понеделник, 19 Ноември 2018, 16:03
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
14 Сеп 2016 13:01 | Интервюта

Как да станем конкурентоспособни е основният въпрос

Десислава Танева, министър на земеделието и храните

Как да станем конкурентоспособни е основният въпрос
Оцени статията
|

- Г-жо Танева, мнозинството производители от многоликите сектори на земеделието и храните у нас изпращат лятото с преобладаващо удовлетворение след направените от екипа Ви промени в обвързаната подкрепа за секторите животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, други са с опасения за загуби в резултат на лоши климатични условия и ниски изкупни цени, а трети - с резервирано отношение към ПРСР (2014-2020) от невъзможността да се възползват от евросредства за проектите си. Като буфер на всичко това, какви са изводите и решенията Ви за възможния, желан и прокламиран баланс на провежданата политика в българското селско стопанство?

- Не е възможно да има удовлетвореност у всички сектори. Земеделието е с многообразно производство. Преминало e с напредък при отделен тип култури през различни етапи на развитие след 90-те години, когато се сменя формата на управление. За мен е важно да е ясна за всички целта, която трябва да постигнем, използвайки и прилагайки Общата селскостопанска политика (ОСП), като пълноправен член на ЕС. Това е много важно, защото знаейки какво търсим, можем да даваме обективна оценка на това дали инструментариумът е адекватен. А ние търсим създаване на конкурентоспособно устойчиво земеделие, осигурявайки съответната заетост в селските райони. Затова, ползвайки този ресурс, не можем да адмирираме създаването на временни земеделски производства, които след намаляване на този ресурс, след промяна на формата на подкрепа на земеделието, биха свършили. Защото, ако това се случи, би означавало, че ние грешно сме изхарчили едни пари, за да не употребя по-силен израз, и не сме използвали ефективно средствата, за да създадем едно устойчиво конкурентоспособно земеделие. В този смисъл бяха и направените промени в обвързаната подкрепа. Към момента положението ни се изразява в това, че България има дебалансирано земеделие с изключителен превес и монопол на ползването на земеделския ресурс от зърнопроизводството. В същото време обаче България има зърнопроизводство, което като конкурентоспособен сектор е на световно ниво. Независимо от пазарната флуктуация, предвид кризата и политическата ситуация в този сектор, който тази година отбелязва рекордно ниски цени, ние трябва да сме напълно наясно и с национално самочувствие и гордост от това, че България и българските земеделски производители, опериращи в този сектор, произвеждат и генерират средни добиви от декар, такива, каквито са в най-добрите земеделски страни в Европа и света. Това означава, че имаме създадена устойчива земеделска общност в областта на зърнопроизводството и оттук нататък трябва съпоставима политика, за да не нарушим конкурентоспособността на общия пазар в Европа, както и в трети страни. Секторът е изключително пазарен, цената на зърното се формира изключително по пазарни механизми. Мониторингът й по световните борси и при всеки вече е въпрос на добро мениджърско решение по отношение управлението на запаси след добива му в момента на продажба.

- Каква е конкретната роля на промените в обвързаната подкрепа за преодоляване негативите на това, по думите Ви, „дебалансирано земеделие“?

- Инструментариумът на промените в обвързаната подкрепа цели да възстанови баланса в сектора, така, както е записано в нашата управленска програма, с която сме получили вота на доверие да управляваме, в частност и българското земеделие. Самите промени бяха направени след публично представен икономически анализ на ефектите от досегашния начин на подпомагане. И веднага давам пример с тикви и орехи. Целим ли ние да създадем производства, които са създадени само и единствено заради субсидиите, и след като спрат, ще спре и това производство? Категорично не. България влиза последните пет години преди 2014 г. в новия програмен период с производство на тикви върху 62 хектара, а заявените в тази кампания са 13 хиляди хектара. Това нормално ли е, питам аз. Не, не е нормално и не можем по този начин да прилагаме мерките. С орехите е абсолютно същото. Тази субсидия трябва да подкрепи дохода на земеделските производители, а за чувствителните сектори, които единствено могат да са в обхвата на тази обвързана подкрепа, да достигнем най-високите си стойности, които сме били, за които имаме перспектива да се развиват и осигуряват съответна заетост. Смятам, че избрахме изключително справедлив подход при определяне промените в обвързаната подкрепа и тяхното актуализиране. Избрахме обхват и на плодове, и на зеленчуци, групирани в по две групи, за да има относително еднакво влияние на обвързаната подкрепа, и те да са във видове производства с перспектива и да имат шанса да станат пазарноустойчиви. Някои от тях са. Веднага давам пример с малините, на които обвързаната подкрепа влияе значително по-малко върху производството и развитието им, отколкото примерно при череши, праскови, кайсии – също основни култури в България, каквито е имала, има и трябва да има. Същият пример бих дала с доматите и краставиците, където би могъл да се насочи полагащият им се ресурс, изтекъл към тиквата. Точно затова направихме и промените. В този смисъл ефектът от прилагането на новата обвързана подкрепа, който очакваме, е подкрепа на пазарно устойчивите и рагламентиращо работещи производства. За тази цел въведохме и много принципни условия за плащането, като конкурентоспособност и устойчивост на производителите, които ще останат да работят ефективно земеделие. А това може да стане като ползват нови технологии и работят с оптимални разходи, а не да правим земеделие, за да получаваме субсидиите. Последното е най-грешният подход. И до ден-днешен най-неприятно чувство изпитвам, когато ми се зададе въпрос: „Какво да произвеждам, за да взема някоя субсидия?“ А за да влезеш в земеделието, трябва да го сториш с идеята, че можеш да произведеш добър продукт, че можеш да го направиш по-добре от другите, че имаш пазар за този продукт и че имаш експертиза и познание за този вид продукти и производство.

- Хората вече разбират всичко това и мнозина вече са съгласни с него, но не трябваше ли да им кажете тези азбучни истини доста по-рано, за да не грешат?

- Аз избягвам да анализирам предходните мандати и политики. За мен е важно да сме се поучили от грешките и да се опитаме да наваксаме във времето, което ни остава.

- И да бъдат елиминирани проблемите, което вероятно ще се случи с промените в обвързаната подкрепа, подкрепени от всички сектори.

- Да, защото са направени обективно и без аз да го кажа като решения, а само гледайки анализа, след който те се набиват сами. И защото са взети по публичен, прозрачен начин, при който е ясна и целта на тази подкрепа. А за нея вече анализирахме каква е. Аз, разбира се, получих и писма с протест срещу промените и за тикви, и за орехи. Важно е всички, които имаме достъп до изяви и медии, да осъзнаваме отговорността, която всеки от нас носи, ползвайки тази публична трибуна да обучава гражданското общество да бъде в негова полза. Никому не са нужни грешни послания, които нямат никаква връзка с реалността, защото после се сърдим на избора и поведението на обществото. То е такова, каквото се формира в средата, в която живее. Облъчвайки го с лъжи с различни цели, не можеш да очакваш адекватната му преценка. Министерството на земеделието и храните винаги е отворено и аз винаги съм апелирала да се задават въпроси и да се консултират факти и решения от политиката му преди да се интерпретират и разгласяват по някакъв начин, често отвеждащи ги в неясна или невярна посока. Нужно е да си общуваме, базирайки се на фактология и реални данни, за да може обществото, засегнато от нашите политики, да взема правилни и информирани решения. Всичко останало е ползване на манипулацията в нечий интерес. И затова ни е толкова краткотрайно всичко. Аз винаги заявявам, че можем да обясним всяка наша политика и всяко действие, не заемайки позиция на обидена или сърдита страна в диалога или спора по даден проблем.

- Какъв е ефектът от прилаганата досега обвързана подкрепа?

- Ефектът от приложената досега у нас обвързана подкрепа е безспорен с позитивния си резултат. Налице е увеличение във всеки един от секторите в обхвата на нейното прилагане. Включително и в животновъдството имаме 10% общо увеличение на кравите, като единственото намаление е в категорията млечно говедовъдство, което не е под селекционен контрол. Много е важно да отбележа, защото дори и млечното говедовъдство под селекционен контрол бележи ръст. При овцете и козите майки увеличението е с близо 16%, като в различните категории то е различно, но отново най-голямо е в категориите под селекционен котрол. Говоря за средни стойности, като цяло за поголовието и увеличение втора година. Тоест, това е тенденция и на практика е обоснована от обвързаната подкрепа. Разбира се, анализът й показа изкривявания, които махнахме с направените промени.

- Какъв е механизмът, с който модулираната ставка на подкрепа и в животновъдството, и в растениевъдството ще отрази влиянието на големината на стопанството върху получавания размер стимулиращо производството му плащане?

- Въвеждаме за първи път модулирана ставка или философията на преразпределително плащане, т.е. отчетохме икономията на мащаба и основната и по-висока ставка се дава до среден размер стопанство. Оттам нататък големината и обемът следва да водят след себе си индустриализация, което означава значително по-ниски разходи и разбира се не в същата степен необходимост от обвързаната подкрепа, за да си пазарноустойчив. Така ще подкрепим средните стопанства да станат пазарноустойчиви.

- Очаквате ли някаква съпротива за налагащата се по тази линия отчетност?

- Не, дори ще благодаря на представителите на цялата земеделска общност у нас, които въпреки факта, че това в различна степен пряко финансово ги засяга, са узрели, че трябва да вървим към изсветляване на сектора, за да не се нарушава пазарът и равнопоставеността. Все пак ДДС-то е един значителен процент и всеки, който работи в сивия сектор, за съжаление получава едно значително предимство. Затова всички застанаха зад тази необходимост. Разбира се, едно е да говориш, друго е да го приложиш. Получихме и доста негативни становища това да не се въвежда, но навсякъде, където няма фактура, отново сме въвели критерий, така че да изсветлим сектора. При плодовете и зеленчуците положението е такова, че над 50% са площите, заявени за подпомагане, при зеленчуците, заради тиквите, са над 100%.

- Според Вас, може ли ОСП да гарантира, че фермерите в Общността произвеждат това, което е нужно на пазара, и същевременно да им предостави защитни механизми за предотвратяване разрушаването на цели сектори от производството, в резултат на икономически, здравни или свързани с времето кризи?

- Мога да кажа, че ОСП е гарант за земеделската общност в посока нейното развитие и повишаване на конкурентоспособността, но не и че тя е 100-процентова гаранция за всеки, който е решил да прави земеделие. Категорично това не е така и не трябва да бъде така. За мен ОСП към момента страда от прекалено висока социална насоченост, прекалено влияние и тежест на критерия подкрепа на доходите, без да се съобразява с конкурентоспособността на земеделския производител. Субсидирането може да бъде давано по различни механизми. Земеделието се субсидира навсякъде по света. Няма нито една развита държава, която да не прави това. Важно е обаче как го извършва. Ние трябва да гледаме на този процес с по-дълга перспектива и някак си по-глобално и стратегически. И ето в момента сме на прага или в разгара, или във финала, (в зависимост от конкретното споразумение) на търговски споразумения между ЕС и трети страни. Такива са TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership - Трансатлантическа търговия и инвестиции и партньорство), МЕРКОСУР (най-голямото междудържавно обединение в континента Южна Америка, включващо 250 милиона от населението и повече от 75% от общия му БВП) и някои от вече приключилите със Северна Африка и Южна Африка. Всичко това поставя на дневен ред въпроса дали невероятните средства за субсидиране на земеделие, които ЕС отделя от бюджета си (над 40%, въпреки намалението в новия програмен период), се дават по най-ефективния начин и дали те са постигнали развито конкурентоспособно земеделие, така че ето сега, в търговските преговори, европейският земеделски производител да няма въпроси и проблеми във връзка с пазарната си устойчивост, когато в една или друга степен тези пазари станат по-свободни. В този смисъл ОСП е основна политика на ЕС, но категорично смятам, че има необходимост от промени в посока засилване влиянието на критерия конкурентоспособност в инструментариума на прилагане на тази политика. Обвързаната подкрепа е много добро решение. За мен, ако този процент, обвързан с подкрепа е по-висок от общия пакет, би било по-добре. В ОСП ресурсът и бюджетът, който подкрепя земеделската общност, трябва да се раздели в две посоки. Да, едната е с по-висока социална тежест. Това е заетостта в селските райони. Защото ние няма как примерно в район, като Родопите, при планинското животновъдство да търсим конкурентоспособност, която търсим на млякото, като такова, по отношение на търговията. Това обаче е една много по-малка част от общите земеделски проблеми. Основната част е как да станем конкурентоспособни. ОСП не гарантира и не трябва да гарантира възможността всеки, който иска да работи, да прави това, защото разликата в себестойностите или в ефективността е в пъти между отделните земеделски оператори. В този смисъл промени в посоките, които изразих, биха били много полезни. Разбира се, за това може да се говори след 2020 г. Към момента възможните, които бяха за 2017 г., ги направихме с това разбиране – да подкрепим пазарната ориентация устойчивост и земеделието като бизнес, а не земеделие заради субсидии. Последното е една грешна политика и изкривявания, които са получени и в други посоки. За мерите, пасищата и ливадите мога да разказвам много – какъв процент от тези милиони евра отиваха, за да косиш само едни постоянно затревени площи и да продаваш само слама. Аз пътувам много из страната, но цифрите говорят най-добре и когато приключим дадена кампания и направим анализ на всичко, решенията излизат от само себе си.

- В условия на най-голямата криза за последните 10 години в млечния сектор на Общността, да очакват ли българските млекопроизводители една по-ефективна помощ за фермите си по линия на новия финансов пакет от 500 милиона евро, с който ЕК подкрепя държавите членки, след като миналогодишното подпомагане не успя да стопира спада в цените на млякото?

- Млекопроизводството е сектор, който за съжаление все още не може да излезе от кризата. Важно е да знаем, че излизането от кризата в млечния сектор в България зависи от това Европа да излезе от тази криза. Ние сме на общия европейски пазар. Новият пакет от 500 млн. евро е с малко по-различна философия от първия, който на практика закрепи за 2-3 месеца пазара и беше с много краткосрочен ефект. При новия пакет 150 млн. евро от ресурса му ще бъдат разпределени по искане на самите земеделски производители от която и да е страна членка на ЕС, за да преструктурира производството си, което на практика ще е прекратяване на млечното производство. Останалите 350 млн. евро бяха разпределени в нови национални пакети. Тук все пак държа да отбележа, че България получи 5,8 милиона евро пакет, който представлява 1,7% от общия пакет, при условие, че като страна членка произвеждаме 0,33% от суровото мляко в ЕС. В този смисъл националният ни интерес е много добре защитен. По-добре защитен е дори от варианта му при предходния пакет. По относителните влияния в националния пакет спрямо общия той е по-висок с 30% от миналогодишния. Очакваме през настоящия месец септември Комисията да излезе със законодателно решение относно условията, при които националните пакети следва да бъдат разпределени. След него ще вземем веднага рeшение как да бъде разпределен този пакет. При първия европейски пакет, от който бяха разпределени средствата от 6 млн. евро, ние доплатихме още толкова от националния бюджет, като подкрепа на родните млекопроизводители.

- В какво се изразяват прокламираните структурни промени в млечния сектор, целящи възстановяване на баланса между производството и потреблението, а от тук и цената на млякото?

- Пакетът от 350 млн. евро няма условие на прекратяване на производството на мляко. Единствено пакетът от 150 млн. евро, при който няма национални пакети, исканията ще са директно от самите млекопроизводители, че ще прекратят дейността си и ще се пренесочат към друго производство. Кризата с млякото е вече втора година. Тенденциите, наблюдавани у нас, се състоят в това, че част от млекопроизводителите преструктурираха дейността си в месодайното направление в отглеждането на говеда. Трябва да отчитаме и факта, че млякото, което произвеждат една част от млечните ферми в България, не отговаря на изискванията на ЕС и ние ползваме възможността, която европейският регламент ни дава това мляко да има възможност да се изкупува и да бъде преработвано в млечни продукти с по-дълъг срок на зреене. Това също е един от факторите, които освен кризата е провокирал подобни стопанства да се преструктурират в месодайното направление. Отчетохме такава тенденция тази година. Към момента пазарните анализи на сектор мляко в Европа и света не са обнадеждаващи относно стабилизиране на цените или възстановяването им на нива, които удовлетворяват земеделските производители. Това говори, че преструктурирането вероятно ще продължи в близките месеци до края на тази година. Следва да отчетем обаче, че страни, като Австралия, Нова Зеландия, които са били нетни износителки на сухо мляко - световно търгуемият продукт, тъй като срокът му на съхранение е твърде дълъг, чувствително намалиха производствата си. Някой от тях за първа година няма да отчетат растеж. Така че всяка от страните в света, в които това е основно и структуроопределящо в земеделието им производство, търпи промени в посока надолу.

- Каква и на какъв етап е визията с проекта за Кодекса за земята и промените в земеползването у нас?

- Първо, това е голямо професионално предизвикателство, което е една изключителна необходимост за устойчивото развитие на земеделието в България. Пак казвам - няма да се връщам назад към грешките, важното е да сме се поучили от тях и да знаем накъде вървим. Това е една много тежка задача. Изпълняваме я с летния работен график с амбицията в края на тази година да излезем с работен вариант, който да мине през едно широко обществено обсъждане в работни групи с всички заинтересовани страни и догодина, живот и здраве, да тръгнем към процедирането му. Тук не говорим за промени сами по себе си. Примерно, основният Закон за ползването на собствеността и земеделските земи годишно, може би средно от 2 до 3 пъти се променя. Тук говорим за един акт, който е много по-задълбочен, за една реформа, много по-всеобхватна, за едно различно отношение към земеделската земя. Това е отношение, което следва да бъде облечено в правила на функциониране, гарантиращи запазването на земята като природен ресурс. А то е при ползването му за земеделски нужди с характеристики и начин, който гарантира ефективността на съответното земеделско производство. Става въпрос за функционирането му по начин, който е равнопоставен с функционирането на тези обществени отношения в останалите страни и членки на ЕС, и съседни, така че да бъдем равнопоставени и от гледна точка на инвестиционния интерес, който има към земеделската земя. Извън общата концепция и философия, която ще бъде приложена в този законодателен кодифициран акт, в детайла, можем да кажем, че в момента съществуват изключително много несинхронизирани текстове, различна съдебна практика. Всичко това в хода на този законодателен процес, който е много специфичен правен детайл, ще бъде изчистено.

- Законът за земята е емблема с броя на поправките си за българското законодателство.

- Да не говорим, че е приет първоначално със съвсем други функции - реституционни, които са приключили, а в момента нуждите са съвсем други и всичко се е решавало на пожар в зависимост от проблемите, които възникнат в това министерство по отношение на земеделието. Днес сме видели проблем - вкарваме една алинея, след 5 месеца нов – още една, без концептуално да е приложено като философия накъде да се върви. Направени са и полезни неща. Твърдя най-отговорно, че промяната по отношение вкарване на института на споразуменията по чл. 37 в, които винаги са били предмет на много ожесточен спор между отделни юристи, за българското земеделие е нещо много необходимо. На практика това елиминира спъването на ефективността на земеделското производство от разпокъсаността на земята. България от всички страни в света е държавата с най-разпокъсаната поземлена собственост - 5,5 дка среден размер. Имаме задълбочен анализ на поземленото законодателство, като история у нас и в останалите страни членки в ЕС. Там са дерогирани норми на други закони, като Закона за наследството, така че да не се допуска разкъсване на поземлената собственост, за да може да се стимулира ефективно земеделско производство. То произвежда храна, при което веднага говорим, че е свързано с националната и политическа сигурност на съответната страна и при свободния пазар, а при глобализацията на търговията гарантира пазарна устойчивост и ефективност на земеделския оператор в тази страна, спрямо останалите. Много аспекти имат поземлените отношения. Те касаят и национална сигурност и интерес. А в аспекта на глобализацията на търговията, на производството, на инвестициите в света, това придобива все по-голямо значение. У нас се случва така, че стъпвайки на Конституцията за неприкосновеността на частната собственост, често стигаме до абсурди, извращения. Земята си е негова и едва ли не собственикът, ако иска, ще си направи змиярник в центъра на един масив. В България трябва да осъзнаем, че неприкосвеността на частната собственост е и обществена отговорност. Така е по целия свят. Никой няма да те остави в развита държава да имаш земя и тя да не се работи, да имаш сграда паметник на културата и да не я поддържаш като паметник на културата. Ние трябва да осъзнаем това и ако законодателствата имат бели петна, трябва да се изчистят и да се вкарат в задължение. Собствеността е неприкосновена, но тя е и отговорност, а земеделската земя е и национален, и световен ресурс и нейното предназначение е производство на храни за осигуряване прехраната на населението. И това е отговорност на всеки собственик на тази земя. А при нас отново се получи едно изкривяване. Това с тютюневите складове и тютюневия град в Пловдив какво е? Посегателство върху националната ни история, ако щете, и може би е еманация на извращението, за което говорим. В развитите демокрации отговорността, която произтича от правото на собственост, е приета от всеки гражданин, априори затова, че ти си се родил в тази държава, живееш в тази държава и работиш в тази държава. И ако живееш в Париж, който като цяло е паметник на културата, данъкът ти наследство е 40%, за да има увереност, че си в състояние да го поддържаш като паметник на културата. А у нас казваме, това е моя собственост и аз ще правя с нея каквото си искам. Липсва ни манталитет на обществена отговорност към средата, в която живеем. Богати държави от пустинята правят земя за обработване, а у нас собственикът казва тя е моя и аз гледам върху нея змии и ние нямаме инструмент това да го предотвратим и да му повлияем. Това не е нормално. Демокрацията означава отговорност, която не се разбра в тези 25 години.

- Очевидно бюджетът и на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) ще бъде няколкократно по-малък от средствата за заявените проекти по нея, както се случи и с вече отворени мерки от Програмата досега. Неизбежно многото проекти се оказаха проблем за нормалното й функциониране. Как ще се преодолее това?

- Ще повторя думата, която употребихте – неизбежно. Да неизбежно е до края на програмния период, в който ще приключим с ПРСР (2014-2020) интересът да бъде голям по бизнес мерките и бюджетите, определени за тях. Вероятно и за общинските мерки ще е така поради много причини. Първо – натрупан административен капацитет и в самата земеделска общност от предния програмен период. Второ – развитие на самия земеделски сектор и трето – интересът от много инвеститори предприемачи извън земеделието, предвид наличието на субсидиите да влязат в него, без да имат земеделска експертиза. Наистина интересът беше повече от това, което съм предполагала, но това е и работещ сектор, и работеща програма и следва да се отчетат тези фактори, които предопределят, че инвестиционният интерес ще е до края на прилагането на Програмата с възможностите на нейния бюджет. Какво направихме? При мярка 4.1 първият прием е на практика договориран. Там имаше и отказани проекти и отхвърлени проекти. Отказани по желание има минимално и ако бяхме в началото на 19% удовлетвореност преди разглеждането им, при контрактуването им в момента сме на 25%. Общият брой на проектите по всички приеми, които минахме, е над 60 000 проекта. Наистина огромен интерес. Как продължаваме? По бизнес мерките приключихме с първия прием. Интересът е между 3 и 4 пъти и половина по-голям от техния бюджет. След всеки прием и контрактуването му и при 4.1 и 4.2 сме направили обстоен анализ за критериите за ранкинга, екстрапулация при различни модели на интензитети на таван и сме взели съответните решения по отношение на промени на тези правила - намаление на максималния таван на проекта (мярка 4.1), намаление на интензитет, допустими разходи, референтни стойности на тези разходи. Това следва да се отрази във вторите приеми, които предстоят и да има една значително по-висоска удовлетвореност. Това е, което можем да направим, и разбира се - да дадем предимство на земеделските стопани, които са влезли вече в този сектор. Това е нормално. По този план продължаваме.

По мярка 4.1 в началото на октомври предстои втори прием с целия остатъчен бюджет. Това ще направим и с 4.2, като анализът по нея ще бъде есента и там също има предложения за промени. Правилата и при 4.2 ще претърпят промени, като ще използваме вече правото си за следваща нотификация, което е за 2017 г., и още януари ще го инициираме. След като получим неформалното одобрение от ЕК ще пуснем втория прием с целия остатъчен бюджет. Разбира се, с цел много по-добро управление и навреме, тъй като има и проектна готовност, има и интерес, има необходимост за бизнеса. И за да не отлагаме тази необходимост, в момента мислим за процедура, при която да ги наддоговорим под условие, без риск за националния бюджет. Това ще стане, като отстъпваме, анализирайки средния процент на изпълнение на проекти, средния процент на корекция на плащания, да ги наддоговорим с този среден процент, който имаме като резултат от приключване на първия програмен период. Като имаме анализ на изпълняващите се проектив момента, да успеем ги наддоговорим с този остатъчен бюджет. Тоест, бенефициентите, които биха поканени да си контрактуват договорите, да имат увереността, че когато се освободи бюджет, който вече е договорен и се изпълнява по 4.1, по тези фактори е наличен.

- Има ли изглед производството и търговията с храни у нас да стане част от общата стратегия и фактор за развитие на другите сектори от българската икономика?

- Да, със сигурност смятам, че земеделието може да бъде двигател и на други сектори в икономиката и при всички случаи един традиционен отрасъл с голяма перспектива, стига държавата да има политика по управление на природните русурси, които притежава страната ни. Ако няма политика за съхраняване на фундамента за развитие на земеделието – земеделски земи и напоителна инфраструктура, трудно можем да кажем, че ще бъдем стратегически отрасъл.

Източник:
  • сп. АгроКомпас
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker