понеделник, 19 Ноември 2018, 15:59
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
06 Окт 2015 09:47 | Интервюта

Договорирахме над 90% от средствата по Стратегията ни за местно развитие

Венцислав Димитров, изп. директор на МИГ Сливница-Драгоман, за постиженията и поуките по ЛИДЕР

Договорирахме над 90% от средствата по Стратегията ни за местно развитие
Венцислав Димитров
Оцени статията
|

- Г-н Димитров, какво постигна МИГ Сливница-Драгоман през изминалия програмен период – колко проекта бяха изпълнени или още се работи по някои тях след европейското финансиране на Стратегията на местната общност от двете съседни софийски общини?

- Към МИГ Сливница-Драгоман през изминалия програмен период бяха подадени 31 проекта, от които одобрихме 27 и сключихме договори с бенефициенти по мерки от Ос 1 и Ос 3. Липсваха ни такива по Ос 2. Проектите по Ос 1 бяха за модернизация на земеделските стопанства, основно закупуване на земеделска техника, както и един много добър проект по 123 мярка с инвестиция в инсталация за преработка на билки. Известно е, че при нас районът е чист и в него те са в изобилие. Затова проектът е много полезен. Имахме проекти и по 311 мярка, които са за надграждане на земеделското производство или по-точно за неземеделски дейности. Това са най-вече ATВ-та за туристически атракции, както и по 312 мярка, свързани със закупуване на техника за автосервиз и две къщи за гости. През МИГ-а минаха и общинските проекти по 321 и 322 мярка за изграждане на площади, туристически центрове, ремонт на читалищна сграда, подобряване и изграждане на пазари, на които да се излага местно производство. На практика договорирахме над 90% от средствата по Стратегията за местно развитие, които бяха 3 млн. лв. Успяхме да изпълним това, за което кандидатствахме. По този начин вече имаме над 7 реализирани проекта, които са одобрени и разплатени от ДФ „Земеделие“ (Бел. ред.: към 25 юни т.г.) С изпълнението им вече имаме назначени и 7-8 души. Така изпълняваме и част от целите на Стратегията за местно развитие – разкриване на нови работни места, привличане на инвеститори и подобряване условията на живот на местното население.

- В кои сектори са разкритите нови работни места през МИГ Сливница-Драгоман?

- Основно в земеделието и къщите за гости.

- Труден ли беше изборът на проекти, които трябваше да предложите за финансиране и не изпитвате ли угризения за онези, които пренебрегнахте, за да сте в рамките на бюджета?

- Като се връщаме назад и правим преглед на одобрените проекти, мога да ви кажа, че очакванията ни бяха малко по-различни. Ние нямахме много време за анализа и одобрението на проектите, както и подготовка на качествени проекти. Ние просто бързахме да усвоим тези средства. Сроковете ни притискаха и не обръщахме достатъчно внимание на качествените проекти, които ще дадат повече добавена стойност за местното население. Въпреки че по-голямата част бяха с такава насоченост, имаше и проекти, които просто минаха през нашата стратегия и ако имахме по-дълъг срок за решение, за откриване на нови покани и обявяване на нови проекти, това едва ли щеше да се случи. Това го отчитаме като пропуск. Надявам се през настоящия програмен период, ако приемът стартира в приличен срок, да разполагаме с време за оценка на още по-качествени проекти, които да допринесат в по-голяма степен за изпълнение на целите от нашата стратегия.

- Това значи ли, че оценявате изминалия програмен период за приложението на подхода ЛИДЕР в селските ни райони, като закъснял старт, последван от пришпорен ход на изпълнение, което се оказа губещо за много от бенефициентите на ПРСР, които подадоха проектите си през МИГ, загуби до известна степен и изпълнението на самата Стратегия за местно развитие?

- Точно така. Забавеното одобрение, а от там и на отварянето на Стратегията за местно развитие повлия на качеството на подадените проекти. От друга страна, в общи линии успяхме да реализираме нейните цели – към 80% от проектите, които одобрихме, сключиха договори и се осъществиха, работят за посоката и желанията, прокламирани от местната общност в двете общини Сливница и Драгоман.

- А как звучат те като заложена цел в Стратегията ви за местно развитие?

- Основната цел е подобряването на условията за живот и превръщането на територията в едно по-добро място за живеене. На практика това означава подобряване на инфраструктурата, подобряване на естетическия вид на населените места, разкриване на нови работни места, привличане на инвеститори. Това беше водещо в нашата стратегия. Донякъде успяхме да го защитим и в общи линии се справихме с неговото случване.

- Как изглеждаше във времето стартът на проектите по подхода ЛИДЕР в МИГ на двете сродни като даденост и интереси на местните хора общини Сливница и Драгоман?

- Прием на заявления по три от мерките на Стратегията за местно развитие на Местна инициативна група Сливница-Драгоман започна в последния ден на април през 2013 г. и до средата на юни се подаваха проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, с общ разполагаем индикативен бюджет за поканата в размер на 150 000 лв., по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ с бюджет – 330 000 лв. и по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с общ разполагаем индикативен бюджет в размер над 250 хил. лв.

- Защо голяма част от хората по места се активизираха толкова много да кандидатстват по ПРСР с проекти през МИГ, надхвърляйки до 130-150% финансовия им ресурс за тази цел? По-лесно случващи се, по-ефективни или с по-голямо бъдеще са тези проекти на хора, неуспели в индивидуалното си кандидатстване по Програмата?

- Мога да отговоря на този въпрос в два аспекта. Първо, смятам, че появилият се интерес за подаване на проекти през МИГ е и заради това, че парите по националната програма свършиха. Поради забавянето в реализацията на проектите по ЛИДЕР остана ресурс, особено по 121 мярка, за която парите по националната програма отдавна бяха свършили. И тези, които не можаха да се възползват с проект по нея, кандидатствайки директно във фонд „Земеделие“, се устремиха да го направят през МИГ-а. Другият аспект е, че хората през ЛИДЕР видяха, че имат реален достъп до европейските пари, тъй като много от тях се страхуваха да кандидатстват. Ние направихме разяснителни и информационни кампании, след които те разбираха, че има смисъл, защото кандидатствайки през МИГ-а, конкуренцията на проектите им ще бъде по-малка, защото се конкурират само с такива от територията на съответния МИГ. Тогава се видя, че наистина тези пари са реални средства, които могат да стигнат до съответните хора, които имат нужда от тях. Имаше и такива, които не се престрашиха да кандидатстват по ЛИДЕР, но като видяха,  че други закупиха техника и изпълниха одобрените им през МИГ проекти, вече са сред силно желаещите да го сторят през настоящия програмен период. Надявам се в него конкуренцията между кандидатите по ПРСР през МИГ на съответната ѝ територия да е още по-голяма, тъй като се видя, че това е един достъпен път към европейските пари.

- При такава активност на проекти по ПРСР към МИГ, тя на практика се превръща в мини Държавен фонд „Земеделие“ в оценяването им. Но на практика пътят им към Фонда продължава за финално одобрение и сключване на договор с него. Как се разви този процес, за чието забавяне през изтеклия програмен период алармирахте миналата година в интервю пред „АгроКомпас“?

- Забавеното одобрение на проектите от ДФЗ беше първата грешка. Случваше се така, че ние успявахме да се справим в срок и имахме случаи, когато одобрявахме проектите в рамките на месец-два, но след това одобряването им от Фонда и сключването на договорите за тях с институцията траеше по 8 до 10 месеца. Имаше и по-фрапантни случаи на забавяне на проекти с година-година и нещо. В МИГ имаме опит и няма да допуснем такъв процес на протакането им във времето, защото той демотивира бенефициентите и компрометира европейското финансиране за родното земеделие. Като пропуск отчитаме и това, че в самата стратегия бяхме заложили неща, които предопределяха тромавата процедура при одобрението на проектите. Надеждата ни е сега с новата стратегия и новите правила за това да избегнем подобен негатив. Целта е да подобрим тези неща и да изчистим грешките си от първия програмен период. А колкото до ДФЗ, институцията започна да работи съгласно сроковете, които залегнаха в новите наредби. Последните касаят както разходите на МИГ, така и договорирането на проектите и разходите на бенефициентите. Но защо трябваше да чакаме да дойде края на периода, да ни натиснат сроковете и тогава да започнем да работим по-ефективно. Излишно беше напрежението, заложено в началото, заради мудността и забавянето, за което споменах. До голяма степен благодарение на Управляващия орган на ПРСР, който направи всичко възможно да се извършат промени в нормативната база, стигнахме до успешното прилагане на подхода ЛИДЕР у нас. Реалистично е да отчетем, че ако не бяха променени сроковете и ако това не беше съгласувано с Европейската комисия, по-голямата част от парите, които ни бяха отпуснати по ЛИДЕР, щяха да бъдат загубени.

- Сега как изглеждат сроковете по изпълнението и разплащането на проектите по ПРСР (2007-2013), минали през МИГ?

- За по-голямата част от проектите, които са за закупуване на техника, срокът е до края на м. юни, с удължаване на някои от тях до края на м. юли, за тези, които са по Стратегията за местно развитие, срокът за изпълнение е до 15 септември т.г. Дотогава трябва да са приключени, разплатени, да са подадени заявките за плащане в ДФЗ и от там до края на годината да бъдат възстановени средствата на кандидатите.

Интервю на Мариела Илиева

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker