1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Международните розови компании отвориха офиси в Турция, защото е стабилна

Международните розови компании отвориха офиси в Турция, защото е стабилна

Методи Стефанов, Интермед

- Г-н Стефанов, вашата компания е най- големият производител и преработвател на рози и розово масло. Какъв е проблемът с протестите от ваша гледна точка?

- Протестират основно производители, които нямат сключени договори с преработватели на розово масло. Това са хора, които са в сивия сектор, те са изцяло в черната икономика. От производителите на рози, с които аз работя, няма нто един протестиращ. Ако земеделците, които сега недоволстват  имаха фактури, щяха да имат договорен пазар и цени за продукцията си.

- Искате да кажете, че не е проблем произведеният в България цвят да бъде преработен, така ли?

- Да, точно така е. Проблемът е в черния пазар. Тези хора, които сега изсипват цвета си на улицата, всъщност са жертва на прекупвачите, които ги натискат. И понеже тази година има много цвят, изкупните цени падат. В същото време тези производители са принудени да плащат същата цена на недостигащата работна ръка, която пак е в сивия сектор, същите цени като от миналата година. Така практически за тези производители не остава нищо.

- Ще дадете ли пример?

- 50 процента от розопроизовдтелите стачкуват, защото са изнудвани от работната ръка на черно. Миналата година, например, изкупната цена на цвета беше  4 лв, сега е паднала на 3 лв., и те почти нищо няма да спечелят.  Това е единият проблем.

Тези розопроизводтели, предпочитат да работят с прекупвачите, които всъщност целят да си изкарат комисионната. Печелят ги с това, че им дават парите на ръка и не искат документ. И понеже сега производителите са притиснати и от едните и другите, са на пълна загуба. Но този проблем може да се реши единствено и само с волята на държавата, частният сектор не може да се справи сам.

- Какво може да направи държавата?

- Веднага ще ви кажа. Да подкрепи бизнеса в намирането и планирането на работна ръка.  Веднага давам пример. В Долината на розите по време на кампания идват работници чак от Гоце Делчев. Там има голяма безработица. Тези хора идват като  гастарбайтери, те са се натоварват в колите по десет човека и почват да търсят работа, но на черно. В същото време вкарваме работници от Молдова. Защо трябва да вкарваме хора от Молдова, като ние тук имаме достатъчно безработни, които работят много добре. Тези хора могат да бъдат пресметнати и по квотен принцип да се разпределят по време на кампанията и да се наемат чрез Бюрата по труда.  Бизнесът с две ръце би подкрепил такава мярка от страна на дъжавата. Като ми кажа, ето ще ти докараме 500 души, на които да платиш осигурвките, да им осигуриш добри условия на труд, аз с радост бих го направил и не само аз. Но всичко това, трябва да се случва на светло, а не работниците да работят в сивия сектор, без никакви документи. Така стават жертва на прекупвачите и черния пазар. 

- Значи има преработватели, които предпочитат да вкарват работници от чужбина, така ли?

- Да, имам колеги, които карат молдовци, но те са принудени да го направят, защото това става законно. Ние не можем да работим без фатури и без отчет. Коя банка после ще ти даде кредит, ако не можеш да й представи документи. Така излиза, че от Молдова работници могат да дойдат със самолет, а държавата не може да намери начин нашите безработни да работят на светло. И така да се елиминира сивата икономика.

- Какво предлагате да направи държавата?

- Държавата може да каже, ок, работната ръка е пазарен принцип. Тогава ще ви дадем субсидия, с която да се подпомогне производителя на рози, така че да компенсира разходите за наемане на работна ръка. Субсидията например да се дава въз основа на количеството реколта за съответната година. Произвел си 10 тона рози, доказваш си ги с фактура към прерабтвателя, който ги е изкупил. На тези десет тона, държавата примерно ще даде по 50 ст. на килограм към съответния производител.  Ето така, ще имаш 5 хил. лв помощ, и независимо каква е пазарната цена на цвета, като имаш като производител гаратнтирани 40 %, ще живееш спокойно.  А сега спекуалнтите натискат изкупната цена,  а производителите на черно дават парите основно за бране на цвета и за тях нищо не остава. Ако държавата се намеси по този начин, производителите  няма да ходят при прекупвачите,  ще дадат цвета на преработвателите и няма да има проблем с преработката на цвета.  Също така може да се направи направи Гаранционен фонд. И като дойде свръхреколта, държавата или фонда да каже, ето ви безхилевен кредит да не мачкате производителите на цвят. Но това естествено пак ще е валидно само за тези, които са на светло.

- Вие можетне ли да преработите тази суровина, която е произведена този сезон?

- При добра организация мога да преработвам 1500 т и 2000 т  суровина. Капацитетът ми е двадесет процента  от пазара.

- Точно в този момент какво може да направи Министрество на земеделето, храните и горите, за да се случи това преработване и да не се погубва розовия цвят?

- От днес за днес нищо. Най- доброто е това, че министърът изслушва стратните. Сега много бързо може да се сформира една работна група, която да започне да мисли и действа върху проблемите отсега, а не да чака другата година.  За да може да бъде резултат до края на тази годината. Да се изчислят реалните решеня на проблемите. 

- Значи реколтата не може да бъде спасена?

- В момента протестират, тези, които са чакали до последния момент,  някой да отиде да им се моли, за да му я дадат на възможно най- висока цена. Това минаваше в годините, когато нямаше толкова розов цвят, но сега пазарът е пренаситен.

Но в Турция такова нещо в розопроизводстмвото не може да се случи и никой няма да го позволи.

- Така ли, защо, как е тук и как е  в Турция?

- Защото там се знае кой производител с кой преработвател работи. А тук днес сутринта „Бай Гошо” дава цвета си на мен, следобед го дава на теб, утре на някой друг, вдруги ден казва, ще го карам във Варна, после в Русе. Тук няма предвидимост и отговорност. Настъпва хаос и всеки извива ръце на някого. Естествено е, че в такива случаи, като идва някой в последния момент го връщаш.

- А в Турция?

В Турция си дават цвета на мен или друг , с когото работят. После минава кампанията по прибиране. Вижда се каква е реколтата, събират се преработвателите и казват. „Ето сега в България е добра реколтата, но и при нас също. Имаме информация, че българите ще излязат с еди каква си цена на маслото. За да си продадем ние реколатата, трябва да излезем с еди каква си цена и трябва да направим еди какви си отстъпки. Така измислят изгодни условия и продават. През октомври казват на поризводителите, реколтата ще бъде платена на еди какви си пари, пазарът беше такъв и такъв. И това не се разбира като картел, а като планиране, като дългосрочна инвестиция. Защото, за да успеем всички, трябва да има политика на длъготрайни отношения. А не като тук, искаме дълготрайни резултати, но с краткотрайни отношения. Е, няма как да се получи! 

- Значи единственият изход е преработватели с поризводители на светло?

- Истината е, че аз винаги съм стоял зад производителите. Ако ги няма, аз нямам какво да правя. Но проблемът, е, че тези производители трябва да се култивират по някакъв начин. А това може да направи само дъжавата с цялата си воля.

Нашият бизнес няма големи обороти, ние сме имиджови. Но държавата, има огромен социален ефект от нас.

- Ще дадете ли пример защо вашият бизнес е социален?

- Аз лично изкупувам продукцията с рози на около 4 хил. декара, част от тях обработвам аз. Така индиректно давам хляб на близо 5 хил. души, които прибират рози, независимо дали работят на моите полета или на други  розпороизводителите. Като го умножиш по 10 социалният ефект е за 50 хил.души индиректно полза. Зърнопроизводителите, които обработват стотици хиляди декари, нямат такъв ефект. На 100 хил. декара, работят най- много 10 души. В нашата дейност се търси основно социалния  ефект. Защо да не искам мен да ме спонсорира държавата. Аз искам да има производители, които да са спокойни. А моята работа е да откарам цвета и да се боря с международната конкуренция. Тогава марката „Българско розово масло” ще върви и ще бъдем по-добре от Турци и Молдовци.

- Какво ще стане с цената на маслото?

- Ще се срине.

- Заради българското производство или заради Турция и Иран?

- Има останали масла от миналата година, както и заради всички проблеми, за които говорим.

- Нашето масло ли формира цените на международните пазари?

- Не, защото като производство и търговия, вече сме наравно с Турция. Вече не сме преди тях.

- А можем ли да бъдем?

- За да си върнем старите позици, тези проблеми, които са в момента, трябва  да бъдат решени, за да може чуждите ни партньрои да са сигурни в България. Всички големи международни фирми имат представители в Турция.

- А защо там, а не тук?

- Заради стабилността, в България няма никаква стабилност. Губим пазарен дял заради нестабилност в конюнктурата.

Автор: Светлана Трифоновска

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.