Сегашното поколение пазарни генетично модифицирани култури, предоставят преки изгоди най-вече на селскостопанските производители
Земеделските биотехнологии включват редица технологии, използвани за отглеждането на подобрени култури по един по-целенасочен и ефективен начин. Най-известната от тях е генетичното модифициране (като по-точното й название е технология на рекомбинантната ДНК или на р-ДНК), което означава модифициране на съществуващите гени или включването на нови (често от съвсем различни биологични видове) с цел да се придадат желаните характеристики на определени сортове растения.
Понятието включва и техники, като маркерната селекция, която увеличава ефективността на конвенционалното или традиционното растениевъдство. Независимо каква точно технология се използва, отглежданите култури могат да бъдат предназначени за производството на храни, биоматериали или енергия.
Сегашното поколение пазарни генетично модифицирани (ГМ) култури –хербицидно толерантни, устойчиви към болестите и насекомите, предоставят преки изгоди най-вече на селскостопанските производители. Но тяхното използване може да подпомогне и биоразнообразието в земеделските земи, да намали необходимостта от пръскане с химикали, да подобри почвените характеристики и да ограничи ерозията на почвите.
Общите добиви и качеството на продукцията са еквивалентни или по-добри, отколкото при заместваните сортове, което на свой ред намалява необходимостта производителите да навлизат в неустойчивите местообитания на дивата природа.
Намаленото пръскане и обработки на почвите водят до значителни икономии на горива, както и до понижени емисии на въглероден диоксид, като по този начин се дава ценен принос към предприеманите в Европа мерки за намаляване на измененията в климата
Бъдещите поколения биотехнологично получени култури (някои от които вече са във фаза близка до пазарна реализация) ще предоставят широк кръг от ползи - някои под формата на по-висока хранителна стойност, а други в качеството им на възобновяеми суровини за производството и фармацевтичната промишленост. Ще продължат да се осигуряват и допълнителни предимства при добивите и условията на отглеждане, включително и насочени към едно безвредно за климата земеделие.
По какво се различава ГМ-технологията от традиционните методи в растениевъдството?
Конвенционалното или традиционно отглеждане разчита на кръстосаното опрашване между два полово съвместими сорта от културата. По принцип тези сортове принадлежат към един и същи биологичен вид (напр. пшеница), но размножаването може да се осъществи и между родствени видове (напр. ръж и пшеница за производството на тритикале или къпина и малина за постигането на хибридите тайбери). Понятието включва и определени техники, като например мутациите, предизвикани чрез радиация или химическо въздействие. Целта е производството на сортове с подобрени качества (като по-високи добиви, по-добра устойчивост към болести и по-добри характеристики при съхранение), без въвеждането на негативни характеристики. Кръстосват се подходящи родителски линии, като растениевъдът разчита на своите умения да подбира надеждни нови щамове от получилото се в резултат поколение.
При маркерната селекция процесът се подпомага като се потвърждава наличието на желаните гени в отделните растения преди размножителния процес. Независимо каква техника се използва, геномът на новия сорт е различен от този на родителите, но според конвенционалното схващане това не се смята за генетична модификация, тъй като това понятие е запазено за продуктите, получени чрез технологията р-ДНК.
ГМ-технологията е насочена към производството на нови сортове посредством добавянето (или модифициране, изразяването на) специфични гени, за които е известно, че контролират определени характеристики. Тъй като ДНК е еднаква при растенията, микроорганизмите и животните, конкретни гени могат да се прехвърлят между несвързани видове, за да се получи желаната характеристика. Това прави генетичното модифициране по-целенасочено (в генома-приемник се вкарват малко на брой гени, носители на известни функции), по-бързо (тъй като спестява многократните кръстосани поколения, необходими в процеса на традиционното развъждане или селекция) и позволяващо растенията да се използват за производството на молекули, които не могат да бъдат получени по друг начин, като например ваксини или био-пластмаси.
Генното модифициране може да бъде разглеждано и като форма на молекулярна селекция. То обаче е най-ценно като допълнителна технология, използвана заедно с конвенционалната полова селекция, а всеки един от методите може да се използва или сам по себе си, или в комбинация, с оглед подобряването на растителните култури, с които разполагаме. Целесъобразните конвенционални технологии ще продължат да се използват, но генетичните модификации позволяват в дадена култура да се инкорпорират широка гама от полезни характеристики.
