Какво означава да оставиш гора за поколенията
Около 95 процента от българската гора се възстановява. Въпросът е кои дървета сечем и умеем ли да управляваме устойчиво горите си, че да оставим и на поколенията от този дар. Серията от разговори и репортерския рейд, по повод наближаващия Международен ден на Гората, водещата на предаването "Говори България" Ваня Манолова започна с Георги Костов, ръководител на Катедра в Лесотехническият университет.
Верният поглед е баланс в "еко" и икономиката на гората, както и в начина на финансиране на горската администрация, подчерта бившият заместник земеделски министър Георги Костов. Ако вземем сега повече от 100 годишните дървета, следващото поколение няма какво да вземе от тях. Затова не е достатъчен факта, че имаме около 55 % прираст на българската гора. Много важна за осъществяването на социалната роля на потенциал на гората е връзката и със земеделието. Не случайно са в едно Министерство, акцентира Георги Костов.
Той припомни, че полезащитните пояси, създадени през 50-60 години само в Добруджа, са дълги над 35000 км. Това са 3 % от площта на Добруджа, но увеличават производителността с 10 %, което е чист социален ефект, за който не се налага земеделците да плащат. Днес над 80 % от приходите от горите отиват за самоиздръжка на съществуващата администрация. В същото време кадровият проблем нараства. В България 40 % от горите ни са тръгнали от издънки, след човешка намеса, а около 70 % са изкуствено залесени, което изисква далечен хоризонт на грижата.
По повод наложеното от новоприетия Закон за атмосферния въздух създаване на Работна група към ИАГ за контрол на влъжността на дървесината за огрев, Георги Костов коментира, че далеч по-важно е да се решат промишлените и транспортните проблеми, водещи до замърсяване на въздуха, защото средният българин и сега не посяга да гори влажни дървета.
Автор: Ваня Манолова
