Сериозно се мисли по въпроса за износ на заешко месо, но все още е рано да се говори за това, смятат зайцевъдите.
На 10 ноември, старият нов председател на Националната асоциация на зайцевъдите Иво Андреев организира пресконференция, за да разкаже как е протекло проведеното в събота отчетно-изборно общо събрание на браншовата организация.
В деловата работа на събранието са участвали зайцевъди от цялата страна. Сред важните въпроси в дневния ред на събранието е бил отчетът за дейността на асоциацията през изминалата година. Той е бил приет от участниците в събранието, каза Иво Андреев. Освен това общото събрание на браншовото сдружение е разгледало въпроси, свързани с промените в устава на Националната асоциация на зайцевъдите. За тези промени по време на пресконференцията разказа Георги Гетов, старши експерт в Областна дирекция "Земеделие и гори" в Плевен, който е и член на управителния съвет на асоциацията.
Около 9 страници са промените в устава, научихме от г-н Гетов. Сред по-важните от тях е промяната на броя на членовете на управителния съвет - от 21 на 9, създаването на нови направления на дейност, на надзорен съвет, който да осигури пълна прозрачност и координация с цел защита на интересите на зайцевъдите. На събранието е било взето решение и за изработването на Правилник за работата на управителния съвет. Естествено,
събранието е избрало нов управителен съвет и председател на асоциацията. Иво Андреев е бил единодушно преизбран на председател, а в управителния съвет са избрани зайцевъди от Плевен, Ловеч, Чирпан, Костинброд, Шумен и Козлодуй. За председател на контролния съвет е бил избран Пламен Ангелов от Ловеч, а за председател на новосъздадения надзорен съвет - Цветан Каменов от Добрич.
В рамките на Националната асоциация на зайцевъдите в България ще бъдат създадени пет основни направления, които ще бъдат координирани от членове на асоциацията и ръководени от членове на управителния съвет на браншовата структура. Те от своя страна ще привличат водещи наши и чужди специалисти за осъществяването на дейността си. Направленията са: селекция и репродукция, фуражи и хранене, лечение и профилактика, технологично оборудване и маркетинг.
Като най-сериозен проблем зайцевъдите отчитат реализацията на месото. Макар у нас да има своеобразен рекорд - за последната година консумацията на заешко месо се е увеличила 5 пъти, все още не можем дори да говорим за сравняване с развитите европейски страни в това отношение. Около 65 хиляди килограма заешко месо са консумирани в България за година, като основните негови реализатори са големите търговски вериги. Тепърва предстои да се работи в рамките на асоциацията за още по-голямото сплотяване на зайцевъдите в цялата страна и за тяхната по-тясна връзка с преработвателите. Сериозно се мисли по въпроса за износ на заешко месо, но все още е рано да се говори за това, смятат зайцевъдите.