четвъртък, 25 Април 2019, 17:40
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
11 Апр 2014 15:50 | Интервюта

Не сме определящ фактор на европейската карта на селското стопанство

Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България

Не сме определящ фактор на европейската карта на селското стопанство
Марияна Кукушева
Оцени статията
|

- Госпожо Кукушева, каква реколта се очаква за тази година, ще бъде ли задоволителна, имайки предвид меката зима?

- Световният съвет по зърно вече обяви прогнозните очаквания за реколта 2014 година. За България се очакват 4,7 млн. кг пшеница. Като количество, това е много добре. Като качество, за сега всичко се развива добре, но средният слой на почвата започва да изсъхва и с изключително внимание очакваме да има пролетни валежи. Голямото засушаване и неестествено покачените температури като цяло, не са характерни за нашия климатичен пояс. С оглед на това, към момента вече съществуват леки притеснения. Казвам леки – нищо страшно. В крайна сметка, когато говорим за земеделие, винаги имаме предвид, че говорим за една фабрика под небето – всичко би могло да се случи. Но, при разговори със зърнопроизводителите, те казват, че на полето са успешно проведени всички мероприятия и всичко е под контрол. Надяваме се реколтата за поредна година да е богата, като количество и да е изключително добра като качество на хлебната пшеница. България е традиционен износител на хлебна пшеница, която се търгува много добре във Франция, Арабските държави и Германия. Защото, ние садим меки сортове пшеница. Без тях не е възможно в тези държави да се произвежда хляб. При тях предимно се садят твърди сортове пшеница, от които се правят твърди изделия като паста и други варива.

- Започва новият програмен период, какви ще са промените и какви са очакванията за нашата страна?

- В Европейската комисия има едно правило – когато всичко не е договорено, нищо не е договорено. Преговорните процеси на България, доколкото ми е известно, текат добре. Екипите защитават заложените критерии от българска страна. Въпросът е, че не сме определящ фактор на европейската карта на селското стопанство. Тук то, като бизнес, обикновено се подценява и много лесно се анатемосва. Ако погледнем големите европейски държави, като Франция и Германия – там селското стопанство и развитието му са издигнати в култ. Виждате и във Франция след изборите не само не беше сменен френският министър на селското стопанство, а беше издигнат на поста трети вицепремиер на държавата и освен това, говорител на френското правителство. Това показва, че към сектора Селско стопанство и преработвателна промишленост отношението на политическите сили трябва да е много умерено, балансирано и последователно. При земеделието резките промени водят до пагубни резултати.

- Как оценявате политиката на сегашното правителство по отношение на земеделието?

- Земеделието е сектор, който и се и не се влияе от политическата обстановка в държавата, защото така или иначе селскостопанската политика на България продължава да се развива, зърнопроизводството е един сериозен бранш, конкурентен и отговорен. Има браншове, които изостават обаче, като животновъдство, зеленчукопроизводство, развитие на овощарството и мисля, че в момента се търсят и намират такива решения, които да балансират изоставането и да го компенсират. В този смисъл, трябва да призная, че министър Греков и неговият екип са силно заинтересовани, както и правят всичко възможно да не се спира развитието на селското стопанство в страната. Господин Явор Гечев, като заместник – министър на земеделието, има една изключителна идея да се направи така, че във всеки един регион на страната да е ясно с колко обработваема площ разполага, какви култури се сеят, какъв е добивът и къде отива после тази земеделска суровина, кой я преработва и как стига до крайния потребител. Тази идея е много полезна. Изцяло заставаме зад нея, защото тя ще изсветли веригата от нивата до трапезата. Ще обезпечи по всякакъв начин невъзможността за кражба на ДДС и с това ще допринесе за по-висока събираемост, разбира се в държавния бюджет.

- Достатъчно добър ли е контролът, оказван върху вносните храни у нас?

- Въпросът за контрола на храните е трисмислен. От една страна контролът на България към регистрираните производители е постоянен и изключително стриктен. От друга страна, контрол спрямо храните, влизащи от европейския пазар, не съществува. Има юнашко доверие, което се осланя на издадени някъде си сертификати и напитките и храните се движат с лист хартия. Ако има инцидент, тогава се прави проверка на съответната пратка, тоест ние гоним Михаля, когато вече каруцата се е обърнала. От друга страна, контрол в сивия сектор изобщо не съществува. По-скоро държавата се прави, че не забелязва наличието му, а той става все по-голям. На първо четене, това е един удобен сектор, тъй като там се въртят обороти в рамките на милиони. Лошото е, че сивият сектор пълни нечии джобове, но не участва в формиране на държавния бюджет, с което все повече намалява данъкоплатците на държавата, защото реакцията на белия сектор е съкращаване на работни места.

-  Какви практики от другите страни можем да приложим у нас, тогава?

- В Европа има постоянна борба със сивия сектор. Има диференцирана ДДС ставка на храните и най-вече на бързооборотните такива, като хляба, сиренето, олиото, зеленчуците, някои местни плодове, месото. Идеята е да се обезпечи храната на потребителите, от една страна и от друга - да се развива преработвателната промишленост, която обикновено в държави с добре развито селско стопанство е гръбнакът на една икономика. Още повече, точно преработвателната промишленост е тази, чиято конкурентоспособност позволява България да участва в единния европейски пазар. Чрез износ на преработени селскостопански суровини, а не както сме в момента – нетен вносител. Тоест, ние я продаваме на първично ниво, а европейски търговци я преработват и после предлагат на пазара.

- От 1 април поевтиня газта с 2, 73%, това ще се отрази ли по някакъв начин?

Нито един потребител в България няма да усети тези 2,73% поевтиняване на газта в своите сметки. Това са смешни проценти, които по никакъв начин не се отразяват в стойността на фактурите, а за отразяване или поевтиняване на цени при крайните продукти е просто абсурдно да говорим. Предполагам, сте на ясно как се прави договор за един промишлен производител – това са договори, в които предварително заявяваш количество, които, ако не си в състояние да ползваш, има съответни санкции. Тоест, по какъв начин очаквате тези проценти да се отразят на крайната цена и не само на храната, а на какъвто и да е друг продукт, произведен в България – процентите са пренебрежимо малки. Не забравяйте, че и при газта има превозна мрежа, която начислява стойности по начина, по който се начисляват електроразпределителните разходи.

- Предпразнично, ще има ли промени – покачване или намаляване на цените на козунаците?

- Българските козунаци обикновено са най-евтини на пазара тук. Те са гарантирано по-качествени от другите, защото срокът им на годност не е в рамките на 6 месеца или година. Българският козунак има срок на годност между една седмица и 15 календарни дни и този срок е гарантиран по естествен път от двуфазния метод на производство. Освен това, нашият козунак се произвежда под засилен контрол, качествени суровини, докато всичко, което влиза от ЕС, както стана ясно, не се изследва – там трябва да се доверяваме на някакъв писан етикет. Масово етикетите за съдържанието за даден козунак не са изписани на български. Избирайте българското по две причини – качеството е изключително добро, гарантирано, без консерванти е. Втората причина да изберем българското е въпрос на национално самосъзнание. Ако отидете в Париж, там парижани в дните преди Великден избират техния бриош – вид козуначено изделие, но се казва бриош. В Италия избират панетонето. Защо в България да посягаме към изделия, които са произведени преди 6 месеца? В момента на пазара има изобилие от козунаци, още повече, че са около два пъти по-евтини от вносните. Хубаво е, обаче потребителите да не се доверяват на сергии на пазара или други багажници на коли – нека пазаруват храна от легитимни търговски обекти. Най-добре е да търсят опакован козунак, на който е изписано и съдържанието и производителя. Ако купуват от т.нар. „топла точка”, трябва да знаят кой е производителят на изделието.

- От какво най-често се оплакват производителите на хляб и сладкарски изделия в страната?

- Много са оплакванията, но истината е, че от Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите, чийто председател на Управителния съвет съм, има едно отдавнашно предложение. То е да се намали ДДС на хляба. В момента, в който ние въведохме и успешно действа обратното начисляване на ДДС точно за селскостопанските суровини и култури, мислим, че в бюджет 2015 г. вече би могло да се заложи една диференцирана ставка на 10% на хляба. Освен това, продължаваме да очакваме нормативната уредба, касаеща регистрационен режим на всички превозни средства за хляб, тестени и сладкарски изделия, да бъде готова и въведена. Освен това, продължаваме да отстояваме, че всички обекти – магазини и други обекти, които по закон се регистрират в Агенция по безопасност и контрол на храните, задължително да имат акт 16. Не да има пропуски в тази система, защото така се поощрява сивата икономика. Продължаваме да отстояваме и настояваме Агенция по безопасност на храните, съвместно с Инспекция по труда и НАП, да извършват проверките по нерегламентирани и сиви предприятия в часовете, когато тези предприятия работят – през нощта. Ако на първо време това се извърши, смятаме, че браншът ще започне да се развива конкурентноспособно. Искам да добавя още нещо, понеже говорим за Великден. Възкресение е един празник, в който човек си прави равносметка на половината изтекла година. Това е период, в който пречистваме душите си. Вярвам и бих искала моите колеги да работят по-спокойно, по-сигурно и по-предвидимо в утрешния ден. Пожелавам това на всички българи с усещането, че нещата зависят от всеки от нас.

 
 
 

ДОБАВИ КОМЕНТАР


Последни интервюта

всички

Актуални статии

всички
agro
agro
eXTReMe Tracker