Първият програмен период отчете слаби резултати
Слаби резултати след прилагането на Общата селскостопанска политика. Според анализи на експерти, оценката на втория програмен период ще е подобна на тази от предходния. Дебатът за новата Обща селскостопанска политика, която започва след 2020-а година, вече започна.
По-висока добавена стойност в българското земеделие - това е акцентът в дискусиите у нас за промените в европейското подпомагане на аграрния сектор. За двата програмни периода страната ни произвежда предимно суровини и по-малко преработени продукти. "Ние трябва не само да произвеждаме зърно, а това зърно да го преработим във фураж. С този фураж трябва да развиваме животновъдството, от което да получаваме мляко и месо. От своя страна тази суровина да се използва за производството на традиционни български млечни и местни продукти. И това да го изнасяме, това вече е продукта с голям дял на добавена стойност. Ако успеем и да ги сложим в чинията на туриста вече добавената стойност ще бъде най-голяма", заяви доц. Д-р Огнян Боюклиев, секция „Регионална и секторна икономика" към БАН.
Браншовиците също подкрепят насърчаването на стопанствата да създават добавена стойност към продукцията си. „Проблем се оказва, че отсъстват резервирани бюджети за отделните земеделски подсектори, което поставя в неравностойна конкуренция производителите от различни сектори в бранша. По този начин реално блокира възможностите за развитие на стопанствата от сектор зърнопроизводство, тъй като шансовете за диверсификация и добавяне на стойност са силно ограничени за нашия сектор зърнопроизводство", обясни Ася Гочева, изпълнителен директор на НАЗ.
Трудности сектор зърнопроизводство среща и при прилагането на зелените директни плащания, „които в крайна сметка не водят до търсения ефект за околната среда и затрудняват както администрацията, така и земеделските стопани. Имаме липса на гъвкавост при зелените мерки, която да позволи на държавите членки сами да решават какви инструменти да прилагат съобразно предизвикателствата на околната среда, които срещат", допълни още Гочева.
Множеството отделни траншове на плащания също оказват неблагоприятно въздействие, коментират браншовици. Липсата на разбиране какво представлява общата селскостопанска политика е причината за проблемите по реализирането й. България не е успяла да позиционира правилно националните интереси на земеделския сектор, убедени са експертите.
Автор: Яница Марова
