1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Азотфиксиращи култури – безплатна биофабрика за азот

Азотфиксиращи култури – безплатна биофабрика за азот

Тонове азот висят във въздуха над всяко поле

Най-спорният въпрос напоследък е как да се прилага екологизирането. Екологично насочените площи ще трябва да бъдат прилагани на 5% от обработваемата площ на земеделските стопанства и потенциално да нарастват на 7% през 2017 г.

За допустими ще се считат елементи като, например, синори, живи плетове, редици дървета, земи под угар, езерца и канавки, буферни ивици и залесени площи. Азотфиксиращите култури също ще могат да се отнасят към екологично насочените площи, при които ще бъде ограничено използването на пестициди и торове. 

Азотфиксиращите култури са безплатна биофабрика за азот, която го улавя от въздуха и го предава в почвата, заяви доц. д-р Маргарита Николова, хоноруван преподавател по агрохимия в Лесотехническия университет. Според нея тонове азот висят във въздуха над всяко поле, но няма как да бъде уловен, а тези бактерии, образуващи се в корените на определени култури, вършат точно тази работа. Засяването на азотфиксиращи култури помага да намалим употребата на азотни торове, за чието производство се разходва голямо количество енергия. Важен момент е изборът на подходяща бобова култура, както и структурирането на сеитбообращението, така че бобовите да се редуват с култура, която ще усвои този азот. Най-често това са есенници. По-голямото количество азот се свързва с така наречените симбиотични азотфиксатори, които работят само в симбиоза с бобово растение. Това са грудки по корените. И за да си осигурите на полето биологичен азот от въздуха, това може да стане само с бобова култура. Доц. Николова не се ангажира с препоръка за определена култура, обосновавайки се с множеството фактори на влияние. Според нея бобовите треви са също добра алтернатива, но те са многогодишни, а в сеитбообращението трябва да са едногодишни – фасул, грах, леща, бакла, нахут, соя.

За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации от култури за съвместни посеви са: царевица със соя, фасул или жълта лупина; грах с ечемик; овес с фий. Като компоненти на смесените по¬севи с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно с царевица и сорго.

Стара практика в българското градинарство е и съвместното отглеждане на зеленчуци. Пипер е разсаждан във фитарии, а моркови или магданоз се сеят по тировете. Възможни са и други съчетания – лук (каба), краставици или пипер във фитарии, а кръмно цвекло или чубрица по тировете на лехите и вадите. Правят се комбинации от моркови, репички и магданоз, като репичките се прибират преди да са започнали да угнетяват развитието на мор¬ковите и магданоза. Между засадените през есента марули може да се засее лук или чесън за зелено, които се прибират преди марулите да завият глави. Между ранното зеле се засажда салата, която се прибира преди него. Между късното зеле се засява късен фасул или грах. Още по-добре е 15-20 дни преди зелето. Между краставиците може да се засеят царевица, обикновен или вейков фасул.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.