1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. В края на януари: финално изчистване на забележките и защита на родните интереси по ПРСР (2014-2020)

В края на януари: финално изчистване на забележките и защита на родните интереси по ПРСР (2014-2020)

Снимка:

Васил Грудев, заместник-министър на земеделието и храните

- Г-н Грудев, след като измина една нулева откъм европейско субсидиране за земеделските ни производители година, кои са позитивните новини, с които ще стимулирате стопанската им активност през новата 2015-а?

- Позитивните моменти през новата година могат да се фокусират съгласно структурата на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) и тук нищо ново няма да кажа за нашите фермери. Първо, по линия на Първи стълб, директните плащания на площ – кампанията ще стартира от 1 март т.г. Мисля си, че ще имаме възможност впоследствие да дискутираме и новостите, които ще бъдат заложени в самите директни плащания. Такова разясняване ще има и по линия на Втори стълб и цялостната Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020, която вече е с изчистени коментари от страна на Европейската комисия и предстои нейното официално подаване в Брюксел до края на януари. На тази база в рамките на първото тримесечие, по-точно в края на месец март, ще започнем поетапното отваряне на мерките по новата Програма, така че бизнесът да има възможността още от самото начало на тази година да кандидатства.

- Ако новият срок за внасяне на втория коригиран вариант на ПРСР в ЕК вече е в края на януари т.г., кои от тези, съобщени като 426 на брой, забележки на Брюксел по варианта ѝ, подготвен от предходното правителство, бяха най-трудни за преодоляване сега с адекватни решения и текстове?

- Точно 426 са критичните коментари от страна на Европейската комисия по първия вариант на ПРСР, който беше предложен и изпратен официално в Брюксел чак на 2 юли м.г. от тогавашното българско правителство. Част от тях са технически, които не налагат кой знае каква дискусия и дебати с ЕК. Става въпрос за различно позоваване, за хармонизиране на текстове, съгласно Споразумението за партньорство. Имаше обаче над 250 доста тежки, критични коментари на Комисията, които изискваха доста сериозно препрограмиране на самите дейности, описани в Програмата. Ще спомена още едно малко условие, че част от тези забележки преповтаряха и коментари, които вече бяха правени у нас в хода на Тематичните работни групи. Така че някои от тях съвпадаха с мнението на бранша, което за съжаление не беше чуто при изготвянето на първата версия на ПРСР. Към настоящия момент обаче нека бъдем позитивни – от тези 426 забележки, може би по 405-406 от тях, вече имаме категорично изчистване. Останали са около 15 коментара (Бел. ред.: към 8 януари т.г.), които ще бъдат в процес на политически дебат, продължаващ с колегите от ЕК. Считаме, че има няколко основни теми, от които няма как да отстъпим в рамките на новата ПРСР. Ползотворният диалог, който водим до този момент с Комисията, би ни довел до това изчистване. Всяка една от тези бележки е колизия с мнението на Комисията. Най-лесният подход от наша страна би бил да приемем абсолютно всичко и оттам да затворим Програмата така, както е предложена от Брюксел. Невинаги обаче това ще доведе до една по-добра ПРСР за България и за българския бизнес със спецификите на българското земеделие.

- Реалистично изпълнимо и без риск за бюджета ли е взетото политическо решение приемът на проектите по мярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства (наследница на мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“) да започне през март, а този на младите фермери – през май преди официалното одобрение на Програмата?

- Реално изпълнимо е и ще се случи без риск за бюджета. Това са още едни от целите, които с нашите партньори от Комисията се надявам да успеем да изпълним. Официалното одобрение на Програмата няма как да се случи преди края на юни, средата на месец юли, тъй като тогава влизаме в новата бюджетна процедура след първото шестмесечие на следващата програма. Такива са реалностите на ЕК. Ако ние имахме одобрена програма към декември месец м.г., нямаше да се налага да влизаме в това допълнително изчакване. Така че окончателното одобрение ще дойде към месеците юни-юли т.г. Независимо от това, амбицията ни е по мерките, по които има най-сериозен интерес от страна на нашите земеделски производители, и които ние вече така или иначе сме затворили с колегите от ЕК, да стартираме възможно най-бързо прием, за да не лишим бизнеса от ценни месеци за реализация на неговите проекти. Затова мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която е известна като старата 121 мярка, ще бъде отворена в края на месец март, тъй като по нея са изчистени абсолютно всички коментари с ЕК. Очакваме в средата на месец февруари да получим и едно неофициално одобрение, т.нар. „писмо за комфорт“ от страна DG Agri. С него ще ни дадат необходимата увереност, че Програмата, така както е изпратена, би била одобрена от Главна дирекция „Земеделие“ към ЕК и страната членка, т.е. България, може съвсем спокойно да пристъпи към отваряне на приеми по съответните мерки. Това е за мярка 4.1, за мярка 6.1 „Млад фермер“ и това касае най-вече всички мерки, свързани с площи, при които кампанията е съобразена с тази по директните плащания на площ. Така че мерките, които ние ще отворим през първото шестмесечие, преди официалното получаване на одобрение от страна на ЕК на цялостната ПРСР (2014-2020), ще бъдат 4.1, 6.1 и всички мерки, свързани с площ. Това са агроекологичните мерки, необлагодетелствани райони, НАТУРА 2000, но така че да няма никакъв риск за страната ни.

- Какъв ще е таванът на мярката 4.1, след като всички имат нужда от инвестиции – и зърнопроизводители, и зеленчукопроизводители, и животновъди. Трудно ли се взе окончателното решение за него?

- Таванът на мярката 4.1 ще е 3 милиона лева на проект. Имаше много сериозен дебат по отношение на неговото равнище. Специално в рамките на процедурата по управление на критичните моменти за Програмата ние решихме и взехме политическото решение браншът да реши какъв да е таванът по самата мярка. На последното заседание на Тематичната работна група предложихме на гласуване различни варианти за таван по съответната мярка. Това, между другото, се случва за първи път в историята на Тематичната работна група по ПРСР, при което членовете ѝ спряха да бъдат едни слушатели на адмистрацията и започнаха да стават активни участници в самия процес на обсъждане и търсене на решения. Така с над 92% от гласовете им се стигна до решението таванът на мярката 4.1 да бъде 3 милиона лева на проект.

- Какъв е принципният Ви обобщен отговор на искането на Националната асоциация на зърнопроизводителите „зелените плащания“ да се прехвърлят към Втори стълб на ОСП – Програмата за развитие на селските райони, и очаква ли се някаква промяна в заложените им вече параметри и изисквания от Европейската комисия?

- Няма такава възможност. „Зелените плащания“, като компонент от директните плащания, се финансират изцяло и единствено от Европейския земеделски фонд за гарантиране, т.е. Първи стълб, и няма никаква възможност за прехвърляне на тези 30% от Първи стълб към Втори стълб. Темата не съществува.

- Основателни ли са страховете им за тези „зелени плащания“?

- Не мисля. „Зелените плащания“ са компонент, с който трябва да свикнем до 2020 г. Още повече, че първите 2 години от прилагането им имаме т.нар. либерален подход на санкциониране на зелените изисквания, при които санкцията ще касае единствено и само частта, свързана със „зелените плащания“ и няма да рефлектира върху базовото плащане, за което ще кандидатстват земеделските производители. Схемата е нова за всички страни членки, но изискванията не са такива, че да я правят невъзможна за прилагане в страната.

- След като бюджетът на мярка „Млад фермер“ в ПРСР 2014-2020 е увеличен близо два пъти и специална мярка ще върне правомощията на Националната служба за съвети в земеделието да изготвя безвъзмездно проектите по нея, кои нови критерии ще отсеят същинските инвестиционни намерения в земеделието като бизнес на младите фермери от тези, решили да практикуват просто хоби земеделие?

- Мярката „Млад фермер“ е заложена и ще стартира в края на месец май т.г. Нашите бенефициенти, които нямат изпитват съответните трудности при изготвяне на бизнес плана, ще могат да се обърнат към Националната служба за съвети в земеделието, където ще им окажат необходимата помощ и това ще стане безвъзмездно. В рамките на новата програма бюджетът на „Млад фермер“ беше увеличен близо два пъти – между първия и втория ѝ вариант, за да покажем, че тази социално важна мярка ще бъде заложена със съответния приоритет и в ПРСР. Инвестициите по нея ще бъдат насочени в изключително уязвимите сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство и биологично производство. Секторите за бизнес плановете на младите фермери ще бъдат прецизирани, за да не се получат изкривяванията с калифорнийския червей и други такива.

- Друга крайност при нея не е ли предложената от МЗХ таблица за определяне на икономическия размер на стопанствата, които ще бъдат подпомагани по мярката „Млад фермер” от новата ПРСР, която да се окаже с почти непосилни изисквания към младите предприемачи, които искат да се занимават със земеделие? Опасенията са на неформалната организация Кауза „Млад Фермер”.

- Изискването на ЕК е да бъдат подпомагани икономически жизнени стопанства. На тази основа имаме т.нар. стандартни производствени обеми, равняващи се на различна сума евро, която е валидна за всички страни в ЕС. Това не е наша прищявка, а изискване на ЕК да бъдат подпомагани стопанства на млади фермери, които да отговорят на определен икономически обем годишно от производство на поне 8 хиляди евро. Тези 8 хил. евро, на база на дефиницията на Евростат, са разпределени по всички видове стопанства. Примерно, тези 8 хил. евро се равняват на 8 крави, равняват се, да кажем на 105-106 овце, на различен брой декари трайни насаждения. Всичко това сме го публикували доста отдавна на страницата на ПРСР, за да се види от нашите бенефициенти. Аз няма как да се наема с мнението дали тези единици са много или малко, при положение, че са изискване на ЕК, с цел да бъдат подпомогнати фермери, които се надяват поне на тези стандартни производствени обеми. Понеже съм наясно, че има напрежение сред някои от нашите млади фермери, ние сме направили средна съпоставка с единиците, съществуващи в програмите на колегите от другите страни и виждаме тук, където по случайност на бюрото ми е таблица за тези във Франция колко са по-високи. Поинтересувах се и за Румъния и страните около нас и мога да ви кажа, че ние сме средно с едни от най-ниските показатели, за да може да бенефицират младите ни фермери. На практика всички са със стойности над нас.

Автор: Мариела Илиева, сп. АгроКомпас
Целия материал четете в списание АгроКомпас, брой януари 2015

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.