ЕС и неговите държави-членки са водещи в световен мащаб в стимулирането на модернизация и иновации в икономиката с цел постигане на нисковъглеродно развитие
Основните предизвикателства в международния процес в преговорите по климата през 2018 г. и действията на ЕС, за да се справи с тях, бяха обсъдени през втория ден на Неформалния съвет на министрите на околната среда на ЕС в София. На конференцията на ООН за изменението на климата в Катовице, Полша, в края на годината трябва да се постигне споразумение по солиден набор от правила за бъдещия режим на управление в областта на изменение на климата („Работна Програма за Парижко споразумение“) и да се гарантира успех и конструктивност на паралелните процеси, а именно политическата фаза на Диалога Таланоа, глобалния преглед на действията в периода до 2020 г. и събитието на високо равнище за финансиране на дейности по климата.
„Настоящата 2018 година е изключително динамична и натоварена. Провеждащите се подготвителни преговори и подготвителна работа са насочени към постигането на амбициите за предстоящия COP24 в Полша“, заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов на откриването на сесията. „Очакваме COP24 да постигне споразумение относно работната програма за Парижкото споразумение и да гарантира успех и конструктивност на паралелните процеси, предвидени в конференцията на страните по конвенцията. А това са политическата фаза на диалога Таланоа, глобалният преглед на действията до 2020 г. и събитието на високо равнище за финансиране на дейностите по климата. Не на последно място след няколко седмици предстои поредната преговорна сесия в Бон, която трябва да постигне сериозен прогрес по отношение на детайлите и да направи преглед на техническото ниво на диалога от Таланоа“, каза министър Димов.
Той съобщи, че с цел насочване на дискусията Българското председателство е изготвило документ, съдържащ два въпроса. Първо - какви са най-големите предизвикателствa в процеса през 2018 г. и какви са основните средства на ЕС за справяне с тях, например по отношение на създаването на прогресивен съюз на правила. И второ – какъв тип резултати може да очаква ЕС в приоритетите за развиващите се страни, по-специално финансирането на борбата с изменението на климата и действията преди 2020 г. и каква би била най-важната последователност.
ЕС и неговите държави-членки са водещи в световен мащаб в стимулирането на модернизация и иновации в икономиката с цел постигане на нисковъглеродно развитие. Прието е вътрешно законодателство в областта на енергетиката и климата до 2030 г., с което ЕС гарантира изпълнението на поетите цели.
На 24-та и 25-та Конференция на страните глобалният преглед на действията, предприети в периода до 2020 г., ще даде възможност на всички страни да представят положителен пример за изпълнението на целите до 2020 г., като се подчертаят вече постигнатите резултати и се споделят най-добрите практики.
ЕС е въвел в своето законодателство амбициозни цели за периода до 2020 г. и структурни политики в областта на климата и енергетиката. Действията вече са довели до преизпълнение от страна на ЕС на целта за 2020 г. за намаляване на емисиите с 20% в сравнение с 1990 г. До 2016 г. е намалил своите емисии с 23% и е на път да постигне намаление от 26%.
ЕС остава ангажиран с колективната цел да мобилизира 100 милиарда долара годишно за финансиране на дейности по климата в развиващите се страни до 2020 г. от различни източници за действия в областта на климата и да продължи да увеличава значително финансирането на адаптация.
Мобилизирането на финансирането за климата от страна на ЕС систематично и последователно се увеличава. Общият принос на ЕС и неговите държави-членки възлиза на 20,2 милиарда евро през 2016 г., което е значително увеличение в сравнение с 2015 г. (17,6 милиарда евро).
