Учените извлекли ДНК от вкаменени кости на 13 индивида, чиито останки са били намерени в Среднодунавската равнина
Древните обитатели на Европа са страдали от лактозна непоносимост 5000 години след появата на селското стопанство и 4000 години след първите опити за правене на сирене.
Учените извлекли ДНК от вкаменени кости на 13 индивида, чиито останки са били намерени в Среднодунавската равнина. Този регион е бил винаги част от миграционния път през цялата древна история на Европа. Скелетите са били от различни периоди: ранен неолит (5700 години преди Новата ера) до железен век (800 години преди Христа).
След няколко години експерименти учените се спрели на пирамидите на слепоочията. Силата на костната тъкан, разположението в дълбочината на черепа правят тази кост добър източник на ДНК. Ако изкопаемите зъби и ребра дават от 0 до 20% ДНК, то тази част дава до 90%.
Изяснило се, че с влизането в региона на Близкия Изток на земеделците, които се смесили с местните ловци-събирачи, цветът на кожата на местните е станал по-светъл. Но генетичните маркери за непоносимост към лактоза не изчезнали. С други думи, древните европейци са развъждали крави, овце и кози много много столетия, но са били генетично неприспособени да консумират мляко от животни в големи количества.
