Взетите мерки до момента са съгласувани с европейското и световно законодателство
Министър Десислава Танева отговори на въпроси относно критичната обстановка с африканска чума по свинете в страната. На заседанието бяха обсъдени пропуските на държавните служби по отношение на вземането на навременни мерки за превенция от заболяването. Тя каза, че е важно мерките да се спазват с изключителна прецизност. Земеделския министър смята, че и през следващите летни месеци ще има регистрирани нови случаи на болестта.
В световен план, африканската чума е разпространена на територията на 23 страни, които се намират на 3 континента, 13 от тях са в ЕС. В рамките на Европа, най-сериозно е положението в Румъния, като концентрацията на болестта е най-голяма. До момента у нас са регистрирани 21 случая по домашни прасета в 6 области, като в 3 три области е обявено бедствено положение. Засегнати са и два индустриални свинекомплекса и са регистрирани 20 случая на заразени диви прасета в страната. Държавата ни произвежда над 50% от потреблението на населението.
Взетите мерки у нас до момента са съгласувани с европейското и световно законодателство по отношение на справянето с африканската чума и са одобрени на държавно ниво у нас. До момента България е на второ или трето място по най-малък брой на огнища в ЕС, каза Танева. Критиките към земеделското министерство по време на обсъждането бяха в две направления: липса на ефективни действия за превенция и спиране на разпространяването на болестта и незапознаването на населението с естеството й.
Припомняме, че първото огнище на африканска чума у нас беше регистрирано на 31 август 2018 г. в с. Тутраканци. Тогава държавата отпусна около 5 млн. лв. за справяне с болестта. С тях са финансирани 12 дейностти за превенция, като сред тях са закупуване на дезинфекционни препарати, засилен контрол на пропусквателните пунктове, както и осведомяване на населението. Десислава Танева припомни отново взетите мерки до момента за биосигурност и безпосност в страната. В момента 3 и 10-километровите зони се координират от епизоотичните комисии. В процеса са въвлечени и МВР, горските стопанства и Военна полиция.
От особено значение е да се отделят чистите от инфектираните зони, за да се ограничи разпространяването на заболяването. ЦОРХВ и специалисти от Тракийския ветеринарен университет обикалят Северна България от 3 седмици, каза Танева. На терен се прави осведомителна кампания за рисковете и последствията от болестта. Наблюденията им са, че все повече хора по места подхождат с разбиране и притеснение към ситуацията. Двама експерти от ЕК са посетили България. Те са извършили двудневен обход в най-засегнатите зони, за дадат своите препоръки за справяне с болестта. Взето е решение местните ловни дружинки да подпомогнат справянето с разпространението на болестта по дивите прасета.
Ловните дружинки са ангажирани да претърсват районите в 200 квадратни километра около огнищата за трупове на умрели свине. Те ще бъдат обучени как да вземат проба и да спазват изискванията за дезинфенция. Извън тази зона, ще се извърши драстична депопулация на дивите свине, допълва Танева. Ще се сформира и Централна контролна комисия, която ще оценява дали след наличието на огнище се изпълняват по правилен начин, определените рестрикции. Фермерите в Северна България с лични стопанства ще бъдат помолени да не отглеждат прасета. Десислава Танева изясни, че пшеницата, царевицата, слънчогледа и останалите зърнени култури не представляват никаква опасност за разпространяването на болестта и апелира земеделските стопани да не се поддават на манипулации.
Тази година за спазване на мерките за органичаване на африканската чума, правителството е отпуснало 3,7 млн. лв.
Съседна Гърция е въвела извънредни мерки за защита от африканската чума. Не се внася месо от държави, с огнища на заболяването и се повишава вниманието на граничните пунктове.
България очаква парична подкрепа от ЕС. ЕК решава колко средства да отпусне на страната ни за компенсация на средствата. Обичайната процедура е на държави с брутен вътрешен продукт по-нисък от средния, да бъдат изплатени около 75% до 100% от разходите, свързани с унищожаването на заразените прасета.
Мистър Танева беше категорична, че няма вариант в засегнатите зони да се извърши умъртвяне чрез дерогация, т.е само на заразените животни. Опасността от бързото и неконтролируемо разпространение на болестта не позволява този метод на изпълнение.
