Събитието в Централния военен клуб в София събра земеделци, политици, общественици и граждани
„В навечерието на българското европредседателство е нужно да следваме примера на политици като д-р Г.М. Димитров - велик българин, земеделски лидер, убеден републиканец и демократ. Той е сред визионерите в българската политика, личност, която посвети живота си на каузата свободна и независима България и проправи нашия европейския път.” Това заяви председателят на ПП „Обединени земеделци“ Петя Ставрева при откриването на възпоменателната дискусия по повод 45-годишнината от смъртта на д-р Г.М. Димитров.
Събитието в Централния военен клуб в София събра на 13 декември земеделци, политици, общественици и граждани. Дискусията уважиха кметът на София Йорданка Фандъкова, зам.-председателят на парламента Емил Христов, шефът на Държавна агенция Архиви доц. Михаил Груев и Дейвид Петерсън от политическия отдел на посолството на САЩ у нас. Тук бяха и режисьорът Драголюб Гаджев - автор на документалния филм „Д-р. Г.М. Димитров - Вечният опозиционер“ и разследващият журналист и изследовател на архивите на комунизма Христо Христов.
Сред гостите бяха също, Жаклин Толева - председател на БДФ, доц. Борислав Великов – председател на БНД, доц. Орхан Исмаилов – председател на НПСД, председателят на ДБГ Димитър Делчев и Найден Зеленогорски от ръководството на партията, председателите на РДП и БСДП Захари Петров и Йордан Нихризов, Борислав Алексиев от ръководството на ПП “Никола Петков” и членове на организацията. В дискусията участваха също членове на Националното ръководство на Обединени земеделци, членове от организациите в София и Пазарджик, симпатизанти и граждани.
Докторът е непосредствен наблюдател, организатор и участник във всички политически борби и един от първите, които остро се противопоставят на участието на България във Втората световна война на страната на хитлерофашизма. След 1944 г. той отново е в опозиция и се бори срещу властта на Отечествения фронт и установяването на комунистическа диктатура в България, каза още Петя Ставрева.
Тя припомни политическата му инициатива за създаването българската РОТА в НАТО през 1951 г. и изтъкна, че като политик Г. М. Димитров е един от първите, който подкрепя създаването на Европейския съюз.
На едно от първите заседания на Съвета на Европа по настояване на българския земеделски водач се гласува резолюция да бъдат оставени празни столове за бъдещите депутати от поробените от комунистите страни от Източна Европа, когато те бъдат освободени. Така той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, където днес страната ни е пълноправен член, каза Петя Ставрева.
Историкът Стоян Райчевски говори за живота и политическата дейност на Доктора у нас и в изгнание и проследи израстването му като политик и водач, който не се бои да се противопостави на статуквото на властта. Той е еднакво непримирим както към присъединяването на България към Тристранния пакт, така и към наложената след 9 септември 1944 г. у нас комунистическа диктатура, каза Райчевски. И припомни, че още към края на 20-те години Г. М. Димитров организира Български академичен земеделски съюз като средство за борба с влиянието на социализма сред земеделската младеж. Преследване от властите, съдебни процеси, смъртни и доживотни присъди, емиграция и непрестанна политическа дейност за доброто на България са събитията, които бележат живата на д-р Г. М. Димитров и при монархията и по-късно при комунистическата власт.
Доктора е един от най-отявлените противници на установяването на комунистическа власт в България и противник на съветизацията на страната, акцентира в изказването си историкът.
В дискусията след това председателят на Държавна агенция Архиви доц. Михаил Груев направи паралел между въпоменателната дискусия за живота на Г. М. Димитрови и изложбата за лагера „Белене“ и подчерта, че такива събития имат своето място днес, защото младите хора не знаят нищо за „комунизма с нечовешко лице“.
Доц. Груев отбеляза, че емигрантският период на д-р Г. М. Димитров е сред малко проучените и призова историци и общественици, всички съпричастни към темата, да съберат фактите за дейността на българската емиграция и за Българския национален комитет, чийто основател е Доктора, в един обобщаващ труд..
