сряда, 21 Ноември 2018, 04:03
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
16 Окт 2015 11:14 | Интервюта

Развъждането на дивеч през погледа на науката

Гл. ас. Евгени Райчев, Катедра „Дивечовъдство и зайцевъдство“, Тракийския университет

Развъждането на дивеч през погледа на науката
Гл. ас. Евгени Райчев
Оцени статията
|

- Може ли да се печели от дивечовъдство в България?

В дивечовъдството има две направления. Едното е развъждане на дивеч за трофеи, това са еленовите и муфлоновите стопанства. Другото направление в дивечовъдството е развъждането на животни с ценни кожи, то тепърва прохожда в България. Макар, че през социализма имахме традиции при животните с ценни кожи. Що се отнася до волиерното дивечовъдство, това са заградените ловни стопанства, арендованите територии по нашите планини. Можем да кажем, че то набира скорост и много чужденци започват да идват в България на ловен туризъм. Дори и наши по-богати бизнесмени също отиват на лов, отстрелват трофеи. Това е целта на дивечовъдството в момента. Ловните дружини, където се отглежда дребен дивеч също развиват един вид дивечовъдство. Те подхранват дивеча, борят се с хищниците, създават ловни просеки и дивечови ниви.

- Променя ли се вида на дивечовия състав на животните в България? Какви нови видове се срещат по българските ниви и гори?

Общо взето съставът на животните не се променя. Защото е много трудно да бъде аклиматизиран нов вид. По-скоро се въздейства върху местната фауна като се акцентира върху елени, благородни елени, лопатари, муфлони, тези, които ги е имало досега. Търсят се от чужденците, заради трофеите. Не можем да кажем, че се променя фауната в момента, по-скоро някои от видовете намаляват, което е смущаващо. Те изискват повече грижи, но като цяло фауната е същата.

- Реклиматизират бизони в Родопите, както вие казахте. Това екзотично животно ли е или е било част от българската фауна?

Там имаме аклиматизация. Това е, когато един животински вид се внася за първи път в България. Тоест той естественото не е съществувал на нашата територия. Реклиматизация имаме на много места, на благородния елен, на дивата свиня. Когато от едно ловно стопанство животните се преместват в друго ловно стопанство с цел опресняване на кръвта например или с цел засилване на дивечовия запас.

- Какви редки и интересни екземпляри можем да срещнем у нас?

Еленът лопатар е много красиво животно, което не се бои от човека. Може да се отглежда при голяма гъстота. Това вече зависи от гледната точка и вкуса на хората, но за екзотични животни чак не можем да говорим.

- Кои са най-застрашените дивечови животни, които популации намаляват?

Намалява определено популацията на дивата свиня. Макар, че тя има възможност за бързо възстановяване. Намалява популацията на благородния елен, който си е типичен местен вид. Сега обаче през последните години започнаха да го подхранват на големи територии, които концесионерите взеха. Има надежда за тях. Започнаха да ги опазват от бракониери. Но това е двустранен процес, от една страна ги опазваме, увеличаваме тяхната популация, с цел да има животни за обстрел. От друга страна неразбирането на биотехническите мероприятия, силното бракониерство намалява тяхната численост, процесът е двупосочен.

- Какви дивечови животни с ценни кожи се отглеждат във фермите? Каква история има страната ни в това отношение, по-специално норките?

В България е имало няколко ферми за норки – в Костинброд, в Перущица имаше голяма държавна норкоферма. Имало е общо четири ферми по време на социализма. Така че ние имаме определени традиции в развъждането на норки. Също имаме и традиции в развъждането на нутрии. През 70-те и 80-те години държавата стимулираше хората, които отглеждат нутрии, но за жалост не изкупи кожите и по този начин ликвидира това производство. Така че ние имаме традиции в клетъчното дивечовъдство и сега те започват да се възраждат отново. Някои екстремни еколози протестират против това, но те не могат да разберат, че това вече не са диви животни. Това са клетъчни популации, които са по пътя на одомашняването, те са почти селскостопански животни. Тези животни преди около 100-120 години, например норките са хванати от природата в Америка. Това е американската норка и след това са започнали развъждането им изцяло в клетъчни условия като са спрели улавянето от природата повторно. И така се е създала една голяма популация от клетъчни норки, в която има много цветни мутации. Те не съществуват в природата. Тези животни са селекционирани с по-спокоен темперамент, за да могат да бъдат отглеждани в малки пространства и се чувстват комфортно там. Когато една клетъчна норка избяга, тя бяга по клетките, в халето и след това се връща в своята отворена клетка. Същото се случва и със сребристо черните лисици. Но хората не могат да разберат, че това не са диви животни вече, а са селскостопански животни, като овцете, говедата, птиците.

- В момента норките ли са най-популярните за отглеждане?

В момента в световен мащаб норковъдството е най-силно развито, защото техните кожи се ценят най-много. Те са с къс, лъскав и равен косъм. Най-непретенциозни към условия на отглеждане са. Издържат и на топъл климат и на студ, отглеждат ги в Скандинавските страни, в Норвегия. Най-устойчиви са към заболявания. Затова хората предпочитат норки, най-лесно се гледат в малки преносими клетки. Фермерът лесно може да пренася клетките. Подходящи са за семеен бизнес.

- Какво е развитието на дивечовъдството в близките години?

Като цяло двете области в дивечовъдството, за които споменах се развиват и това е добре. Има шансове да вървят и по-нагоре.

Автор: Мирослав Павлов

Видеоматериал вижте в предаването Агротема по телевизия Агро ТВ...

 

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker