакъв начин и никога. Но държавата гарантира сигурността и доверието на контролния орган. Следователно има лаборатории, които извършват определени изпитвания. Те трябва да бъдат акредитирани за това, да бъдат определени като компетентни. Акредитацията означава признание на компетентността. Трябва да бъдат посочени кои са лабораториите, на които държавата или Агенцията има доверие, да ги нотифицира. Тези лаборатории могат да правят всички изпитвания. Нека да са повече на брой, нека да са частни и да извършват контрол, защото конкуренцията ще свали цените на анализите и те ще бъдат достатъчно добри. Държавната трябва да гарантира доверието през референтни лаборатории. Тяхната роля не е само с арбитражна функция, когато има някакъв спор. Те трябва да правят един вид паралелен анализ, какъвто извършват другите – изпитвателните и обикновените. След като една частна лаборатория може да направи паралелен анализ, и държавната трябва да е в състояние на това.

- Прави ли го?

- Не го прави в момента. Ако обаче се облекчи от едни безсмислени изпитвания и се заема само с такива, които гарантират добрите практики, както е в частните лаборатории, ще успее. Това означава – референтната лаборатория има едно камионче, с което минава, избира и взема на извадков принцип определен брой проби случайно и прави паралелен анализ. Ако резултатите съвпадат – има доверие в частната лаборатория. Но ако резултатите не съвпадат, лабораторията излиза от нотификационния списък и изпада от играта. Губи си лиценза, губи правото си да се вярва на нейните анализи и тогава Агенцията спира да признава тези резултати. Това е принципът на референтната лаборатория. И аз ще работя за това – да се създаде система, която да съхранява доверието в резултатите от лабораториите. Тогава системата ще работи.

 

                                                                          интервю на Мариела Илиева

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker