Промените предложени от БСП, налагаха предлагане на повече български храни, в търговските обекти с годишен оборот над 2 млн. лева
Народните представители отхвърлиха на първо четене промени в Закона за храните, въвеждащи изисквания за присъствие на български храни в търговските обекти с годишен оборот над 2 млн. лева, пише Агенция „Фокус“. „За“ гласуваха 102 народни представители, 19 бяха „против“, а 90 се въздържаха. Законопроектът беше разгледан по предложение на ПГ на БСП. На заседание Комисията по икономическа политика и туризъм го е отхвърлила. Независимо от изхода от гласуването законопроектът ще бъде изпратен за нотификация в ЕК. От БСП предложиха изисквания за присъствие на минимум 70% мляко и млечни продукти, произведени в България; за месото и месните продукти- минимум 25%, а за пилешкото минимум 50%. При неизпълнение на задължението за осигуряване на български продукти се предвижда имуществена санкция в размер на до 10% от годишния оборот от групата, по отношение на която изискването не е изпълнено. Вносителите предложиха събраните суми от санкции да постъпват във Фонд „Земеделие“ за подпомагане на местното производство.
В представянето на мотивите народният представител от БСП Светла Бъчварова-Пиралкова обясни, че от 2016 година българските земеделски стопани получават субсидии за обвързана подкрепа, за които трябва да произвеждат определено количество продукция и тя да е реализирана. „Искаме сивият сектор да изчезне, производителите да реализират продукцията си, а не им осигуряваме равен достъп до пазара“, коментира тя. Според нея ако тази тенденция продължи, обвързаната подкрепа няма да има никакво значение и средствата ще бъдат загубени. По време на дебатите Петър Кънев от БСП посочи, че двойният стандарт при храните го има, българските стоки са трудноконкурентни на западните стоки и трябва да се намери решение. Депутатът от БСП Цветан Топчиев заяви, че промените не засягат движението на европейски стоки на пазара, а целят да се предлагат повече български стоки. Георги Станков от ГЕРБ обясни, че предлаганите промени не могат да изпълнят целта да стимулират предлагането на български стоки, а въвеждат ограничения в избора на потребителя.
