Сегашното състояние на ЗГМО лишава голяма част от участниците на пазара от правото им на избор
Аграрният университет – Пловдив е единственото в страната учебно, научно и образователно учреждение, в което са събрани на едно място специалисти от всички области на аграрната наука и практика. Със своите над 250 преподаватели и учени университета има несравним капацитет за комплексното оценяване на подобен род законодателни инициативи, още повече, че наличието на тесни контакти с малки и средни фермери, както и с едри земеделски производители от цялата страна, ни дава възможност да бъдем винаги в крак с актуалните проблеми на нашето селско стопанство. Широките международни контакти на университета от друга страна ни позволяват да сме в течение и на най-актуалните научни, практически, законодателни и регулаторни тенденции не само в Европа, но и в целия свят.
Във връзка с широката обществена дискусия по въпросите за ГМО и внесения за разглеждане Закон за ГМО в редакцията на селскостопанския портал www.agro.bg постъпи становището на доц. д-р Божин Божинов от Аграрния университет-Пловдив, което представяме на Вашето внимание.
Официалното писмо може да видите ТУК
Конкретно във връзка с внесения за разглеждане ЗИД на ЗГМО последният такъв пример е активното участие на Декана на Факултета по агрономство доц. д-р Божин Божинов в проведената на 25 и 26 ноември 2009 г. под егидата на правителството на Кралство Нидерландия двудневна конференция на тема „ГМО в европейското селско стопанство и производството на храни”. В рамките на конференцията се проведе и кръгла маса на ниво Министри на земеделието на страните членки на Европейския съюз, която кръгла маса излезе с ясни заключения, пряко касаещи по-нататъшното развитие на регулаторната рамка на общността в областта на използването и разпространението на ГМО в ЕС. Пълният текст на заключителния документ прилагаме в оригинал, но тук бихме искали да представим на вашето внимание основните моменти, изкристализирали по време на конференцията в Хага. Позволяваме си да ги представим още веднъж, тъй като те пряко касаят необходимите изменения в нашето законодателство, които да отразят адекватно настоящата европейската регулаторна рамка, както и общите виждания за нейното бъдещо изменение.
Основните изводи, които бяха формулирани като резултат от обсъжданията в Хага могат да се обобщят така:
* Използването на ГМ култури в света нараства устойчиво в целия свят в продължение на 14 г. При ежегоден ръст от над 10 % тази нова технология се е превърнала в най-бързо възприеманата технология в историята на земеделието. Това води към края на 2008 г. до отглеждането на ГМ култури върху 1 250 000 000 дка.
* ГМ култури се възприемат изключително добре от малките и средни фермери – от 13.3 млн. фермери по света, които отглеждат такива култури 12.3 млн. са дребни и средни фермери (с до 500 дка обработваеми площи на ферма). Само за последната година броят на фермерите, отглеждащи такива култури, е нараснал с 1.3 млн.
* Въпреки многобройните публични прояви на екоорганизациите, заявяващи наличието на рискове за здравето на хората и животните или за състоянието на околната среда, досега няма НИТО ЕДНО адекватно защитено научно доказателство за наличието на такива. Достатъчно показателно за липсата им е, че едни от страните с най-голямо биологично разнообразие и/или население в света като Испания, Бразилия, Индия и Китай са и едни от най-големите производители на такива култури.
* Широкото разпространение на ГМ култури в страни с всякакъв профил – от най-развитите индустриални (САЩ, Канада, Австралия) и аграрни (Бразилия, Аржентина, ЮАР) икономики, през нововъзникващите икономически гиганти (Китай, Индия), до страните от третия свят (Буркина Фасо, Боливия, Уругвай) – е показателно за сериозния икономически интерес, който те представляват за фермерите, независимо от общото ниво на техните доходи.
* Съвременното състояние на Европейската система за регулация на култивирането на ГМ растения и използването им като храни е такова, че тя се е превърнала в система с вход, но без изход. При това положение на европейските фермери се отказва възможността да повишат рентабилността на своето производство, както това вече се прави в редица страни по света. Ако това състояние не се промени бързо и радикално, съществува реалната опасност да бъде подкопан един от основополагащите принципи на западната цивилизация – спазването на реда и законността.
* Продължаващият фактически мораториум върху оторизирането за култивиране на нови ГМ растителни форми спъва развитието на научните изследвания в областта на растителната биология като по този начин подкопава едно от най-важните конкурентни предимства на европейската икономика – разработването и предлагането на иновационни технологии на останалия свят.
* Дебатът в рамките на ЕС е съсредоточен главно върху отглеждането на ГМ култури. Употребата на ГМ продукти като храна за хора и животни както и производството на лекарства от тях отдавна се практикува широко в рамките на ЕС.
* Въпреки опитите за насаждане на мнение, че ЕС е против отглеждането на ГМ култури, в 6 от страните членки (Испания, Чехия, Португалия, Германия, Румъния и Полша) вече се отглежда разрешената за разпространение в целия ЕС ГМ царевица MON810. Общо площите с комерсиализирани ГМ култури надхвърлят 1 000 000 дка, като от тази година разрешение за отглеждане в ЕС получи и втори сорт царевица. До края на 2008 г. в ЕС са направени над 2300 полски експеримента с ГМ растения, като такива са провели 20 от 27-те страни членки.
Въз основа на така посочените заключения кръглата маса на министрите на земеделието формулира и редица препоръки към европейските законодателни органи. Най-важните от тях са:
* Наложително е законодателството в областта на ГМО да се либерализира като цяло. Включително да се разреши и на отделните страни членки да оторизират култивирането на ГМО на своята територия до получаването на общоевропейско разрешение.
* Спешно следва да се промени режима на разрешаване на импорт и използване на ГМО продукти като съставки във фуража на животните. Настоящата система е на път да срине цялата европейска система на животновъдството, тъй като то зависи от внос за доставките на 80 % от необходимия протеин. При положение, че основните търговски партньори на Европа са и най-големите производители на ГМ култури, осигуряването на необходимия протеин при спазването на сегашните изисквания става практически невъзможно.
Аграрният университет – Пловдив иска да подкрепи инициативата на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните за промяна на нашето законодателство в съответствие с новите реалности на заобикалящия ни свят. Още повече, че досегашното състояние на нашия ЗГМО беше такова, че предизвика задвижването на процедура за несъответствие от страна на ЕС. И това при положение, че самият ЕС осъзнава необходимостта от либерализирането на собствената си регулаторна рамка поради нейната твърде рестриктивна природа. Както беше подчертано нееднократно в Хага - въпросът не е „дали?”, а „кога и как?” ГМ културите ще бъдат приети за отглеждане в рамките на ЕС.
В светлината на протеклия дебат става ясно, че е време да започнем да търсим нов баланс между интересите на онези около 5 % от населението, които могат да си позволят да употребяват продукти на премиални цени и останалите 95 %, за които реално по-доброто качество и по-ниската цена са основните параметри, търсени при ежедневния избор на стоки. Лишаването на мнозинството от правото на избор никога не е било вярно решение, поради което искаме да се обърнем към вас с апела да предоставите възможността на всеки участник на пазара – бил той производител, преработвател, търговец или потребител на биологични, конвенционални или ГМ продукти – да може сам, при всеки отделен случай да прецени кой продукт да предпочете. Нашето законодателство в настоящия си вид лишава значителна част от хората от правото им на избор. При това едни от най-засегнатите са земеделските производители. Те обаче са гръбнака на единствения български отрасъл с растеж в условията на настоящата криза и който, ако бъде адекватно подкрепян, ще продължи и занапред да бъде в основата на стабилността на българската икономика. Както беше нагледно демонстрирано в последните 15 години, успехът на българските производители, аналогично на техните колеги от целия ЕС, зависи и ще зависи от тяхната водеща роля при внедряването на най-новите технологии. На настоящия етап това означава, че за да бъдат адекватни в условията на глобална конкуренция, на тях ще им бъде необходим достъп до ефективните технологии, базирани на използването на ГМ културни растения. При наличието на възможност за избор всеки един от тях ще може да направи своя личен анализ дали, кога и каква технология на производство да използва (биологична, конвенционална или биотехнологична), в зависимост от постиганата рентабилност и преценката си за потенциалните пазари на своето производство. Пазарът и конкуренцията са тези, които би трябвало да определят най-добрите решения, защото това са механизмите, осигуряващи най-точната преценка за адекватността на решенията спрямо нуждите на обществото. Сегашното състояние на ЗГМО лишава голяма част от участниците на пазара от правото им на избор и съответно от възможността за възползване от новите възможности, които другите по света вече експлоатират.
доц. д-р Божин Божинов
Декан
Факултет по Агрономство
Аграрен университет-Пловдив
Може да изпращате Вашите мнения и позиции свързани с ГМО на адрес: office@agro.bg
