Евродепутът участва в конференция „Храни с географски означения – възможности за местно развитие и достъп до нови пазари” в рамките на АГРА 2018
Европейските механизми за подпомагане на храни със защитени наименования и как географските означения могат да дадат нови възможности за земеделските ни производители, представи днес евродепутат Момчил Неков на конференция на тема „Храни с географски означения – възможности за местно развитие и достъп до нови пазари” в рамките на Международната селскостопанска изложба АГРА 2018, Пловдив.
Момчил Неков представи данни как чрез съфинансиране от ЕС различни държави членки се възползват от възможностите за популяризиране на специфичните си продукти в рамките на сегашната Програма за развите на селските райони, като изтъкна, че за момента България не е една от тях.
16 държави имат Мярка 3 „Схеми за качество на селскостопански продукти и храни“ в своите ПРСР и се възползват от евро средствата.
„Говорим не само за защита, а за имидж и икономически ползи от популяризирането на тези продукти“, каза евродепутатът.
По данни на ЕК за популяризиране на защитените продукти в Италия са договорени над 90 млн. евро, във Франция над 30 млн. евро, в Испания над 50 млн. евро, а в съседна Гърция над 40 млн. евро.
Съфинансиране на Мярка 3 „Схеми за качество на селскостопански продукти и храни“ в ПРСР на съответните държави от бюджета на ЕС
Държава членка Съфинансирани от ЕС
Австрия 66 487 287
Кипър 1 590 000
Естония 850 000
Испания 56 014 772
Франция 30 107 865
Гърция 40 470 000
Хърватия 6 000 000
Унгария 27 705 216
Италия 91 395 305
Литва 3 591 000
Малта 3 375 000
Холандия 30 000 000
Полша 17 818 500
Португалия 889 250
Словения 2 550 000
Великобритания (Шотландия) 306 490
„Всяка година от бюджета на ЕС се заделят средстава, които се използват за промоция на специфични и традиционни продукти на вътрешния пазар и на трети пазари. За миналата година бюджетът беше 142 млн. евро, а за тази е близо 180 млн. евро, с цел през 2020 г. да достигне 200 милиона. Има близо 10 милиона евро, които се заделят специфично за промоция на продукти с географски означения /ГО/. Има и други бюджетни пера, за които производители на продукти с ГО също могат да кандидатстват. Това, което аз съм настоявал и по време на двустранни срещи с комисаря по земеделие Фил Хоган е това бюджетно перо да расте“, каза Неков.
В коментара си за икономическите ползи от географските означения, Неков даде пример с българското розово масло, като заяви: „Една от големите ми борби на европейско ниво беше защитеното българско розово масло да влезе в двустранното търговско споразумение между ЕС и Китай и съм удовлетворен, че има положителен сигнал за това. Това ще защити от правна гледна точка уникалния ни продукт от фалшифициране, а пазара от „заливане“ с нискокачествени продукти.
Неков разясни какви са видовете защита на продуктите (Защитено наименование за произход, Защитено географско указание и Храна с традиционно специфичен характер) и ползите от тях.
„България все още няма регистриран продукт в Защитено наименование за произход, но до няколко месеца очакваме положителен отговор относно Странджанския манов мед“, заяви Момчил Неков. В категорията Защитено географско указание имаме регистрирани 2 продукта (Българско розово масло и Горнооряховски суджук), а в Храна с традиционно специфичен характер са регистрирани 5 продукта (Филе „Елена“, Луканка „Панагюрска“, „Кайсерован врат Тракия“, Руле „Трапезица“, Пастърма говежда).
Момчил Неков разказа и как върви инициираната от него кампания „Да защитим българския вкус“. В момента тече работа по подготвяне на заявления за защита на традиционни български продукти, като Странджански чай; Куртовски розов домат; Реселешки воден лук; Еленски бут.
