Трябва да се спре субсидирането на изкопаеми горива
Двете най-големи световни икономики постигнаха съгласие за значително намаляване на емисиите си от парникови газове. WWF припомня, че САЩ и Китай заедно изпускат над 50% от глобалните емисии на парникови газове в света. Посланието, което изпратиха САЩ и Китай с това двустранно споразумение е, че всички останали политически лидери в света също могат да положат максимални усилия за ограничаване на емисиите на държавите, които управляват, и възможно най-скоро да се постигне ново световно споразумение, което да замести удължения до 2015 г. протокол от Киото.
Като част от постигнатата договореност, президентът на САЩ Барак Обама заяви, че до 2025 г. страната му ще намали емисиите си с 26 до 28%, спрямо нивата на емисиите от 2005 г. Това е двойно по-голямо постижение от предварително заложените нива.
Китайският президент заяви, че до 2030 г. Китай ще започнe трайно да намалява своите емисии и ще постигне производство на поне 20% енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) в своя енергиен микс. Припомняме, че преди няколко години Китай потвърди ангажимента си, че ще намали драстично своите емисии, базирани на ниво БВП, което също беше забележителен резултат за най-големия замърсител в света.
Директорът на Звено „Климат и енергетика“ във WWF Саманта Смит каза, че сега е подхоящият момент правителствата по света да увеличат скоростта и мащаба на своите ангажименти във връзка с предстоящите преговори за климата, които ще се състоят след две седмици на двадесетата поредна глобална среща на ООН в Лима, Перу (COP-20). "Постигнатият резултат може да бъде затвърден и на предстоящата среща на Г-20, която започва този уикенд в Австралия. Една полезна стъпка може да бъде обявяването на окончателен край на субсидирането на изкопаеми горива, което в момента се равнява на 88 $ млрд на година, изплащани изцяло от 5-те най-големи икономики към момента. По този начин политическите лидери на 20-те най-големи икономики в света ще изпратят ясен сигнал към всички хора на планетата, че недвусмислено осъзнават, че изкопаемите фосилни горива са основният причинител на изменението на климата", каза тя.
Саманта Смит заяви още, че двустранното споразумение отваря вратите за постигане на много амбициозно глобално споразумение, което може да се сключи не по-късно от срещата на ООН в Париж догодина (COP-21), като посочи, че това е блестящо начало, а не крайна цел за предстоящото ново, юридически обвързващо глобално споразумение.
Изпълнителният директор на WWF Китай Че Пинг Ло аплодира заявлението на Китай да сложи горен таван на парниковите си емисии и да се ангажира с упражняване на правото си на икономическо развитие, базирано на спазване на рамките и ограниченията за опазване на околната среда. „Този подход следва да насърчи всички други големи замърсители да обявят своите цели за намаляване на емисиите и да поемат и своите финансови ангажименти още в началото на следващата година“, каза той.
Вицепрезидентът на WWF САЩ Лу Ленард заяви: „Играта започна!" Той каза, че водещите замърсители на планетата изпращат отчетливо послание на останалата част от света, че е настъпило времето, в което трябва да се действа активно за справянето с климатичните промени. Но докато това е историческа стъпка за САЩ и Китай, двете страни трябва да настояват за възможно най-високи задължителни цели на глобално ниво, за да се даде реален шанс на планетата да остане под нивата от повишаване на глобалната температура с 2 градуса. Относно САЩ Ленард смята, че обещаната цел може да постигне и 30% намаление на техните емисии до 2025 г. Той каза, че това е сигнал и отправна точка за постигането на окончателно глобално споразумение за климата, възможно най-скоро.
Георги Стефанов, координатор на климатичната програма на WWF в България, потвърди важността на постигнатото споразумение. Той посочи, че това е поредният апел към страните от Източна Европа да работят още по-активно за справяне с измението на климата, и то не само защото са силно засегнати от наводнения и суши, но и използвайки тази уникална възможност да наваксат своето икономическо развитие чрез налагане на нисковъглеродна икономика. Това се случва, след като на изминалия Европейски съвет в края на октомври 2014 г., Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България се противопоставиха на обвързващи цели за намаляване на емисиите в пакета „Енергетика и климат“ на ЕС за 2030 г. „Резултатът от споразумението между САЩ и Китай трябва да обърне фокуса на новосформираното българско правителство и специално на новия министър на околната среда към факта, че изготвянето на национална стратегия за адаптация към климатичните промени и прилагането на спешни мерки във всички сектори на икономиката, не търпят повече отлагане“, каза Стефанов.
В допълнение той посочи, че е крайно време да започнат истински реформи и в енергийния сектор на България. „Нашата страна задължително трябва да си постави възможно най-амбициозни дългосрочни и средносрочни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които се изпускат в момента. Затварянето на остарели нискоефективни енергийни мощности и преминаването на сектора от конвенционални към ВЕИ мощности, далеч не е невъзможна цел за България и ще позволи модернизирането на сектор енергетика. Подобни усилия на настоящото и бъдещите правителства ще позволят ускорено, но и устойчиво икономическо развитие на страната, базирано на зелените технологии“, каза Стефанов. Само на базата на подобен подход, следващите няколко поколения ще могат да наваксат ниската конкурентоспособност на българската икономки и да намалят разликите в икономическия стандарт между България и ЕС. „В резултат на това можем да престанем да пилеем природни и енергийни ресурси, давайки шанс на младите хора да видят реална перспектива за тяхното бъдеще, за да останат да се развиват и работят в страната“, заключи Стефанов.
