Без директна подкрепа за опрашване, този сектор ще продължава да се свива
„Това, което ме изненадва в предложението на Европейската комисия /ЕК/ за новата Обща селскостопанска политика /ОСП/, е, че искаме следващата ОСП да бъде по-зелена, по-екологично насочена, но в направените предложения липсват предложения за една от най-важните услуги, без които европейското земеделие не би било същото, а именно опрашването“. Това заяви евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на мнения, относно предложенията на ЕК за ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.
Евродепутатът обърна внимание на своите колеги, че в изготвените текстове липсва предложение за финансова подкрепа в бъдещата ОСП за опрашването.
„Да, приветствам ръста с близо 70% на националните пчеларски програми, но без адекватно подпомагане на опрашването, което трябва да бъде отразено и през първи стълб, европейското пчеларство променя облика си драстично. Без директна подкрепа за опрашване, този сектор ще продължава да се свива, а от това губим ние - защото близо 80% от видовете отглеждани в Европа имат нужда от опрашване“, коментира Неков.
Относно регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Момчил Неков заяви, че има логика в изготвянето на стратегическите планове. „Те дават възможност на държавите да развиват земеделието си по начин, подходящ за техните условия и специфики, но за съжаление, поне в някои държави има малформации, които подобна мярка за по-силна роля на държавите, е непродуктивна“, каза Неков.
Той даде два примера от България: „В сегашната ПРСР по мярката за биологичното земеделие у нас парите свършиха на втората година. Няма да коментирам причината, но е факт, че в България няма нов прием по мярката и едва ли ще има до края на програмния период. Друг пример е свързан с обвързаната подкрепа при производството на тикви, когато беше постигнат ръст на площите засадени с културата от близо 21 000 %“.
„Подобни ситуации се получават заради решения на ръководствата на съответните министерства и национални органи. Въпреки логиката в стратегическите планове, аз имам сериозни опасения за тяхното успешно прилагане във всички държави“, допълни Неков.
