Оптималният агротехнически срок за сеитбата на есенниците е до края на октомври
Дъждовете вече започнаха да пречат на есенните работи на полето, докато преди месец бяха нужни. Затова стопаните трябва да бъдат силно организирани, за да извършат всички работи в срок, с добро качество и без загуби. На някои места, където разполагат с модерна техника, това става, но на други са нужни много усилия, или помощ. Това коментират експертите в областната дирекция “Земеделие”-Монтана.
Към привършване е вече прибирането на маслодайния слънчоглед. От ожънатите до края на миналата седмица 309 533 дка средният добив за областта е 180 кг от дка. Най-богата е реколтата в община Вълчедръм - 230 кг от дка, община Лом - 200 кг от дка и община Медковец - 196 кг от дка. Усилено се прибира и царевицата, за да се освободят площи за сеитбата на есенниците и маслодайната рапица. Досега от отгледаното са прибрани една четвърт от площите, а средният добив е 427 кг от дка. Най-много зърно от декар е получено в община Бойчиновци - 487 дка, община Вълчедръм - 468 кг от дка и община Якимово - 425 кг от дка. Маслодайната рапица е на площ от 31 053 дка като половината от нея е в община Вълчедръм - 15 286 дка.
Оптималният агротехнически срок за сеитбата на есенниците е до края на октомври, а досега са засети само 14 350 дка с пшеница и 2700 дка с ечемик. Да приемат семената са подготвени 212 126 дка. Наторени с азот са 60 736 дка и по 46 000 дка с калий и фосфор. Дълбоката оран вече е достигнала 57 110 дка. Пет от общо 11 общини в областта не отчитат нито един засят декар.
Тази година добивите бяха добри и с добро качество на пшеницата. Но това обаче се получава чрез добра агротехника и качествени семена. А те тази година достигат над 600 лева за тон. И за да не сеят производителите семена второ и трето размножение или масов посев, са необходими пари, които в момента им липсват. Ако националните доплащания се дадат, ще повишат конкурентоспособността на зърнопроизводителите. За това министър Цветанов е подготвил техническо-икономическа обосновка и искане в бюджет 2009 год. да бъдат включени 361 милиона лева за фермерите, които обработват земята по европейските изисквания.
“За да можем да се развием и догодина като бранш, тези пари са изключително важни, твърди председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите инж. Красимир Аврамов. Тази година доходи под 140 лева на дка водят до ръба на селскостопанската криза. Производството на 1 дка възлиза между 90 и 110 лева.”
Очаква се страната да стигне до 1 милиард лева от износ на зърно и маслодайни култури. Земеделието е единственият отрасъл с положително салдо. И получените пари се влагат в производството, а това намалява инфлацията.
Най-голям аргумент за финансовите средства, които се дават пряко, е че те не могат да бъдат откраднати, твърди Аврамов. Защото не се дават за инвестиционни проекти, а на декар, където всеки земеделски производител е идентифициран, а там няма лъжа и измама. Истинските земеделци дават парите не за потребление, а да купуват качествени семена, модерна техника и прилагат модерна технология. Повишават заплатите на механизаторите. Затова целта е парите да идат точно там и да се подобри качеството на продукцията, на живота и ефективността и рентабилността на земеделското производство. Нали за това твърди, че работи и правителството.
