От Асоциацията са на мнение, че бъдещето на уязвимите сектори е в ръцете на Организациите на производители
От Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) изявяват готовност за стачни действия.
В свое изявление до медиите те съобщават, че са в стачна готовност.
БАОППЗ се готвят за протест, поради безумията които се вършат в аграрното ведомство по повод действията на администрацията за умишлено унищожаване на организациите на производители на плодове и зеленчуци у нас, и изброяват аргументите си в няколко точки:
1. На 14.12.2017 год., министърът на Земеделието утвърждава промяна в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, с която поставя в недопустимост 100 % от подадените проекти (5 бр.) на обща стойност над 10 млн. лева. Промяната е свързана в определяне на процент за всяка една допустима дейност, спрямо общата сума на проекта, напр: За създаване на нови насаждения до 30% от общата стойност на проекта; за закупуване на специализирани земеделски машини - максимум до 20%; за изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии - максимум до 30%; за инвестиции за напоителни съоръжения и оборудване отново 30 %; за инвестиции за изграждане на съоръжения за защита от градушки и от щети, нанасяни от диви животни и птици - максимум до 20%.
Междувременно проектите са приети от ДФ „Земеделие“ към дата 1 септември 2017 год. и са в процес на одобрение, което поставя и администрация и бенефициенти в пълен потрес, тъй като до този момент не са съществували такива изисквания. Разписаните лимити не са съгласувани с бранша и са абсолютно неадекватни. След спешна намеса от наша страна, тези параметри са променени и на 04.01.2018 год. министърът отново изменя Националната стратегия. ДФ „Земеделие“ одобрява проектите на 20.01.2018 год. - последна възможна дата, която се използва при изключителни събития. По същество, крайният срок за одобрение е 15 декември на текущата година (напомняме, че изменената Стратегия е от дата 14 декември).
2. На 20.04.2018 год. в бр. 34 на ДВ е публикувана Наредба за изменение и допълнение на наредба № 11 от 2007 г. Направените изменения са абсолютно неприемливи и не са били обект от проекта за изменение на цитираната наредба и съответно не са били част от общественото обсъждане. Извън обхвата на подпомагане остават инвестиции за трайни насаждения и изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии.
Как е възможно министърът на земеделието да извади от допустимите разходи създаването на насаждения и СМР и оборудване на оранжерии – основни инвестиции за ръст в производството? Та нали в Националната стратегия на стр. 39, същия този министър ги е одобрил и разписал подробно, след което същите са одобрени от ЕК. Това противоречие ли е?; Некомпетентност ли е?; Умишлено действие ли е? Повече от 10 месеца питаме Кой и Защо се подигра с Нас? (писма със следните Вх. №: 15-161/25.04.2018г.; 15-163/25.04.2018г.; 15-282/30.07.2018г. и 22.10.2018 год.)
Това действие се оказа решаващо и през периода на прием: 01.07.2018 – 01.09.2018 год. три проекта на обща стойност 9 млн. лева не бяха подадени – защото са недопустими, поради решение на министъра. Същевременно посадачният материал бе поръчан и съответно платен, защото е необходимо мин. една година за неговата заготовка. Кой ще плати сметката?
Нашите мотиви за допустимост на тези разходи са предоставяни през последните десет месеца с писма със следните Вх. №: 15-161/25.04.2018г.; 15-163/25.04.2018г.; 15-282/30.07.2018г. и 22.10.2018 год., а именно:
„Чл. 31, § 7 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/891 НА КОМИСИЯТА от 13 март 2017 година предоставя възможност за инвестиции в стопанствата на членовете на Организациите на производители: „Действията, включително инвестициите, могат да се изпълняват в индивидуални стопанства или помещения на членове производители на организацията на производители, асоциацията на организации на производители или техни дъщерни дружества, които спазват изискването за 90 %, посочено в член 22, параграф 8, включително когато действията са възложени за външно изпълнение на членове на организацията на производители или асоциацията на организации на производители, при условие че те допринасят за постигането на целите на оперативната програма.
Инвестициите за създаване и презасаждане на трайни насаждения, изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии НЕ СА ЧАСТ от забранителния списък на действия и разходи, които не отговарят на условията на оперативните програми съгласно член 31, параграф 1 и ПРИЛОЖЕНИЕ II от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/891 НА КОМИСИЯТА.
Освен всичко горепосочено, Ви обръщам и внимание, че направената разпоредба е в разрез с Националната стратегия за устойчиви оперативни програми /стр. 39/, където съответните инвестиции са допустими:
- за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, включително и трайни насаждения от десертни лозя - максимум до 50% от оперативния фонд на организацията на производители, отнесено към целия период на изпълнение на оперативната програма;
- за изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии - максимум до 50% от оперативния фонд на организацията на производители, отнесено към целия период на изпълнение на оперативната програма;“
На 02.11.2018 год. в сградата на МЗХГ бе проведена среща с представители на МЗХГ и ДФЗ. На срещата единодушно бе констатирано, че Решението за изваждане на съответните инвестиции е извършено НЕПРАВОМЕРНО и НЕОБОСНОВАНО. На срещата Ни бе обещано в срок до 16.11.2018 год. да бъде публикуван проект за изменение и допълнение на горецитираната наредба, който да урегулира допуснатата грешка.
ОТНОВО НИ ИЗЛЪГАХА!
ОТГОВОРЪТ: МИНИСТЪРЪТ НЕ ИСКА ДА ПОДПИШЕ, ЩЕ ПИТАМЕ ЕК!
Така след близо 1 година администрацията се сеща да пита Комисията, нещо за което сме настоявали многократно.
Междувременно разбираме, че отговор от ЕК има, но той се крие! Питаме защо, кога е дошъл и какво пише в него?
3. Прословутата мярка 9 от ПРСР, която остави извън допустимост организации на производители на плодове и зеленчуци, изпълняващи оперативни програми. Текстовете и указанията още стоят в ИСУН, а мотивът е: Член 30 (2) ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/891 НА КОМИСИЯТА от 13 март 2017 година – „Организации на производителите, на които е предоставено подпомагане съгласно член 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 или член 19 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията, не може да изпълняват оперативна програма през същия период.“
Никой не отчете промяната в Европейското законодателство - ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1145 НА КОМИСИЯТА от 7 юни 2018 година, а именно: 4) В член 30 параграф 2 се заменя със следното: „(2)Организациите на производители или асоциациите на организации на производители, на които е предоставено подпомагане по член 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 или член 19 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията, могат да изпълняват оперативна програма през същия период, при условие че съответната държава членка гарантира, че за всяко действие бенефициерите получават подпомагане само по една схема.
В тази хипотеза изпаднаха други четири организации на производители, които бяха подали документи за одобрение по мярка „Оперативни програми“. Кой проспа законодателството на ЕК? Кой ще плати сметката?
4. Националното законодателство - НАРЕДБА № 9 за прилагане на подмярка 4.1, а и ДФ „Земеделие“ не разграничават бенефициентите по мерки от ПРСР на членове на Организации на производители/Групи производители от обикновени съдружници в Търговски дружества, а ги разглежда в обща правна рамка, като дружество с ограничена отговорност, въпреки че първите са признати със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите и явно имат различен статут. В резултат на това обстоятелство всички членове на Организации на производители/Групи производители, подали заявления за подпомагане по м. 4.1. от ПРСР се лимитират до общия размер на финансовата помощ - левовата равностойност на 1 млн. евро, посочен в чл. 15 (2) от Наредба №9. Независимо дали броят на членовете на дадена Организация на производители, подали заявления за подпомагане по м. 4.1. от ПРСР е 6, 7 или 10, Всички сумарно могат да получат, и то в най-добрия случай таванът, определен в чл. 15 (2) от Наредба №9, като преди това, обаче вече са попаднали в хипотезата за изкуствени условия и в крайна сметка не получават нищо. Последица от казаното по-горе са множество съдебни спорове, които водят до допълнителни разходи, както за бизнеса, така и за администрацията. Данни и сведения по такива дела доказват, че Компетентния орган отсъжда 100% в полза на земеделските производители. Следва да се отбележи, че с подобни действия на администрацията се нарушават правата на земеделските стопани, целите и задачите се компреметират, съществуват предпоставки за загуба на доверие в институциите, като се наблюдават дори и случаи на фалити. Последствие от тези действия е общото нежелание за обединение на земеделците в ОП, в резултат на което в България се наблюдава най-ниската степен на организираност на производителите. Най-неприемливото е, че всичко това води до загуба на национални средства в съответствие с чл. 5, § 2 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 907/2014 НА КОМИСИЯТА.
В заключение: Практиката в редица Европейски страни показва, че там не съществуват подобни проблеми. Едни от най-големите кооперативи са позиционирани в Италия, където Организациите на производители на плодове и зеленчуци имат над 4 000 членове (Мелинда, Трентина, Ассомела и др.). Всеки член е създал и/или модернизирал своето стопанство по ПРСР, като не им е налаган такъв общ лимит, а всеки член се третира като индивидуален субект. В обратния случай, би означавало че всеки е получил подпомагане от 250 евро, което е несериозно. Там дори няма ясна граница между градините на отделните членове, всички са покрити с мрежи против градушки, отглеждат от 4 до 5 сорта, като разполагат с обща инфраструктура, общ инвентар и общи машини за обработка на земята. Съхранението на продукцията е в обща база, като ползват единно-централизирано счетоводство. Подобна е ситуацията и в Холандия, където степента на организираност на индивидуалните земеделци е близо 100% (за сравнение у нас е едва 5 %). Германия 80 % също е показателен пример за развитието на организациите на производители. Държави, като Румъния, Полша и Гърция успешно прилагат модела на сдружаване чрез организации на производители. Никъде в ЕС няма подобни критерии, които са в ущърб на земеделските производители.
Наложително да отбележим, че бъдещето на уязвимите сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ при производството, маркетинга и реализацията на продукцията е единствено и изцяло в ръцете на Организациите на производители. В Европа, да си член на подобна структура е престиж, пример за подражание и най-важното е, че това е доказателство за доброто име на производителя и ясна гаранция за реализацията на произведените от него продукти. Практиката у нас сочи за загуба на доверие в институциите, разпадане на неукрепналите организации на производители на плодове и зеленчуци, а от там и трайна загуба на интерес от ЗП за подобни обединения. Предупреждавахме, че ако не се вземат адекватни мерки по всичко казано по-горе, ще има трайни и необратими последствия върху производството на плодове и зеленчуци у нас, като това ще рефлектира и върху конкурентоспособността на българските земеделски производители на международните пазари.
Чавдар Маринов изпълнителен директор на БАОППЗ
