понеделник, 19 Ноември 2018, 16:17
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
02 Фев 2015 14:46 | Интервюта

От 3 до 5 пъти по-малко подпомагане в сектор зеленчукопроизводството през новия програмен период

Пламен Сапунджиев, зеленчукопроизводител, общ. Кресна

От 3 до 5 пъти по-малко подпомагане в сектор зеленчукопроизводството през новия програмен период
Пламен Сапунджиев
Оцени статията
|

- Чуват се мнения, че заетите в оранжерийното зеленчукопроизводство ще фалират, това така ли е?

- Условията за чисто икономически растеж на бранша са почти изчерпани и има възможност много колеги, които ако са по-икономически натоварени със задължения, да отидат и към фалит. Аз за себе си лично нямам такива опасения.

- Конкурентоспособни ли са нашите зеленчукопроизводители на нашите и чуждите пазари?

- Мисля, че са конкурентоспособни и това го доказва фактът, че браншът ни има износ на 4-5 хил. тона годишно. А за що е така – защото ние можем да произвеждаме много добро качество, а и зеленчуците ни са по-вкусни.

- Българските зеленчуци по джоба ли ни са?

- Обикновено българските зеленчуци са малко по-скъпи от вноса и това е заради качеството. Повечето колеги в чужбина залагат на количеството.

- Каква част от себестойността на продукцията заемат горивата?

- Като цяло, енергията в отопляемите оранжерии е около 50-60% от себестойността при сегашните схеми на разсаждане. Ако ние имаме заложена продукция за декември и януари, то себестойността ще скочи на над 75%.

- Колко по-скъпи са горивата в сравнение с други европейски държави?

- Холандски колеги, които произвеждат зеленчуци с природен газ, плащат 190 евро на 1000 куб./м. При нас е 300 евро. За да се подпомогне родното зеленчукопроизводство, единственият начин е да се поеме от държавата част от цената на газта, например акциза.

- Наскоро се заговори за протести заради това, че браншът ви е ощетен в новия програмен период.

- Ако гледаме директните плащания, ако това е последен вариант, то наистина сме ощетени. Предвиждат се мерки, като обвързани с производството помощи, които са в пъти по-малки от досегашните плащания, които бяха свързани с производството на висококачествена продукция. Например, 2012 г. за качествени плодове и зеленчуци бяха давани 0,18 лв./кг. През 2013 г. средствата бяха намалени на 0,12 лв., а за 2014 г. се очаква да е под 0,09 лв. Ако останат тези помощи, при обвързаните плащания, които са публикувани, вече мисля, че от 3 до 5 пъти по-малко ще получаваме като помощ. Най-вероятно колегите, които са натоварени с кредити и задължения към доставчици, ще имат проблеми.

- Земеделският министър Десислава Танева обеща, че по-малкото субсидиране по тази схема ще бъде компенсирано по програмата de minimis. Вярвате ли, че ще стане?

- Чух нещо подобно, но доколкото познавам регламента, определящ условията по de minimis, това не би могло да стане.

- Имате предвид, че онези 15 хил. евро в рамките на 3 години, които могат да бъдат дадени по de minimis, не могат да компенсират загубата по обвързаните плащания?

- В никакъв случай не могат да я компенсират. Тази програма е предназначена за един много голям кръг от бенефициенти и не може да бъде увеличавана, защото помощта ако се увеличи над 15 хил. евро, то сумата ще се отнася не само за зеленчукопроизводителите. Под въпрос е дори дали от Брюксел ще разрешат да стане това.

- Брюксел се учудил, по думите на земеделския министър, за високото субсидиране на този бранш. Как ще коментирате?

- Принципите на подпомагане на ЕС са устойчиво развитие на земеделските стопанства. Не мога да се съглася с това. При нас помощта, която е предвидена по отношение на обвързаното плащане за отопляемите оранжерии, ще бъде някъде 1%-1,2% от себестойността на продукта, а има браншове, където подпомагането ще е над 60%. Дори ЕС да е казал нещо подобно, тези хора, които са отишли да мотивират тази програма, означава, че не са имали достатъчен капацитет да докажат противното.

- Ако се стигне до фалити, много работни места ще бъдат загубени.

- При мен в момента работят около 150 души. Никой няма да работи на загуба. В целия свят земеделието се субсидира. Нашият бранш, в рамките на ЕС, се субсидира било то с пари, или различни преференции. Доколкото знам, гръцките колеги имат над 550-600 евро/дка субсидиране. При старите страни членки на ЕС директните плащания са по съвсем друг начин. Там се плаща на ферма и е обсъждано дали и ние да не минем на подобен тип плащане, но е решено, че нямаме административен капацитет и затова продължаваме на единни плащания на площ, което е за последен път до 2020 г., но дотогава времето е толкова много, че нищо не се знае.

- Защо интересът на оранжерийните производители не е толкова голям към ПРСР?

 

- Причите са две: реконструкцията и изграждането на нови стопанства са ресурсоемки и този лимит от 1,5 млн. евро е достатъчен да се изгради оранжерия от 15 дка, но тя не е икономически субект. Интерес сигурно ще има през новия програмен период.

- Нелегалният внос как нарушава равновесието на пазара?

- Наясно сме, че не може да задоволим пазара с продукти и в този смисъл не може да няма внос, но имаме желание държавата да осъществи своите „настойнически“ функции. Отива се в една държава, например, Гърция или Македония, която е асоцииран член на ЕС, и оттам без митнически контрол се купува някаква стока и се продава без да е ясно каква е тя. Най-често това се случва с „малките“ бусчета, с които се внасят нискокачествени стоки. На-често се оплакват тези колеги, които са „на светло“. Големите органи са клиенти на контролните органи и няма нищо лошо, но за съжаление малките производители, които изобщо не се проверяват, въртят нелегалния внос.

- Дали негласно не се провежда някаква социална политика?

- Ако има нещо такова, то най-вероятно е заложена бомба, която ще гръмне в някой момент. Но това означава, че няма приходи в пенсионните фондове, здравноосигурителните, няма приходи в държавния бюджет и се търгува нещо, което не се знае какво е.

- Къде е разковничето за успех на българското оранжерийно производство?

- Първо, поемане под формата на субсидии, или каквото и да е там, известна част от себестойността на продукцията. Второ, осигуряване на лесен достъп до паричен ресурс с оглед на иновациите и модернизацията, и решаване въпроса с работната ръка, който е много сериозен.

- Изводът, че един потребител може да помогне на оранжерийното производство, като купува българското, верен ли е?

- Като логика е така, но като практика очевидно не е, защото българинът се съобразява с цената. Има българи, които разбират от качество. Има пазар на продукцията ни, но се наблюдава от година на година все по-голямо стагниране на тези процеси.

Автор: Диана Александрова

 

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker