Ивелин Тончев, агроном, представител на агрономическа компания
-Г-н Тончев, как компаниите и защо работят върху методите за прилагане на устойчиви мерки в земеделието
Наскоро излезе проучване на ЕК как хората виждат бъдещето изхранването в контекста на земеделието и хората са на мнение, че то трябва да става все по-устойчиво, да бъдат прилагани все по-зелени практики с фокус опазване на околната среда и в същото време да се запази високото ниво на производство.
-България в състояние ли е да изпълни едни такива препоръки
Да разбира се. У нас голяма част от БВП се формира от земеделие за разлика от други държави. В момента ние имаме много добри стопанства, съвременни добре екипирани и приключи времето на първоначалното натрупване на капитали все повече земеделци започват да обръщат внимание на това колко е важно техния бизнес модел да бъде устойчивост, а това означава те да имат бъдеще и да правят производство по един начин, който зачита и пази околната среда.
-Осъзната необходимост ли е това
В партньорство със земеделския производтел Светла Стоянова вече разработихме подобен проект. Целта е именно едно бъдещо устойчиво земеделие в условията на България. Всъщност това което правим е да адаптираме технологиите за нашите условия.
-Компаниите работят върху разработване на нови концепции - какви са иновациите при разработване на съвременните активни вещества в ПРЗ
Непрекъснато науката върви в тази посока. ПРЗ стават все по-безопасни, все по-селективни, но това е само едната страна на монетата, другата е как те се прилагат. Цели се все по фокусирано прилагане, в малки количества, но достатъчни, че да свършат работа. Растителната защита обединява своите усилия с други високотехнологични компании и с фирмите които произвеждат техника за да бъдат постигнати съвсем различни нива на използване на тези пестициди. Мога да дам пример с дигиталните технологии, които навлизат все по-осезаемо и в посоките, по които се работи е мониторинг на заплевеляването чрез сателити. В момента вече сме достигнали до степен където можем да различим на база спектрален анализ плевелите от културните растения и това се прави от космоса. Създава се една карта на полето, която се вкарва в кабината на трактора или самоходната пръскачка и оттам има нови технологии, които могат да управляват всяка една от дюзите. Във всеки едни момент тя може да бъде контролирана и на база на картата може селективно да се опръскат само зоните където има плевели. Използва се малко количество хербицид и се свършва работата по най-добрия начин. Щадим от една страна околната среда пък и намаляваме разходите за препарат за растителна защита. Това е начин, който удовлетворява и самия земеделец и неговите комшии наоколо.
-Ако сме в библиотеката в раздел Фантастика ли ще е
Не, това е реалност, следващата стъпка която много скоро масово ще навлезе в земеделието. Дигитализацията навлиза все по-мощно и в момента тя работи за така наречените променливи форми на торене, на сеитба, следващото нещо което ще се случи е променливи норми при прилагане на препаратите за растителна защита.
-Върху какво още се работи за прилагане методите на устойчиво запазване на околната среда
Това е използване на екосистемни услуги в мащабното земеделие. Земеделието само по себе си създава екоситеми които не са устойчиви. Ако бъдат оставени на произвола на природата тя ще ги конвертира обратно, ще си вземе обратно полетата, ще ги превърне в поляни, в гори. Но ние хората искаме да се храним и затова трябва да се полагат усилия нещата да се случват в наша посока и в същото време да пазим местата на полезните видове. Ето защо около полетата така или иначе съществуват буферни зони и вместо те да бъдат оставени на произвола на съдбата те могат да бъдат заместени с цъфтяща растителност, която да привлича пчели и полезни диви опрашители. Вече създаваме такива зони и всички тези полезни видове които могат да ни помагат им помагаме да намерят местообитания, които да намират храна целогодишно и така нещата да съжителстват без да има конфликт. Така ще предпазим и пчелите да не ходят на места където вече е пръскано с ПРЗ.
Автор: Диана Александрова
