…Или: в мътна вода риба се лови
На целия хал на родното животновъдство само шап му липсваше. Но лошото като дойде – не пита. Не, че това може да ни служи като универсално оправдание за собствените ни грешки или пропуски, но понякога наистина бедите ни изненадват неподготвени и без да сме ги очаквали. Така се случи и със страховитата зараза, която плъзна в югоизточните райони на страната тази година. Не стига, че миналата година, според данни на Националната асоциация на животновъдите, 30 на сто от фермите са били закрити през миналата година, ами за капак само шап ни липсваше.
Покрай целия кошмар, който неизбежно доведе до крути мерки, за да се пресече разпространението на епидемията, преди да е пламнала цялата страна, започнаха да се появяват и някои „странични ефекти“ – например, в Северозападна България цените на месото тръгнаха нагоре. Според собственици на кланици в този регион, причината за скока е, че там големите ферми са ориентирани главно към производство на мляко. Така затварянето на онези в засегнатите от шап области и забраната за движение и търговия с животни неминуемо щяла да покачи цената на месото.
На пръв поглед звучи логично, но… ако вземем предвид, че в момента голяма част от месото в внос (и той в пъти надвишава родното производство) – редно е тогава да се запитаме – като как тогава шапът може да се отрази на цената му? Че няма основание да очакваме поскъпване именно защото голям процент от него е внос – смятат 41 на сто от гласувалите в седмичната анкета на сайта; към тях нека добавим още 35 на сто, които допускат, че увеличение е възможно да има, но то ще е спекулативно. И едва 24 процента от гласувалите все пак виждат резон в това карантината над областите, основни производителки на месо, да се отрази възходящо върху цените. С други думи казано – май пак някои ще се опитат да извлекат изгода от ситуацията и да използват шапа като оправдание, та да вдигнат с колкото успеят цените. Както в такива случаи важи максимата – „в мътна вода риба се лови“…
Светослав Динков
