Единствените позитивни изводи са, че все пак ще има схема, по която да се предоставят допълнително пари
Институтът за агростратегии и иновации днес за пореден път се обяви категорично против предложените от МЗХ схеми за обвързана подкрепа за животновъдството – за млечни крави, за месодайни крави и юници, за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол, за подпомагане на овце-майки и кози-майки, за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол и обвързано подпомане за биволи.
Министерството, без каквато и да е обосновка, отново продължава агонията в сектора на животновъдството, от която ще страдат всички български потребители. В желанието си да угоди на много малка част от представителите на животновъдния бранш, Министерството не провежда политика със стремеж към развитие на сектора, а продължава да подпомага не само коректните животновъдни стопани, но и такива, които и в момента са в сивия сектор. Не се мисли в перспектива, а се действа спонтанно и прибързано. Ефектът от раздаването на близо 32 млн. евро всяка година за млечни крави, без каквито и да било изисквания в замяна, което би донесло по 250 лв. на крава (досега субсидията беше по 200 лв. на глава животно) е твърде спорен. Според разчетите на МЗХ допълнително ще се получават по още 157 лв. на животно и по линия на преходната национална помощ. Колко трябва да е субсидията обаче все още не е ясно, защото и в момента приблизителната калкулация за отглеждането на една крава, овца, коза, или бивол, а оттам – и каква част да се покрива от субсидията, - липсва както от страна на МЗХ, така и от страна на бранша.
Предлаганите схеми не поставят сериозни изсквания за получаване на субсидията и ще продължат да подпомагат развитието на сивата икономика при производството на мляко – няма да се изисква фактура, единствено идентификация и регистрация на животните в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните. За да се получат въпросните 250 лв. няма да се изисква нищо повече от това да имате млечни крави. Да не говорим, че има доста примери на виртуални стада и че едно животно много лесно може да бъде едновременно и млечна крава, и месодайна – в зависимост от това колко повече субсидия може да се вземе за нея. А и данните на агростатистиката с тези на БАБХ и на Разплащателна агенция, също не са еднакви.
Единствените позитивни изводи са, че все пак ще има схема, по която да се предоставят допълнително пари, ако животните са под селекционен контрол, което ще бъде стимул за изчистване реномето на сектора. Нормалната европейска практика би била животните да бъдат под селекционен контрол. По тази схема се предвижда добавка от 50 лв., но статистиката посочва, че едва 14% от животните са под селекционен контрол от всичките 330 000 млечни и месодайни животни по двете схеми, а за останалите около 280 000 животни от млечните крави млеконадоят изглежда смешен на фона на конкуренцията от ЕС.
От следващата година отпадат млечните квоти, което означава, че количеството мляко няма да се контролира. Освен това около 80% от фермите не отговарят на изискванията за първа категория ферми. Така животните се отглеждат във ферми, които не отговарят на изискванията за хигиена и качество на млякото и за които вече няколко пъти се даваше отсрочка от ЕС. Въпреки всичките тези компромиси и към днешна дата фермите отново са в същото състояние. В допълнение, от следващата година трябва да се сключва договор между производителя и преработвателя на мляко. В този договор обаче количества няма да се посочват, а само цена. Следователно колко произвежда една крава и дали количествата отиват за преработка или се продават на тъмно, ще остане неразрешен въпрос.
Освен това схемите не отчитат разликите при отглеждането на млечни и на месодайни крави и разходите при двата вида производство, а в същото време определят една и съща ставка от 250 лв. Не се отчитат и разликите между планинското и равнинното животновъдство. За сравнение – например във Франция тази разлика е отчетена и там парите са разделени – за планинските: 45 млн. евро, за равнинните: 95 млн. евро.
Истината е, че българският животновъд не иска и да чува за организация на производители. Това би улеснило производството по много начини: така те биха реализирали продукцията си, като осигуряват адекватно количество и цена, което е трайна тенденция в останалите страни-членки на ЕС и което със сигурност води до изсветляване на бранша.
А вече имаме инструмент, който може да сложи край на тази порочна практика и това е обвързаната подкрепа. Но вместо да го използваме и да се развием дотам, че да отпадне подпомагането и да имаме силно и конкурентно млекопроизводство, отново ще продължим да се държим като бедняците в Европа, които само чакат помощи.
