сряда, 21 Ноември 2018, 03:22
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
26 Ное 2015 10:22 | Интервюта

Три каракачански породи опазва Сдружение Семпервива

Атила Седефчев - Център за редки породи, с. Влахи

Три каракачански породи опазва Сдружение Семпервива
Атила Седефчев
Оцени статията
|

- Г-н Седефчев, каква беше първопричината за създаването на Центъра за редки породи в с. Влахи?

- Нашата история тръгва от там, че ние стартирахме проекти за съхранение на застрашени от изчезване стари български породи.

Проектът първоначално започна с три породи на каракачаните: каракачанска овца, каракачански кон и каракачанско куче, като идеята беше тези породи отново да се възвърнат и да може да се видят на едно място. Защото ако каракачанското куче все още се виждаше в края на 90-те години тук-там, овцата беше на тотално западане заради многото безразборни кръстоски, а за каракачанския кон официалното мнение беше, че е изчезнал. Така че идеята беше да ги възродим, да покажем, че още ги има. Дейностите стартираха през 1999 година. По-късно, във вече оформилия се Център за редки породи прибавихме още две нови породи кози. Там също е специфична дейността, защото никой не се беше занимавал с породите кози, нямаше никакъв интерес от научните среди до момента. Фактически ние описахме вече съществуващи породи. Фокусът при нас в Центъра е върху калоферската дългокосместа коза, която като външен вид, като окосмяване смело може да се каже, че е най-дългокосместата коза в Европа. И това уникално животно беше съхранено в Центъра за редки породи. Започвахме през 2004 година, пак само с няколко животни. Това е специфичното, че ние нашите стада ги събираме животно по животно, от планински махали, от къде ли не.

- Какъв е резултатът сега, след 15 години работа на центъра?

- Сега, след 15 години в центъра има 650 каракачански овце, от стария тип. Наблягам на това, защото според официални данни породата е с близо 10 000 животни, но поне две трети от тези животни абсолютно не отговарят на типа. Нашата идея беше и все още е да се съхранява оригиналния тип. С калоферската коза е подобно положението. В момента имаме 250 животни, а общата популация в страната е около 2 000 животни.

- Фокусът на работата в Центъра е върху животните. Какво място заема производството на сирената, с които участвате в изложения у нас и в чужбина?

- Производството на сирена е една допълнителна дейност- от една страна - да подпомогне самото опазване на стадата в Центъра, а от друга - идеята е да популяризираме специфични продукти от тези породи, с което да подпомогнем популяризацията и на самите породи. Ако хората започнат да отглеждат тези породи и започнат да правят тези специфични сирена, ще има някаква устойчивост за съхранението на самата порода. Защото ако се разчита само на субсидиите, които в момента се дават, това е много нестабилен източник на средства, поради причината, че има едни лимити. Лимитът е 10 000 бройки животни. Ако популацията на дадена порода ги надмине, тази порода ще бъде извадена от подпомагане. Логично е да се предположи, че ако една порода наброява повече от 10 хиляди бройки, тя трябва да има своето функционално използване, било за храна ила за други неща. Казвам други неща, защото основното използавне на дългокосместата калоферска коза е за кожи за изработката на кукерски костюми. Стремежът на хората да направят все по-хубави и ефектни костюми е съхранил породата и ще я съхрани, докато го има този интерес. Това е една симбиоза между използването на породата и нейното съхранение.

Автор: Валери Станев

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker