Инвеститорите са тези, които на практика осъществяват концентрацията на терените и дори изграждат клъстери в съседни землища
Расте инвеститорският интерес към придобиване на земеделска земя – един все още подценен актив. Сред основните фактори за нарасналото търсене на земеделска земя са: ниските цени; растящата необходимост от концентрация на производството и комасацията на терените; огромният потенциал за увеличаване производителността и ефективността на земеделието, а оттам – и неговата рентабилност (норма на печалба); значителното субсидиране, предоставяно по линия на ЕС. Инвеститорите са тези, които на практика осъществяват концентрацията на терените и дори изграждат клъстери в съседни землища за целите на по-доброто управление на площите (не само в рамките на даден фонд, но и в един по-голям земеделски район). На първо място, това са специализираните инвестиционни фондове, част от които се насочват към инвестиране и директно в производството. Започнаха да се появяват и чужди инвеститори, заявяващи интерес към разработване на пустеещи земи, разчитайки на опита си в организирането на ефективно земеделско производство и използване на европейските фондове.
Българското земеделие се нуждае спешно от подобряване на технологиите, оптимизиране на производството, разширяване на пазара на земеделска продукция, създаване на истински сдружения на производителите, които да позволят по-добра организация при прибиране и съхраняване на реколтата и за постигане на оптимални цени. За тази цел се разчита много на повсеместното използване на еврофондовете. В това отношение обаче като че ли настъпва все по-голям хаос и тук са най-големите неясноти и неблагополучия. След направените в края на май и началото на юни проверки от страна на Европейската служба за финансово разузнаване (ОЛАФ) и Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК по три от мерките по програма САПАРД на страната беше препоръчано да спре плащанията, докато се отстранят констатираните слабости и грешки (преди всичко в системата за контрол, особено при провеждане на тръжните процедури). Блокираната сума е над 200 млн. лв., които може и да не бъдат възстановени за направени вече инвестиции.
