Древните бълхи не са имали силните задни крайници на днешните си посестрими
Най-старите бълхи, откривани досега, са били пет до десет пъти по-големи от днешните. Те са живели през мезозойската ера и добрата новина е, че не са подскачали насам-натам.
Фосилизираните екземпляри, открити в оголени скали в Китай, са на най-старите кръвосмучещи насекоми, намирани досега. Биологичното им устройство и поведение като цяло е било много по-различно, обяснява пред "Лайв сайънс" Андре Нел от Националния природонаучен музей в Париж.
Нел и колегите му открили и анализирали деветте екземпляра. Древните бълхи не са имали силните задни крайници на днешните си посестрими. По думите на Нел те по-скоро са наподобявали въшки, пълзящи между кожите и перата на животните.
Един от женските екземпляри е бил цели 2 см - на практика гигант, в сравнение с днешните, които не порастват повече от 3 мм. Този вид е живял през мезозоя, познат като "ерата на влечугите", който се простира в периода от 250 хил. до 65 млн. г. пр. н. е., като това включва и периодът юра.
Заради размера и силните си уста е било много по-лесно да смучат от големи животни, вкл. динозаври, като без проблем са пробивали кожата им. Фосилите помагат да се попълнят някои празноти в еволюцията на бълхите. Първите са еволюирали от вид, който се е хранил със соковете на плодовете. Някои обаче са се "прехвърлили" върху животни, давайки началото на кръвосмучещия вид, пише vesti.bg.
