понеделник, 19 Ноември 2018, 15:03
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
11 Сеп 2015 12:48 | Интервюта

Губим средства при контрактувани, но нереализирани проекти

Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА

Губим средства при контрактувани, но нереализирани проекти
Румен Порожанов | Снимка: Агро БГ
Оцени статията
|

- Г-н Порожанов, какъв е експертният Ви коментар за предварителната оценка на 3 500-те проекта, внесени при първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2014-2020), която показа, че само 730 от тях могат да получат финансиране в рамките на бюджета от 150 млн. евро, одобрен от Министерството на земеделието и храните (МЗХ)?

- Ясно е, че бюджетът, с който е открит приемът по подмярка 4.1 от ПРСР (2014-2020) за проекти, насочени към инвестиции в земеделски стопанства, е в размер от 150 млн. евро. В него може да се вместят определен брой проектни предложения на земеделски производители и фирми. По подмярката обаче дойдоха 4 пъти повече проекти като стойност. При вида на бюджета от 300 млн. лева, заявената субсидия на кандидатстващите се оказа на стойност над 1 млрд. и 230 млн. лева по всичките подадени 3360 проекта.

- Наясно ли са с инвестиционните си планове и перспективи за тяхната реализация кандидатстващите по подмярка 4.1?

- Повечето са наясно. Имаме по-напреднали от гледна точка на възможностите, които им даде първо пазарът. Визирам зърнопроизводството. След това е Първи стълб на ОСП, който подпомага основно на площ. В тази посока са и „зелените“ плащания, които предстоят. Вече имаме и доста модерни производства и в животновъдството, и в растениевъдството. Това че непрекъснато чуваме за земеделски производители, които все не могат да си реализират продукцията, ще продължи и занапред. Те, както не са я реализирали 10 години, така и в следващите 10 години няма да могат да го направят, докато продължават да си продават доматите в кашони от банани. Бил съм на срещи с тях. Те искат отново да се създаде стопанско обединение от типа „Булгарплод“, което да им изкупува продукцията.

- Това няма да се случи, но с какво ще илюстрирате действащата държавна политика за този сектор?

- Говорейки за производството на плодове и зеленчуци, в програмния период, който се отваря тази година, разплатихме малко под 40 млн. лева субсидии по Европейския гаранционен фонд по 3 схеми за различните видове плодове и зеленчуци и оранжерийно производство. С новия програмен период сумата вече е 40 млн. евро. Два пъти повече ще бъде субсидията в рамките на обвързаното производство, със заделените средства от 13% от общия пакет. Отделно от това вече върви финансирането и на групите производители, които са основно в зеленчукопроизводителния сектор. Имаме 12 групи на производители, които са успели да се организират, притежават одобрени планове и тази година за инвестиционните им разходи ще се дадат около 20 млн. лева. Те ще са за закупуване на техника, складове, хладилни бази и т.н. Вече финансираме много от тях и на практика 100 млн. лева влизат в сектора плодове и зеленчуци, извън възможностите за помощ, която получаваха досега. Тези пари ще са по линия на Обвързаната подкрепа и на Гаранционния фонд, по който се съфинансират много от групите производители на плодове и зеленчуци. Освен това налице са плащания на площ по СЕПП, както и възможностите за техни инвестиции, които се дават с ПРСР. Това са и част от заложените и одобрени приоритети в програмата на МЗХ. Основните приоритети са животновъдство, плодове, зеленчуци, биологично производство.

- Как изглежда изпълнението на тези приоритети, ако трябва да го илюстрирате с ретроспекция на това, което вкарахте за разглеждане със 730-те проекта при предварителната оценка в първия прием по подмярка 4.1 или със 130% от нейния бюджет?

- Тези 130% от бюджета на подмярка 4.1 са към 380 млн. лв. Разбира се, ние разглеждаме един по-голям пакет, защото в рамките на самия анализ има редуциране и на разходи, и на дейности. Може да има и проекти, които да се окажат недопустими. Съществуват различни условия за това. Това се наблюдава при единични случаи, но винаги ги е имало при всички приеми. Но отивам на ретроспекцията: проектите в сектор плодове и зеленчуци са 347, или това са 47% от всички, които разглеждаме. В сектор животновъдство са 36%, в етеричномаслени култури – около 9%. Около 4% са за т. нар. други култури, в които влизат маслодайни рози, люцерна и т.н. Факт е, че именно в животновъдството и в плодовете и зеленчуците отиде основният акцент при предварителната оценка по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства на ПРСР (2014-2020). В случая имаме 4 пъти по-голям заявен бюджет за субсидиране спрямо определените за това средства на подмярката. Големият интерес говори за живец в сектора.

- Едва ли само това е причина за големия брой проекти по подмярка 4.1. Не откривате ли и други предпоставки за него?

- Предпоставка за този свръхброй проекти по 4.1 вероятно е и това, че в месеците и годината за одобрение на Програмата е имало една доста активна кампания – за предоставяне на консултантски услуги и към производителите. Не изключвам и тази сериозна интервенция да е изиграла роля за наличието на такъв свръхброй проекти. Ние се надяваме, че болшинството от тях ще бъдат реалистични и ще бъдат изпълнени и че няма да се стига до ситуация, в която проекти ще бъдат контрактувани, но след това няма да се реализират.

- Как ще се предотврати това?

- Вече сме в комуникация с МЗХ и намерението ни е при контрактуването на договорите да заложим изисквания за срочност. И нека тя да бъде първо с опция, ако някой се отказва от реализацията на проекта, да го направи до 6 месеца от неговото начало, а не да чакаме да изтече двугодишния срок.

- А как ще се регламентират тези изисквания?

- Спокойно може да е записано в договора. Дори да не фигурира в наредбата, това са договорни отношения. Освен това предстои да помислим и заложим едни разумни срокове, в които да поискаме информация за стартиране на определен процент от инвестициите и разходите, примерно в едногодишен период да е видно, че проектът е започнал и да се представи съответна информация за това – на база на документи за разходи или нещо друго, но да се знае, че му е даден начален ход. Целта е да не стигаме до ситуацията на приключващия програмен период, в който много от проектите не бяха финализирани по най-различни причини.

- А не трябва ли да поработи и за повишаване на своята конкурентоспособност?

- Това е безспорно, но е безспорно и че имаме и конкурентоспособни продукти. Такива са налице дори и в секторите на месото, и в животновъдството, като цяло. Имаме и достатъчно проекти за тях.

- В момента обаче кандидатстващите по ПРСР се вълнуват от това обективен ли е критерият на самата точкова система за оценяване на проектите им при ранкингите в първия прием по подмярка 4.1 и подмярка 6.1. Как беше подготвена тя и не е ли предпоставка едва 22% от подадените проекти по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” да бъдат разгледани в ДФЗ?

- Съвсем различна е логиката. Процентът на предварителното одобрение и процентът на това колко окончателно ще бъдат одобрени зависи от броя на кандидатите. Точковата система, при положение че имаме 4 пъти повече проектни предложения от възможните да получат субсидиране съобразно бюджета на подмярката, не е толкова актуална. Между другото, 22% са подадените проекти за разглеждане във Фонда по подмярка 4.1, но субсидията по тях, която разглеждаме, е към 30% от тази на всичките проектни предложения. Разбира се, окончателните данни ще бъдат ясни, когато приключим договарянето. Самата точкова система е елемент на наредбата, разработена от МЗХ в резултат на многобройни срещи. Всеки бенефициент знае колко точки би получил. Оттук нататък вече ограниченият бюджет предполага съответната редукция на разгледаните предложения.

- До последно и консултантските фирми, и производителите настояваха за увеличаване бюджета на подмярката за инвестиции. Беше ли възможно да се случи това?

- Това е въпрос към МЗХ, но по принцип е много деликатен. Първо, не можем с един прием да изчерпим бюджета по Програмата. Бюджетът по подмярка 4.1 и по мярка 4.2 е около 700 млн. евро, а ние, за да удовлетворим всички, трябва да изчерпим едва ли не частта на 4.1. Това не е най-правилното решение и няма да бъде погледнато добре от Комисията. А ако го увеличим… С колко? С 50 млн. Ама защо с 50? За да се стигне до там и да удовлетворите еди-кой си ли? Тогава със 100 млн. Ама защо със 100, а не със 120? По тази спирала може да се получи ето такъв екшън с увеличение на бюджета. Тук въпросът е принципен и затова се прави прием с определен бюджет. Затова ще има и кандидати, които ако трябва, ще кандидатстват наново. Ще преценим как да се процедира с проектите, които са при нас, тъй като има най-различни предложения. Ще има и много други заявления за инвестиции. Защото, това беше първи прием и той беше авансов прием, преди одобрението на Програмата. Ние сме в началото на програмния период и в първото тримесечие на одобрена програма и натискът е в посока да консумираме бюджета по тази мярка, която ще е с най-голям интерес. И наистина, аз съм склонен да има приеми, да има увеличен бюджет по тази мярка във вътрешно преразпределение на бюджета по Програмата, защото това са реалистичните мерки – производство и преработка на земеделска продукция. Знаете за многото деформации в предходния програмен период, особено в неземеделски дейности в така наречените туристически проекти и фотоволтаици. Те не създават продукт, те не създават това, което би било полезно за някаква принадена стойност и заетост и ангажиране на хората в тези райони. Един фотоволтаик каква заетост създава?

- Кога ще стане ясно какъв ще е броят на финансираните проекти по 4.1 и съответно разпределен и изчерпан бюджетът на подмярката?

- Поканихме всички асоциации, които са членове на мониторинговия комитет и имат връзка с браншовете и производствата, за които се кандидатства, като същия ден качихме на страницата на ДФ „Земеделие“ предварителния ранкинг. Нямаше проблем с ранкирането. Със своя идентификационен номер всеки можеше да си провери точките и ако не е съгласен с тях, да изпрати мотивирана жалба. След преразглеждане на заявлението му той можеше да получи отговор на въпросите защо е събрал или не тези точки. Направихме и една извадка пред асоциациите, за да се види как е оценявано, как е ранкирано за всичките браншове. В същия ден раздадохме на екипите разглеждането на проектите. От 14 август започнахме изпращанията на т.нар. десетдневки към бенефициентите за уточняващи въпроси, ако имат такива, по проектите. Нашата амбиция е до края на септември-началото на октомври да имаме готовност да приключим с обработката на проектите по подмярка 4.1 и до края на октомври – с договарянето.

- Остава ли предварителната информация, че в края на септември-началото на октомври ще бъде очакваният прием по новата мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, насочена към модернизиране на физическите активи на предприятията, преработващи земеделски продукти, с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива, свързани с къси вериги на доставка?

- В момента се работи по наредбата за прилагането ѝ. По индикативния график, заложен от Министерството, на 1 октомври трябва да имаме прием по 4.2, както и по 4.1 частично за хидромелиоративни съоръжения, които бяха извадени от първия прием по нея. Затова нашата амбиция е да затворим максимално бързо текущия прием по 4.1.

- Много средства ли трябва да вложи един земеделски производител, за да кандидатства с качествен проект, примерно по подмярка 4.1?

- Писането на проекта може да го направи и самият земеделски производител или да го възложи на консултант. Разходите на производителите при подготовката на проектите са основно при ваденето на документи и разрешения за строеж. След това са консултантските разходи, но има информация, че дори и да се плаща нещо в началото, основната част е при одобрение на проекта. Това засяга много от консултантите, които са вложили труд в конкретния случай, но това са взаимоотношения между тях и земеделските производители. Така че разбираемо е и двете страни да искат увеличение на бюджета, но това е ситуацията, програмата е такава.

- Този бюджет от 150 млн. евро на подмярка 4.1 вече категорично ли е за сметка на ПРСР (2014-2020 )?

- Всичко си е по Програмата. Ние стартирахме този прием при изготвяне на наредба в пълен синхрон с вече уточнената ПРСР (2014-2020), изпратена в Брюксел. Тя не претърпя изменения в тази част, така че не се наложи да променяме нещо. Така че наредбата е абсолютно синхронизирана с Програмата и с регламента. Така че бюджетът на 4.1 не е за сметка на националния бюджет.

- Има ли промяна в нагласата и обхвата на инвестиционните намерения на кандидатите по другата дългоочаквана подмярка – 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР (2014-2020 ), за която в рамките на първия приемен период Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), според информация от там, е изготвила безплатно 1 320 проекта на млади фермери?

- Това е втората основна мярка, която отворихме. Тя е с бюджет от 35 млн. евро, като горе-долу той е достатъчен да бъдат договорени около 1 400 заявления на млади фермери. Първите две седмици от отварянето на приема заявленията вървяха много ритмично, но в последните три дни бяха подадени над 1 000. Разбира се, тук НССЗ съдейства в подготовката на проектите, за което има опит от предходния програмен период, и мисля, че поне половината от проектите са подготвени чрез нея. Заявленията са за 2 621 земеделци за подпомагане. Характерното е, че са завишени икономическите единици за подпомагане спрямо предходната година. Завишени са и два пъти след това икономическите единици, които трябва да достигнат на третата, четвъртата и петата година. Проектите са комбинирани с дейност плодове и зеленчуци и животновъдство. Има и много проекти за животновъдство. Затова числото, което ще спомена, надхвърля много броя на проектите. В 2 380 от тях присъства сектор растениевъдство. Открояват се много заявления за инвестиции в овощни градини – около 500 проекта. За черешови насаждения са 320. За открито производство на домати – към 215, за гъби, култивирана кладница – около 140 проекта, и домати оранжерийни – 145, за други зеленчуци – около 140.

- Как изглежда интересът към животновъдния сектор, за който споменахте, че също присъства при младите фермери при старта им в земеделието?

- 1 522 от заявленията на младите фермери са свързани с развитие в животновъдния сектор. Има изненади за мен, като на всяко първенство, както се казва. Около 300 са избрали като старт в агробизнеса си инвестицията в пчелни семейства, което е добре за сектора. Много са застъпени проектите за отглеждането на зайкини майки – над 300 проекта.

- Откъде дойде този малко екзотичен интерес?

- Трудно е да се обясни, но според мен е плод на творческия процес между производител и консултант. В много случаи той се движи по ръба на правилата, но не е най-полезен за Програмата и за развитието на самия бенефициент, но нека да ги видим тези проекти по същество. Има заявления и за млечни крави и биволици – 200 проекта. По-малко са свързани с овцевъдството. Другите проекти на младите фермери, които правят впечатление, са за пъдпъдъци и други птици – над 200 проекта. Така че зайкините майки и пъдпъдъците се наблюдават като хит в проектите по първи прием по подмярка 6.1. Нашите регионални дирекции ще извършат ранкирането и контролите по проектите по 6.1. И тъй като тази мярка е децентрализирана, ще се договаря в отделите на регионалните ни структури.

- Доколко достигна общият размер на заявената по нея субсидия, която очевидно надвишава заложения бюджет?

- Тази мярка отново е с около два пъти повече заявления спрямо бюджета. Общият размер на заявената субсидия за подпомагане по нея надхвърля 65,5 млн. евро. Предполагам, че и 4.2 ще повтори ситуацията с първия прием по 4.1, като свръхинтерес.

- Към коя мярка очаквате най-голям интерес от кандидатите по ПРСР (2014-2020)?

- По всичките ще има интерес. И при следващите приеми ще има не по-малка активност от тази, която наблюдавахме сега. През следващата година предстои отварянето на мерките по т.нар. неземеделски дейности и тук трябва малко да прецизираме. Трябва да се даде приоритет на производството – ако щете работилница, сервиз, сладкарница, бръснарница или нещо такова. Трябва да има производство и заетост, така че хората да са в реална връзка с тези проекти – като някакво инвестиционно намерение, което създава принадена стойност.

- Какво ще се случва с общинските проекти в новия програмен период?

- Те са не по-малко важни и ще трябва да бъдат отворени следващата година. За общинските проекти има специални изисквания, които ще трябва да спазим при тяхното одобрение. За целта трябва да синхронизираме и подобрим изискванията към общините за обществените поръчки, така че да има едни стандартизирани и ясни критерии, по които те да избират изпълнители. Защото нашият настоящ закон позволяваше с т.нар. „икономически най-изгодни оферти“ да се вкарват най-различни критерии. А ние имаме ангажимент при нашите наредби да стандартизираме този процес в съгласуваност с Европейската комисия. Затова отварянето на приемите за общински проекти ще бъде съпътствано от този процес.

- Добър ли е синхронът на работата на ДФ „Земеделие“ с тази на МЗХ по отношение на ПРСР и въбще дейността на двете държавни институции за сектора?

- Синхронът, бих казал, че е добър. Той винаги може да бъде по-добър. И в момента имаме регулярни и последващи срещи с министъра, с водещия мениджмънт за набелязване точно на най-важните цели, включително и анализ на приема по подмярка 4.1 от настоящата ПРСР. Анализирахме трябва ли нещо да се промени по заложените критерии в следващите приеми, трябва ли да се направи промяна в Програмата чрез нотификация на едно или на друго. Поставя се въпросът дали да се намали интензитетът на помощта по някои от браншовете по 4.1. Тук отварям скоба – много малко са проектите, свързани пряко със зърнопроизводството.

- Виждате ли ритмично във времето отварянето на мерките по ПРСР (2014-2020)?

- Разбира се. Изискванията са такива. Не може с един прием да затворим дадена мярка. Трябва да има минимум 2 или 3 приема по нея. Така ще бъде за всяка една мярка. До края на годината е оповестен графикът на отваряне на мерките по Програмата. През октомври-ноември ще трябва с МЗХ да уточним индикативния график за прием през следващата година. Безспорно трябва да отворим общинските мерки. До края на годината те имат да приключват инвестиции за над милиард. Това е големият ни проблем до края на годината, защото той стои пред много бенефициенти. Имаме да разплащаме над 1 милиард лева. Лошото е, че всеки иска, ако може да дойде в последния момент. За нас това е предизвикателство, но създаваме организация и капацитет да успеем да обработим всички плащания.

- Поради какви обстоятелства и причини бихме загубили пари по старата и първа за страната ни ПРСР?

- Ако загубим пари, а това по всяка вероятност ще стане, то ще е не заради това, че не сме обработили плащанията, защото това, което дойде, ние ще го администрираме и платим при спазване на правилата. Ако загубим пари, ще е поради неподадено изпълнение на договорирани проекти.

интервю на Мариела Илиева | сп. АгроКомпас

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker