вторник, 17 Юли 2018, 12:58
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
21 Сеп 2016 10:52 | Интервюта

Кмет и лютиер, две в едно: Как в Котел отново да заработи алея на занаятите

Коста Каранашев – кмет на община Котел и Любен Джибеков – лютиер

Кмет и лютиер, две в едно: Как в Котел отново да заработи алея на занаятите
Коста Каранашев и Любен Джибеков
Оцени статията
|

- Г-н Джибеков рапортуваме невиждано посещение на чужденци  у нас през лятото на  2016-та. Но те не могат да развият дългосрочно нито туризма, нито социалното битие. Какво трябва да се направи, например за Котел?

 - Съгласен съм. Музеите трябва да оживеят и това не става просто с повече посетители. Наученото на чина или в ателието е нужно да стане  бъдеще за децата ни.

- В една песен се пее “Котел го огън не гори“. Но три  пожара го изпепеляват. Само няколко сгради оцеляват. Например  сградата на Галатанското училище, пред която сме седнали.

- Да, това е първото класно школо, което оцелява при последния пожар през 1896 година. А от 1992 година тук е изложбата „Котленска тъкан“.  Старото Художествено  училище, за съжаление, бе преместено в Сливен. Докато го имаше, хората в Котел бяха двойно повече. Но по-важното е, че и битието на котленци  бе някак „по – намерено“. Сега ни  останаха само  Гмназията и Музикалното училище. Художественото не вярвам да си го върнем.

- Защо тогава не си направите улица на занаятите?

- Това е голямата ми мечта. След известен застой в последните години, съм убеден, че с настоящият кмет на града тя ще стане реалност. Ще размразим дарованията. Децата са гладни за жива традиция. Та още в турско, по времето на султан Мехмед, землищата на Котел са били с особено, привилегировано положение. Килимарството, животновъдството, занаятите са били една единна  „излята песен“, и бит едновременно. Отразена хармония, която разцъфтява през Възраждането. А направата на цигулката, за която ме питате, е много труден занаят. Най-нужното е усет към материла, добър учител и много, много практика. Аз ги имах и трите. Учих лютиерство в Италия. Работих в Норвегия. И в Кремона, и в Казанлък срещнах много добри майстори – учители. А Котел с красивата си и дива  все още природа дава достатъчно много от най-ценния материал, от който се прави дъното на цигулката – яворът. Върху него се извайват акустичните  зони, където всяка десета от милиметъра се отразява на звукохващането.

- Нещо като копие на гениална хармония, сътворена от истинския Творец на този свят.

- Да. И трябва да си много, много голям майстор за да си позволиш да променяш дори десетки от милиметъра в стриктните чертежи на цигулката  „страдивариус“, изработена още през  1715-та. Аз не дръзвам  да го правя. Но пък бих искал да предам наученото на Котленските деца.

- Затова ще завърша този разговор с един въпрос към кмета на Котел, г-н Коста Каранашев

- Г-н Каранашев ще я има ли скоро Алеята на занаятите в Котел?

- Надявам се. От месец имаме МИГ, заедно с други две общини и ще кандидатстваме за Център на занаятите. Но за да го има този център ще трябва да закупим една къща, която е между два общински имота. Предвиждаме той да е върху три къщи и едно площадче. Заварихме много тежко наследство и изплащаме дългове, затова се забавихме. Но догодина ще успее този проект. Котел е имал около 2 милиона овце през Възраждането. А покрай това са цъфтели и занаятите. Сега започнахме да се изправяме от кризата в животновъдството. Само в града има около 1 300-1 400 овце, освен стадата по селата.

Вижте видео по темата за Котел...

Автор: Ваня Манолова

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker