понеделник, 21 Май 2018, 03:49
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
28 Мар 2014 16:52 | Интервюта

Когато държавата подценява регулацията и контрола на пазара, винаги се стига и до проблеми в производството

Александър Йоцев, изпълнителен директор на Съюза на търговците на храни в България

Когато държавата подценява регулацията и контрола на пазара, винаги се стига и до проблеми в производството
Снимка: AGRO.BG
Оцени статията
|

- Г-н Йоцев, кои са основните колизии днес в сектора търговия с храни в световен мащаб и като българска реалност?
 
- Преди няколко месеца имаше един хубав анализ, направен по поръчка на ФАО, в който се коментираха очертаващите се тенденции по отношение на нарастването на населението на Земята (предвижда се, че до 30 години то ще надхвърли 10 милиарда души), промяната на климата към засушаване, а оттам и увеличаване на различните видове ерозия на почвата и нарастване на неизползваемите за аграрното производство земи. Това превръща продоволствения въпрос в глобален проблем, тъй като и към настоящия момент 14% от населението на Земята гладува трайно. Същевременно в редица страни по света ежедневно се унищожават или се отклоняват от пазара десетки хиляди тонове хранип поради влошаване на търговския вид или изтичане на срока на годност. Това е класически пример за пазарни диспропорции – в едно и също време имаме недостиг и свръхпроизводство на храни. Да не забравяме, че всичко това се случва сега, в условията на един глобален свят, в който разстоянията не са голям проблем. Очевидно е, че пазарът има нужда от организация и регулация, адекватна на организацията и регулацията на производството. Фетишизирането на саморегулацията на пазара е все едно да очаквате един велосипед, пуснат да се движи без колоездач, да се самобалансира и да продължи да се движи.

Така че непазарните мерки при производството на храни – прякото и непрякото субсидиране и други форми на подпомагане, свързани с компенсирането на нееднаквите условия за производство, както и с поддържането на жизнения стандарт и доходите на заетите в селското стопанство, налагат регулация и контрол на пазара. Те се осъществяват от съответните специализирани държавни органи, чрез прилагането на съответни законови и подзаконови нормативни актове.

У нас регулацията и контролът на пазара с храни се осъществява както с общите закони – Закона за задълженията и договорите, Закона за митниците, Закона за счетоводството, Търговския закон, Закона за храните и други, така и със специфичната правна регулаторна рамка – Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ) и подзаконовата нормативна уредба, установяваща административни режими върху дейността на организираните пазари и операторите на тези пазари, производството и търговията с храни, добрите практики, съответствието с качествените стандарти, проследяемостта и други.

В този контекст Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) е държавен орган към Министерския съвет, създаден със Закона за стоковите борси и тържищата, с цел регулация и контрол върху създаването и дейността на стоковите борси и техните брокери, клиринговите къщи, стоковите тържища, пазарите на производителите и самостоятелните обекти, извършващи продажби на едро на храни и цветя.
   
- Къде са корените на феномена България да има над 80 лицензирани тържища, което е 10 пъти повече, отколкото в другите европейски страни?

- Правителствата от 1996 г. досега така и не съумяха да формулират правилно задачите пред ДКСБТ. Трябва да се отговори на въпроса „Какви са приоритетите на държавата по отношение на аграрния сектор?” Очевидно е, че когато държавата подценява регулацията и контрола на пазара, винаги се стига до дисбаланси и проблеми в производството. В момента ние отчитаме сравнително увеличение в износа на земеделска продукция. Това увеличение се дължи в огромна степен на износа на зърно, т.е. ние изнасяме най-субсидираната с европейски и национални средства суровина, като съотношение субсидия към себестойност на декар. По този начин фактически ние субсидираме чужди икономики, изнасяйки суровина с ниска добавена стойност.

ДКСБТ трябваше да бъде фин инструмент за настройка на пазара и да подпомага държавата в разработването на стратегии и политики, благодарение на натрупания информационен масив в годините и аналитичен потенциал на комисията. В резултат на това основният проблем е липсата на всякаква организация на пазара, като йерархията и дефинициите на отделните видове тържища, както и техните функции, бяха тотално объркани дори в самия закон. Нещо повече, с последните корекции на Закона от 2012 г. се обезсмисли всякакъв вид взаимовръзки между отделните видове тържища. Стигна се и до парадокса в България да има над 80 лицензирани стокови тържища, докато за различни развити аграрни страни като Испания те са 25, Италия – 18, Германия – 19, Франция – 22, и те съвпадат с административното делене на съответната държава. Така наречените „самостоятелни обекти“ са стотици. В същото време незначителен брой са пазарите на производителите. За България това би трябвало да отговаря на икономическото райониране и приоритетната роля на аграрния сектор. Този проблем с големия брой лицензирани стокови тържища възникна у нас от възприемането на тържището преди всичко като съвкупност от съоръжения, а не като роля, функции и взаимовръзки, които трябва да изпълнява като предприятие. С други думи, нито досегашните ръководства на държавната комисия бяха в състояние сами да налагат промени в Закона, които да дадат възможност за регулация и контрол на пазара, нито държавата, в лицето на досегашните правителства, съумя да постави такива задачи пред комисията.

- Трябва ли да имаме Закон за големите вериги и отсъствието му досега не го ли прави кауза пердута?

- Преди всичко трябва да се поставят конкретни задачи пред комисията, свързани със засилване на аналитичната дейност. За 18 години е натрупано сериозно количество информация и то не само като движение на цени, но и като реакции на пазара към едно или друго събитие. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата трябва да извършва дейността си като независим орган, който да е не еднакво отдалечен, а еднакво близък с всички министерства, да провежда политики, но и да ги аргументира.

- При какви условия може да стане това?

- Това може да стане само като комисията, не само на думи, а като практика, бъде на пряко подчинение на Министерския съвет, но със свой самостоятелен бюджет. Практиката показа, че досега, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, дейността на комисията зависи изцяло от министъра на икономиката и енергетиката. Концентрирайки се в набиране на средства, съгласно член 5, ал. 2 от ЗСБТ, в която се казва, че за финансиране на дейността на комисията се набират средства от таксите, събирани от комисията, и от глобите и имуществените санкции, събирани по реда на глава 6, комисията не можеше да изпълнява нормално функцията си на обективен регулатор и контрольор на пазара.

За съжаление, режимът на икономии във всяко министерство започва от второстепенните разпоредители. И как тогава ще привлечеш на работа водещи експерти – пазарни анализатори, специалисти по маркетинг или юристи – специалисти по законодателството на ЕС и МИО?! Това става с независим бюджет, предварително планиране на дейностите, според потребностите на правителството. Трябва да се отчита ефективността на всеки анализ и промяна в регулацията от гледна точка на ползата за националната икономика. Даже една минимална работна заплата, платена безрезултатно, е огромна загуба в условията на нашата икономика, но и десетте хиляди лева, изплатени за дейност, която е подпомогнала производителите и ограничила лошите търговски практики за десетки милиони лева, не са прекалено много. В същото време сме свидетели на неефективното харчене на милиарди левове, не според мен, а според оценките на всички актуални управляващи, към бившите такива, без изключение.

Комисията трябва да провежда регулация на пазара чрез основните инструменти на нетарифните ограничения, аргументирано и прецизно. Свидетели сме на арогантни намеси от различни посланици на чужди държави, тогава когато бъдат засегнати икономическите интереси на дадена компания, независимо дали има нарушение на закона или не. Стига се до там, че цели търговски вериги прилагат престъпни търговски практики и в същото време са под особеното покровителство на властите, за разлика от националните оператори. Правят се от време на време показни акции, но няма подведени под отговорност. Няма осъдени, защото за правителството е по-важно какво ще му кажат в Брюксел, Вашингтон или Москва, а не в Пловдив, Пазарджик или Добрич.
Именно заради това веригите хипер- и супермаркети, нямайки срещу себе си реален балансьор, за кратко време съумяха да демотивират местните производители и по този начин ние се превърнахме в нетни вносители на плодове и зеленчуци, както за прясна консумация, така и за преработка.

- При какви условия и кога ще стане конкурентоспособна българската земеделска продукция на вътрешния пазар у нас?

- Само тогава, когато се изравнят условията за търговия и производство с тези, с които се конкурираме. Но те са под защитата на техните правителства. Само тогава, когато се прояват достатъчно политическа воля и умения за служба в името и интересите на хората – производители и търговци на България.

- Липсата на Закон за браншовите организации у нас не обезсилва ли ролята и думата на Съюза на търговците на храни в България?

- Не, не обезсилва ничия роля или дума. Отдавна на дневен ред беше въпросът защо е необходим такъв закон.  Просто шепа политици така и не желаят да разберат, че мълчанието на тези, които има какво да кажат, поражда оглушителна тишина.

интервю на Мариела Илиева

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker